Определение № 3619 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2794/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение от 17.03.2023 г. по в.гр.д.№ 45/2023г. на АС - Пловдив, с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд, по иск с правно основание чл.4 ДЕС. Жалбоподателят – Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Излага съображения и за неправилност на същото. Жалбоподателят - Върховния административен съд, чрез процесуалния си представител се поддържа, че са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и че същото е неправилно. Ответникът – ЕТ “Бета-С. Х.“,чрез процесуалния си представител,в писмено становище не оснорва касационните жалби. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С въззивното решение като е обезсилил решението на първостепенния съд и е върнал делото на първостепенния съд за произнасяне по предявените искове съобразно предмета им очертан от ищеца в исковата му молба. С решение № 260014/28.07.2022 г. по гр. дело № 411/2015г. Окръжен съд-Хасково като първа инстанция е отхвърлил предявените от ЕТ “Бета-С. Х.“ Хасково искове при условие на обективно, субективно и кумулативно съединяване, с правно основание чл. 4, §3 от Договора за Европейски съюз, вр. чл.9а от ЗОДОВ против Върховния административен съд и Националната агенция по приходите за солидарното им осъждане за заплащане на имуществени вреди в размер на 42 824,24лв. невъзстановен данък добавена стойност, ведно със законна лихва 27 500 лв., считано от 16.04.2009г. по АПВ № 903302/16.04.2009г., до подаване на исковата молба 08.06.2015г., както и за неимуществени вреди в размер на 50000 лв., ведно със законна лихва от 24 601,78 лв. от 20.08.2010 г., до 08.06.2015 г. като неоснователни. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск от едноличен търговец, който претенздира да е осъществил доставка на стоки, за които счита, че са налице предпоставките за облагане с нулева ставка, поради вътрешнообщностния им характер, като видно от Акт за прихващане или възстановяване АПВ № 903302/16.04.2009 г., обхващащ проверка за период от 01.03.2009 г. до 31.03.2009г. и справка декларация по ЗДДС ищецът е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 40893,27лв. Съдът е приел, че данъчният орган е приел сума за възстановяване отразена в приложение 1 към АПВ-40892,48лв., като е прихваната сума от 0,79лв, която е възстановена по банкова сметка, което обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице имащо за предмет обследване на процесния АПВ 902302/16.04.2009г. За да отхвърли иска съдът е счел, че не е налице нарушение на общностното право, тъй като данъчният орган е приел сумата за възстановяване заявена по справка декларация по ЗДДС, отразена в приложение 1 към АПВ - 40892,48лв., като е прихваната сума от 0,79лв. и сумата е възстановена по банкова сметка, поради което и не е налице вреда за ищеца, която следва да бъде поправена. Прието е, че въпросът с облагането на вътрешно общностните доставки е уреден от ЗДДС - разпоредби чл.51-чл.53 вр. чл. 7 от ЗДДС, вр. чл.45 от ППЗДДС. Посочено е, че директното приложение на чл.138, чл.139 от Директива 2006/112/ЕО е обусловено от въведения с националното законодателство механизъм и предпоставки,които следва да са налице за да възникне отговорността на държавата членка. Изложени са съображения за това, че от АПВ №903302/16.04.2009г. не е настъпила вреда, произтичаща от претенция за признат данък добавена стойност за възстановяване в размер на 42 824,24лв., който да не е възстановен на ищеца от данъчния орган. Относно съществено нарушение на общностното право съдът е приел, че не е допуснато очевидно нарушение, още повече че самият ищец с подаването на справката за ДДС е получил положителен отговор от данъчния орган с възстановяването на сумата по банковата сметка на ищеца, факт който изключва нарушението, респективно причинната връзка от нарушението да са настъпили вреди за ищеца ЕТ „Бета С. Х.“ Хасково в претендирания размер 40892,48лв. /така както е посочен от заключението на вещото лице/. Първоинстанционният съд е приел, че с оглед заявените обстоятелства не следва да се извършва преценка за законосъобразност на Ревизионен акт № [№]/20.08.2010г., тъй като действието му се разпростира в периода от 01.10.2008г.-28.02.2009г., докато заявената вреда от 40892,48лв. по АПВ №903302/16.04.2009г. касае период от 01.03. до 31.03.2009г., различен от данъчната ревизия по съставения РА, потвърден окончателно с решение на ВАС, като предмет и на приетото като доказателство изпълнително дело 26010023105/2001 са суми по ревизионния акт различни от тези по акта за прихващане или възстановяване и за период различен от процесния акт, които суми са погасени изцяло в изпълнителното дело. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че обективно и субективно съединените искове срещу НАП и ВАС за нанесена вреда в резултат на нарушаване на правото на Европейския съюз са неоснователни, като такъв е и искът за заплащане на законна лихва от 27 500лв., считано от 16.04.2009г. по АПВ №903302/16.04.2009г. до подаване на исковата молба 08.06.2015г. Предвид отхвърлянето на иска за имуществени вреди поради липса на основание за присъждането им съдът е отхвърлил и иска за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законна лихва от 24 601,78лв. от 20.08.2010г. до 08.06.2015г.датата на подаване на исковата молба срещу НАП и ВАС. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с исковата си молба ищецът е предявил обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 4, §3 от Договора за Европейски съюз, вр. чл.9а ЗОДОВ против Национална агенция на приходите и Върховен административен съд за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за имуществени вреди в размер на 42824,24 лв., признат с Акт за прихващане или възстановяване (АПВ)№903302/16.04.2009г., но реално невъзстановен данък добавена стойност, поради постановяването на Ревизионен акт (РА) № [№]/20.08.2010г., потвърден с Решение № 778/25.10.2010г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“-гр. Пловдив, жалбата срещу който е отхвърлена с окончателно решение № 6702/16.05.2013г. по адм. дело № 9908/2012г. на ВАС, ведно със законна лихва 27 500 лв., считано от 16.04.2009г. (датата на постановяване на АПВ №903302/16.04.2009г.), до подаване на исковата молба - 08.06.2015г., както и обезщетение за неимуществени вреди поради поведението на ответниците в размер на 50000лв., ведно със законна лихва в размер на 24 601,78 лв. от 20.08.2010 г. Въззивният съд е приел, че вместо да се даде отговор на спорните въпроси, повдигнати от ищеца, първоинстанционният съд е изследвал други факти, неспоменати в исковата молба - различен от посочения от ищеца данъчен период, друг АПВ от същата дата, игнорирайки визираните в ИМ факти. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд неправилно е взел предвид само Ревизионен акт (РА) № [№]/20.08.2010г., за който ищецът твърди в исковата молаба, че в същия са преразгледани, в нарушение на правото на ЕС, констатациите на данъчната администрация с АПВ № 903302/16.04.2009г., с който е признато правото на възстановяване на ДДС. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е обсъдил относимите към спора факти и доказателства - посочените в исковата молба актове на данъчната администрация и решението на ВАС, за да направи извод дали има допуснато съществено нарушение на правото на ЕС. Въззивният съд е счел, че първостепенният съд в отклонение от принцина на диспозитивното начало се е произнесъл не по исковете, с които е бил сезиран, a е разгледал искове, с които не е бил сезиран, Ето защо, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, обжалваното първоинстанционно решение № 260014/28.07.2022 г. по гр. дело № 411/2015 г. по описа на ОС - Хасково, с което са разгледани непредявени искове, е обезсилено и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове съобразно предмета им, очертан от ищеца в ИМ. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представил, поставя за разглеждане въпрос от значение за спора: представлява ли извършването на първоинстанционния съд в мотивите на решението разглеждане и анализ на факти и обстоятелства, съставлящи основна част от предмета на делото или имащи съществено значение за този предмет както и разглеждането на представените във връзка с тях доказателства, разглеждане на непредявен иск и основание за обезсилване на решението съгласно чл. 270, ал.3 пред. 3 ГПК. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и по чл.280, ал.2 ГПК-очевидна неправилност на решението.Представена е практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 270, ал.3 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК Върховният административен съд, чрез процесуалния си представител поставя за разглеждане правния въпрос от значение за спора: за произнасянето по непредявен иск като основание за упражняване на правомощието на въззивния съд да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по непредявен иск. Представена е практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 270, ал.3 ГПК. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК-очевидна неправилност на решението за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по обобщен и уточнен въпрос и от двете жалби: дължи ли въззивният съд като инстанция по същество даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора, на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът