Определение № 2606 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 754/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 1122 от 19.09.2023г. по в.гр.д. № 768/2022г. на Апелативен съд – София е потвърдено решение № 260097 от 07.01.2021г. по гр.д. № 3792/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която „Застрахователна компания Лев инс“ АД е осъдено да заплати на И. В. В., Й. П. С. и И. К. С. суми от по 50 000 лева, със законните лихви от 01.12.2016г. Те са били присъдени като обезщетения по чл. 432, ал 1 от КЗ за претърпените неимуществени вреди от смъртта на В. В. С., баща на И. В. В., съпруг на Й. П. С. и син на И. К. С., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие от 24.07.2016г. по причина на виновно противоправно поведение на К. Д. К., водач на лек автомобил „Опел“, модел “Вектра“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество.

С въззивното решение е било отменено решението на Софийски градски съд в частта на уважените искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над 50 000 лева до предявените размери от по 75 000 лева, със законните лихви, като исковете на И. В. В., Й. П. С. и И. К. С. за тези суми са били отхвърлени.

В отменителната си част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.

С подадена касационна жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД обжалва решението на Апелативен съд – София в частта, с която решението на Софийски градски съд е потвърдено.

Застрахователното дружество счита въззивното решение в тази обжалвана част за недопустимо. Имало е основание за спиране на въззивното дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради образувано съдебно наказателно производство и това производство още не е приключило. Когато установяването на престъпни обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателното производство, спирането на гражданското дело се извършва на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като от съществено значение за изплащане на застрахователното обезщетение е именно противоправното поведение на застрахования водач.

Според застрахователя въззивното решение в обжалваната част е и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно е било прието деликтно поведение на водача на лекия автомобил. Водачът е управлявал превозното средство правомерно, не е допуснал нарушения в режима на скоростта и за него не е съществувала възможност да предотвратяване на удара. Налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Въззивният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства относно това от кой момент велосипедистът е дал повод на другите участници в движението да го възприемат като опасност. Даденото от вещото лице отстояние на участниците в произшествието до мястото на удара от момента на навлизане на велосипедиста на главния път не са коректни, не е било съобразено движението на велосипедиста (скорост и посока). Въпреки че заключението на автотехничесакта експертиза е било непълно и не се е основавало на всички релевантни за изясняване на местопроизшествието факти, по делото не са били събрани и други данни. В момента, в който велосипедистът е навлязъл перпендикулярно на направлението на движение на автомобила и от който момент е станал опасност за движението, лекият автомобил „Опел“ е бил на разстояние, недостатъчно за предотвратяване на удара.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. При разглеждане на гражданскоправните последици от деликт кои елементи от фактическата страна са определящи по отношение на извода за осъществено деликтно поведение и изисква ли, за да е обоснован такъв извод, взаимосвързаността и комплексното им проявление да е определящата предпоставка, необходимата зависимост да настъпването на конкретното следствие?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства поотделно и съвкупно, които са били събрани по делото?

3. Обуславящо ли е относно извода за осъществяване на деликт извършеното закононарушение да е единствената възможна причина за настъпване на събитието в конкретното му проявление на част от обективната действителност и обуславящото му значение да се извежда от невъзможността за изключването му от причинно-следствения процес с оглед осъществилия се резултат?

Според касатора по отношение на първия и третия от въпросите са приложими основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Не е посочена съдебна практика. Относно втория въпрос въззивното решение, според касатора, е постановено в противоречие с решение № 762 от 20.07.2011г. по гр.д. № 1371/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 12 от 16.02.2016г. по гр.д. № 2184/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 42 от 05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др.

От насрещните страни по жалбата И. В. В., Й. П. С. и И. К. С. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Изрично във връзка с оплакването на касатора за основание за спиране на производството се сочи, че става въпрос за фундаменталния принцип на справедлив процес, разгледан в разумен срок. С оглед възрастта на един от ищците (И. К. С.) се поставя въпросът следва ли наказателното производство да обуславя гражданското безкрайно.

Допълнително е представена молба от 19.09.2024г., в която е посочено, че след отмяна на присъда на Окръжен съд – София от състав на Апелативен съд – София и връщане на делото в досъдебна фаза, по образуваното ново н.о.х.д. № 428/2024г. е насрочено разпоредително заседание на 15.10.2024г.

К. Д. К., подпомагаща страна, не оспорва жалбата на застрахователното дружество.

Тази страна също обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд.

Решението, според подпомагащата страна, е недопустимо поради образуваното наказателно съдебно производство, предпоставящо спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а по същество и неправилно. Не е била изготвена комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза, в която да бъде изготвена съвкупна оценка на всички релевантни факти, относими към конкретния предмет на доказване. Въззивният съд е достигнал до неправилни правни изводи относно механизма на пътния инцидент. Не са обсъдени релевантните доказателства поотделно и в съвкупност. Налице е формално произнасяне по направените във въззивното производство доказателствени искания за разпит на свидетели и комплексна експертиза. Приетата автотехническа експертиза е била немотивирана и не е изготвена въз основа на всички относими към предмета на делото факти. Не е обосновано защо не са кредитирани доказателствата в подкрепа на извод за случайно деяние. В случая пострадалият е попаднал в опасната зона за спиране. Постановеното решение е в нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Неправилно е било прието, че са налице предпоставките за конституиране на подпомагаща страна.

Касационното обжалване на въззивното решение, според подпомагащата страна, е допустимо поради наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Касаторът сочи като относими Тълкувателно решение 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС на РБ и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Поставя следните въпроси:

1. При наличие на представени по делото доказателства за висящ преюдициален спор (образувано и висящо наказателно производство с напълно идентичен предмет) и изрично направено искане за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, задължително ли следва съдът да спре производството, прилагайки нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и съобразявайки се с константната съдебна практика ТР № 8/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС?

2. Налице ли е в конкретния случай абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело, без да има произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по обуславящото преюдициално производство, респективно да се приеме, че са доказани в пълнота кумулативните предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД?

3. Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност или съдът може да постанови съдебния си акт само на отделни, произволно избрани и тълкувани от него доказателства, изведени от общата съвкупност?

4. Предвид наличието на своевременно направени доказателствени искания с въззивната жалба следва ли определението, с което съдът допуска или отказва събиране на доказателства, да е мотивирано?

5. Следва ли да бъде уважено доказателствено искане за нова комплексна експертиза поради факта, че изготвената и приета такава не е комплексна и не е съобразена с всички доказателства по делото?

6. Приложима ли е нормата на чл. 433 от КЗ спрямо К. К., респективно попада ли той сред кръга лица спрямо които застрахователят има право на регрес?

Насрещните страни И. В. В., Й. П. С. и И. К. С. оспорват касационната жалба на подпомагащата страна по идентични съображения с тези, направени по подов жалбата на „Застрахователна компания Лев инс“ АД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни, като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК съдът приема следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че към 24.07.2016г. „Застрахователна компания Лев инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „Опел“, модел “Вектра“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 06.50 часа, в [населено място], [улица], в района на разклона за фирма „Джиев“, при двупосочна организация на движението (обособени две платна с по две ленти и прекъсната линия) при суха пътна настилка и добра видимост, по причина на виновно противоправно поведение на водача на автомобила „Опел“ К. Д. К., застраховано лице, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е бил блъснат пресичащият пътното платно велосипедист В. В. С., на 57 години. Сблъсъкът е бил поради управление на лекия автомобил с несъобразена скорост. Скоростта на движение преди задействане на спирачната система на автомобила е била около 64 км/ч, при максимално разрешена скорост от 90 км/ч. Към момента на навлизане на велосипедиста в лентата за движение, когато е можел да бъде възприет (82 метра), при своевременно предприемане на маневра за аварийно спиране при тази скорост водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Той обаче е възприел велосипедиста по-късно и едва когато е бил на разстояние около 33 метра от мястото на удара, е предприел маневра аварийно спиране и е отклонил автомобила вдясно. Опасната зона за спиране при скорост на движение от 64 км/ч е била 42. 34 метра. В резултат на получена при сблъсъка черепно-мозъчна травма със стволов кръвоизлив, на 25.07.2016г. В. В. С. е починал. Той е бил баща на И. В. В., тогава на 24 години, съпруг на Й. П. С., тогава на 53 години, и син на И. К. С., на 80 години.

Тези изложени обстоятелства са били възприети от въззивния съд въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства – писмени доказателства, заключение на съдебно-медицинска експертиза, заключение на съдебна автотехническа експертиза и разпит на свидетел.

За справедливи размери на обезщетенията за случая от въззивния съд са били приети суми от по 100 000 лева. Не е бил споделен изводът на първоинстанционния съд за дължим базов размер на обезщетенията от 150 000 лева и те са били намелени. Потвърден е бил процент на съпричиняване от 50% от страна на пострадалия (непропускане на движещо се по път с предимство превозно средство), така както е приел и първоинстанционният съд, при което са били определени обезщетения от по 50 000 лева. В. В. С., водач на велосипед при пътния инцидент, също е имал техническа възможност да спре и пропусне движещите се по път с предимство ППС, след което да предприеме маневрата за завиване към [населено място], но не го е направил.

Пред въззивния съд е било насрочено и проведено едно открито съдебно заседание на 25.11.2022г., на което са били оставени без уважение искания на застрахователя и подпомагащата страна за допускане на повторна или разширена автотехническа експертиза, тъй като са преклудирани. Съдебната автотехническа експертиза не е била оспорена при приемането от първоинстанционния съд от никоя от страните. Това е била възприето и по исканията за допускане на свидетели.

В същото съдебно заседание от страна на застрахователя и подпомагащата страна е било поискано спиране на производството поради висящо съдебно наказателно производство. Било е представено съдебно удостоверение от Софийски окръжен съд за образувано на 16.08.2021г. н.о.х.д. № 442/2021г. по внесен обвинителен акт от Софийска окръжна прокуратура по чл. 343, ал. 1, б.“в“, чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК (ДП № 157/2016г. на РУ-Костинброд, пр.пр. № 3315/2016г- на СОП) по обвинение срещу К. Д. К. и с частни обвинители ищците. Ищците са възразили по спирането по съображения, че ако присъдата не е осъдителна, гражданският съд не е обвързан от нея и трябва да се извърши отделно доказване. Въззивният съд е отказал спиране на делото, като е постановил решението си.

При установените по-горе обстоятелства първият и третият материалноправни въпроси на касатора – застрахователно дружество не отговарят на общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). По същество те съдържат питането дали за да бъдат приложени гражданскоправните последици на деликт, трябва да са налице всички предпоставки за това. Въпросите са свързани с оплакването, че в случая липсва реализирана гражданската отговорност на К. Д. К., а само това е застрахователен риск по сключения от застрахователя договор. С решението си обаче въззивният съд не е отрекъл приципната необходимостта от комплексното проявление на всички елементи от фактическия състав на гражданска отговорност при деликт (поведение, вина, противоправност, причинно-следствена връзка, вреда). Приел е, въз основа на обстоятелствата и доказателствата по делото, че в случая такава отговорност на К. Д. К. е реализирана. Правилността на тези фактически и правни изводи на въззивния съд не може да бъде обсъждана във фазата по допускане на касационно обжалване. Относимо към тази фаза е, че въззивният съд не е отговорил на поставените от касатора първи и трети правни въпроси по начин, различен от този, който самият касатор поддържа като правилен. Поради това касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въпросите на касатора не са от значение за изхода на делото.

Вторият поставен от касатора „Застрахователна компания Лев инс“ АД процесуален въпрос, идентичен с третия въпрос на касатора К. Д. К. относно задължението на въззивния съд да обсъди съвкупно събраните доказателства и да отговори на доводите на страните по спора, е въпрос от значение за изхода на делото. Той е основан на оплакванията в касационните жалби, че това от въззивния съд не е било направено. По отношение на въпроса обаче не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Не се установява противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора – застрахователно дружество съдебни решения, съответно противоречие и със задължителната практика на този съд, обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), на което се позовава другият касатор. Всъщност в случая самите касатори се сочат конкретно кои доводи и доказателства на страните не са били съобразени. Оплакванията са основно за необоснованост на въззивното решение, с което е възприето виновно и противоправно поведение на К. Д. К., поради това, че изслушаната съдебна автотехническа експертиза, на основата на която основно е изградил правните си и фактически изводи въззивният съд, е била непълна. Както се посочи, правилността на тези изводи не може да бъде преценявана при селектирането на касационните жалби.

Четвърти, пети и шести от въпросите на касатора К. Д. К. са фактологични. Те са предпоставени от преценка на конкретни фактически обстоятелства по делото - дали направените с неговата въззивна жалба доказателствени искания са своевременни; дали приетата съдебна автотехническа експертиза съответства на останалите доказателства по делото; както и има ли „Застрахователна компания Лев инс“ АД регресни права срещу него. Така въпросите не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Касационно обжалване следва да бъде допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение.

Съгласно изложеното в касационните жалби по делото се касае за деликт, за който към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд е бил налице висящ наказателен процес пред Окръжен съд - София, без да е имало влязла в сила присъда с оглед приложението на разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Към тази дата е бил внесен в съда обвинителен акт срещу К. Д. К. (чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК) за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Така следва да бъде проверено съответствието на въззивното решение с постановките на т. 1 от Тълкувателно решение 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Съгласно даденото задължително тълкуване въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е недопустимо.

В този смисъл касаторът К. Д. К. е поставил и отделни въпроси (първи и втори), но по аргумент от чл. 280, ал. 2 ГПК и предвидената служебна проверка относно допустимостта на въззивното решение, отделно формулиране на такива въпроси не е необходимо.

На касаторите „Застрахователна компания Лев инс“ АД и К. Д. К. следва да бъде дадена възможност да представят документ за внесена държавна такса в размер на 3 000 лева по сметката на ВКС на РБ за разглеждане на касационните им жалби, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, при обжалваемия интерес по делото от 150 000 лева.

Воден от горното съдът