Определение № 262 от 22.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1666/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Селскостопанска академия – София против решение № 255/28.01.2020 г. по т.д.№ 3382/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 2254/11.04.2018 г. по гр.д.№ 14409/2016 г. на Софийски градски съд и касаторът е осъден да заплати на „Изгрев – И -2011” ЕООД сумата от 56 770,80 лева, ведно със законната лихва от 21.11.2016 г. до окончателното й изплащане ,на основание чл.79 ал.1 вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД / дължимо възнаграждение по договор за изработка, работата по която е приета с протокол от 17.12.2019 г., за което е издадена фактура № 75/17.12.2012 г. /, к а к т о и сумата от 3 817,82 лева – обезщетение за забава в издължаване на главницата, за периода 24.03.2016 г. – 20.11.2016 г.. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, като постановено по непредявен иск, в евентуалност - предвид наличието на предходно заведено между същите страни дело, с идентичен с настоящото предмет, което предпоставя прекратяване на по-късно образуваното. В евентуалност спрямо последното възражение страната се позовава на съществено процесуално нарушение на съда, предвид отказа му да обедини двете дела за съвместно разглеждане и решаване. Неправилност на въззивния акт се твърди поради уважаване на исковете, въпреки неизяснена, поради бездействие на ищеца носещ доказателствената тежест, фактическа обстановка, при неправилно съобразяване доказателствената стойност на фактура № 75/17.12.2012 г. и двустранно-подписан протокол от 30.11.2011 г. / непредставен по делото /. Сочи се и липса на мотиви, поради които и неяснота по какъв начин е достигнат крайния извод. Ответната страна – „Изгрев–И - 2011„ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Оспорва идентичност между предмета на настоящото и предходно образуваното дело, като поддържа, че по настоящото претендира вземане от възнаграждение за СМР, възложени на „ЕМСИ Прогрес „ ЕООД и изпълнени от него, последващо цедирано на „Изгрев - И – 2011„ ЕООД, докато по паралелния спор се претендира възнаграждение / по частичен иск / за възложени и изпълнени от „Изгрев – ИС – 2002„ ЕООД, с настоящо наименование „Изгрев – И – 2011 „ ЕООД, СМР. Съответно цесията, по силата на която предходно „Изгрев - ИС - 2002„ ЕООД е прехвърлило свои вземания срещу ответника, в полза на „ЕМСИ Прогрес„ ЕООД, не включва вземането по фактура № 75/2012 г., издател на която е последното дружество. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав, в съответствие със съдържанието на касационните доводи и обхвата на служебната си проверка, съобрази следното: В исковата молба се твърди, че между ищеца, с предходно наименование „Изгрев – ИС - 2002„ ЕООД и Селскостопанска академия е сключен договор за авариен ремонт на ограда - № 65/05.05.2011 г.. Изпълнението се сочи констатирано с протокол от 30.11.2011 г.. Вземането от възнаграждение се твърди цедирано на „ЕМСИ Прогрес„ЕООД. Ищецът твърди, че на цесионера са възложени допълнителни СМР / извън договор № 65/05.05.2011 г. /, чието изпълнение е констатирано с протокол от 17.12.2012 г. и за дължимото възнаграждение по които е издадена фактура № 75/17.12.2012 г. на стойност 56 770,80 лева. На 20.01.2015 г. предходно цедираните вземания, ведно с вземането от допълнително изпълнените СМР, в общ размер от 212 909,10 лева, са цедирани от „Емси Прогрес„ ЕООД на ищеца, на което основание се претендират от същия, ведно с лихвата за забава, за период от три години преди завеждането на исковата молба. Ответникът е оспорвал възлагането на СМР на „ЕМСИ Прогрес „ ЕООД. Противопоставил е възражение за погасяване на иска по давност. Противопоставил е довод, че Селскостопанската академия е юридическо лице на бюджетна издръжка и като разпоредител с бюджетни средства не може да възлага извършването на дейности без писмен договор, съгласно ЗОП. Същеивременно твърди, че описаните в протокола от 17.12.2012 г. дейности са по договор № 65/05.05.2011 г., а не извън предмета му. Противопоставя възражение за некачествено изпълнение. За да отмени отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел за доказано възлагане на дейности по изпълнение на оградата – предмет на сключения между страните договор № 65 /05.05.2011 г. – на цесионера, последващ цедент „ЕМСИ Прогрес„ ЕООД, изхождайки от фигурирането на последното дружество във фактурата и протокола от 17.12.2012 г., осчетоводяването на фактура № 75/17.12.2012 г. от ответника, в качеството на признание за задължението му, а и от издателя „ЕМСИ Прогрес „ЕООД. Въз основа на двата документа съдът е приел за безспорно възложени му, изпълнени от „ЕМСИ Прогрес „ЕООД и приети от Селскостопанска академия дейности ,описани в протокола. Съпоставяйки количествено-стойностната сметка /КСС/ към договор № 65/05.05.2011 г. и протокола от 17.12.2012 г., съдът е приел, че допълнителното възлагане се подкрепя и от факта, че в някои позиции количествата по протокола надхвърлят тези по КСС. Съдът не е кредитирал показания на свидетелите на ответника, в частта им в която същите твърдят, че допълнително възложени и изпълнявани от „ЕМСИ Прогрес „ЕООД дейности не е имало. Ищецът – въззивник не се е възползвал от допуснатите му свидетели. В подкрепа на извода си за допълнително възложени на това дружество СМР съдът е кредитирал свидетелските показания в друга част, като логично е съобразил,че според същите СМР са приключили м. януари 2012 г., докато протоколът за възложените и изпълнени допълнителни СМР е изготвен в края на годината. Същото се установява и от представените протоколи за изпитвания на Мобилна строително-изпитвателна комисия от 17.11.2011 и 22.11.2011 г.. Възражението за погасителна давност също е отхвърлено. В изложението по чл.280 ГПК, касаторът, наред с поддържаната недопустимост на въззивното решение, е формулирал следните въпроси: 1/ В случай, че от събраните по делото доказателства се установи частична идентичност на отделни части от исковите претенции по две дела между същите страни, предявени на едно и също основание – чл.79 вр. с чл.266 ЗЗД, за един и същи период и по една и съща фактура, следва ли въззивният съд да прекрати служебно производството по делото в тази му част, на основание чл.126 ал.1 ГПК ?; 2/ В случай, че с отговора на исковата молба е направено искане за прекратяване на делото, поради висящо производство между същите страни по друго дело със същия предмет и ако по делото се установи частична идентичност на отделни части от исковите претенции / и двете основани на протокол от 17.12.2012 г. и фактура № 75/17.12.2012 г. / следва ли въззивният съд да уважи искането за обединяване на делата ? Налице ли е недопустимост на исковата претенция поради висящ спор в случай, че двата спора се основават на една и съща претенция за заплащане – по един и същ документ и на различни основания по двата иска ?; 3/ В случай, че ищецът не е направил доказателствени искания за изпълнение на допълнителни дейности, извън обхвата на основния договор за възлагане, което е в негова доказателствена тежест, следва ли съдът служебно да събере доказателства / експертиза / или следва да отхвърли исковата претенция като недоказана? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с т.3 от ТР № 1/2013 г.по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 4/ Ако в хода на разглеждане на делото ищецът не е ангажирал доказателства за допълнително възложена работа по договор и последваща конкретизация на видовете и количествата СМР, които е следвало да изпълни на обекта и събраните по делото доказателства водят до противоположен извод - че не е постигнато съгласие относно подлежащите на изпълнение работи и за това дали са изпълнени по основния договор за възлагане или на допълнително възложени работи, следва ли въззивният съд да приеме, че не е постигнато съгласие относно дължимата от изпълнителя престация и поради това не е сключен договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД, пораждащ основание за носене на договорна отговорност от ответника по чл.266 ал.1 ЗЗД ? - не е ясно, от предходно на формулирането на въпросите изреждане на съдебна практика, кои конкретно решения касаторът визира за обосноваване допълнителния селективен критерий по този въпрос; 5/ Може ли издадена фактура да се счита за постигнато съгласие относно дължимата от изпълнителя престация, независимо от това, че не е сключен договор за изработка по чл.258 ЗЗД и да се приеме като правопораждащо за възникване на нови договорни отношения между страните, без да се изследва дали всички задължения по основния договор са изпълнени ? – вероятно въпросът е обосноваван с решенията по т.д.№ 282/2008 г. на ТК и гр.д.№ 1285/1999 г. на ГК на ВКС / без упоменати отделения и неприложени/; 6/ В случай, че ищецът претендира заплащане на допълнителни дейности, извън обхвата на основния договор за възлагане, следва ли ищецът да докаже изпълнение на всички дейности по основния договор и след това да търси заплащане на допълнително възложени работи извън него и в чия доказателствена тежест е доказването на допълнително възложените работи ? – неустановимо е обосноваване на допълнителен селективен критерий; 7/ В чия тежест е да се докаже дали издадените приемо-предавателни протоколи и фактури са по основния договор за възлагане или са допълнително възложени работи извън него ? – отново неустановимо обосноваване на допълнителен селективен критерий. Първият от въпросите се отнася до вероятна недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно и без обосноваване на допълнителен селективен критерий. Не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение. Несъстоятелен е довода за разгледана претенция на различно от действителното правно основание - претенция, основана на воденето на чужда работа без пълномощие. Нито един довод от обстоятелствената част на иска не сочи на такова основание. Твърди се вземане, основано на цесия, с цедент „ ЕМСИ Прогрес „ЕООД, възникнало на основание неформален договор за изработка, сключен между цедента и ответника – Селскостопанска академия. Не е налице и недопустимост, поради разглеждането на иск, идентичен с предходно предявен между същите страни и на същото основание, съгласно чл.126 ГПК. Предходно заведеното дело, между същите страни, е на основание договор за изработка и за дължимо на ищеца, като страна и изпълнител по договора, възнаграждение, при това по предявен частичен иск – за 30 000 лева от общо дължимата сума от 116 770,80 лева. Липсата на идентичност е констатирана и в определение № 581/16.11.2020 г. по т.д.№ 34/2020 г. на І т.о. на ВКС, постановено по същия спор, с което не е допуснато касационното обжалване и решението по т.д.№ 241/2019 г. на Софийски апелативен съд е влязло в сила. Вярно е, че в исковата молба и постановените решения се коментират, наред с други доказателства, протокола от 17.12.2012 г. и фактура № 75 от същата дата, независимо че страна по същите не е ищцовото дружество. Евентуалното неправилно кредитиране на доказателства, обаче, възможен резултат и от процесуалното бездействие на ответника или неадекватна защита, няма отношение към допустимостта на тук постановеното въззивно решение. Нито с такава санкция законът скрепява предявяването на претенция за едно и също вземане, но на различни правнви основания, вкл. при недобросъвестност на ищеца. Поради същите съображения не се касае и за частични искове, в който случай да биха били съобразени задължителните указания в ТР № 3/ 2019 г. по тълк.дело № 3/2016 г. и ТР № 1/ 2019 г. по тълк.дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият от въпросите не удовлетворява изискването за правен. Изхожда от невярната предпоставка, че предявените по всяко от двете дела искове са за части от една и съща претенция / частични искове /. Ако би било така, отказът за обединяване, но и без спиране на производството по по-късно предявения иск, би предпоставило недопустимост на въззивното решение / така ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.дело № 3/2016 г. и ТР № 1 /09.07.2019 г. по тълк.дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС /. Отказът от обединяване на дела между същите страни, но на различно правно основание, макар за същото вземане, е само възможност, не и задължение за съда и не съставлява, сам по себе си, съществено процесуално нарушение, нито води до недопустимост. Третият от въпросите е напълно нелогичен спрямо решаващите мотиви на въззивното решение, както и с оглед процесуалната позиция на касатора като ответник, тъй като исковете не са отхвърлени, поради недоказаност, а уважени, като е прието, че от събраните доказателства се установяват както основанието, така и размера на предявената претенция - на основание договор за цесия на вземане на цедента – трето за спора лице – от ответника, чийто произход е възнаграждение от договор за изработка между тях. В обхвата на исковата защита действително се включва установяване на съществуването на цедираното вземане, с посоченото основание и размер, но точно тях съдът е счел за доказани от двустранно подписания между „ЕМСИ Прогрес” ЕООД и Селскостопанска академия протокол за приемане на изпълненото и осчетоводена двустранно фактура за вземането. Не е ясно служебно допускане на експертиза с каква изобщо задача страната визира като процесуално нарушение, при това съществено, на въззивния съд, след като не кореспондира с въведено от нея възражение, останало недоказано, съобразявайки разпределението на доказателствената тежест в процеса. Необосноваването на общия изключва необходимост от коментар на допълнителния селективен критерий. По аналогични съображения не удовлетворява общия селективен критерий и въпрос, формулиран в пълно несъответствие с приетата за установена фактическа обстановка, според която от доказателствата се установяват допълнително възложени на цедента - „ЕМСИ Прогрес „ ЕООД от ответника СМР. Тук изобщо липсва посочен допълнителен селективен критерий, което на самостоятелно основание изключва въпроса, като обуславящ допускане на касационното обжалване. Петият от въпросите също не съответства на решаващите мотиви на въззивното решение, според които основателността на иска за главницата не се обосновава с фактурата – сама за себе си, а с нейното осчетоводяване при всяка от страните по договора за изработка / за допълнително възложените работи / като неформален договор, за доказателственото значение на което осчетоводяване е налице богата и непротиворечива практика на ВКС, в е д н о с протокола от 17.12.2012 г., като доказващ приемане на изпълнението им, вкл. в е д н о със свидетелските показания и други писмени доказателства, косвено подкрепящи тезата за допълнително възлагане извън предмета на възложеното по договор № 65/05.05.2011 г., доколкото сочат неговото изпълнение до началото на 2012 г.. Отделно от това – изпълнението на договор № 65/05.05.2011 г., липсата на доказателства за което е въведена във въпроса – не е предмет на претенцията. Необосноваването на общия изключва необходимост от коментар на допълнителния селективен критерий. Нелогичен е и формулираният шести въпрос, който не съобразява, че страни по „основния „ и по договора за допълнително възложените СМР са различни правни субекти и за предявеното тук вземане легитимацията на ищеца се основава на цедирано му вземане, възникнало в патримониума на „ЕМСИ Прогрес„ ЕООД. Нелогичен е и с оглед решаващите мотиви на въззивния съд, приел че възлагането на тези допълнителни СМР е доказано. Ответникът не е навел възражение, във връзка с оспорването на допълнителното възлагане, доказуемо чрез предмета и изпълнението на „основния договор”, вкл. по реда на ЗОП, но дори да би го въвел, негова би била тежестта за доказване. В тази връзка е напълно неотносим седмия от формулираните въпроси, който визира доказателства / приемо-предавателни протоколи и фактури по „основния” договор /, несъбирани в хода на производството, без последното да е резултат от процесуални нарушения на съда. И по двата въпроса изобщо не е обосноваван допълнителен селективен критерий. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение