Определение № 5885 от 17.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5326/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 503 от 17.09.2023г. по гр.д. № 351/2023г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 327 от 27.02.2023г. по гр.д. № 3190/2021г. на Районен съд - Велико Търново за допускане на съдебна делба на недвижим имот в гр. Велико Търново, ул. “Освобождение” № 55, а именно: СУТЕРЕНЕН ЕТАЖ от недовършена жилищна сграда, състоящ се от апартамент със застроена площ от 64,76 кв.м.; общи части 14,77 кв.м., избено помещение с площ 6,15 кв.м.; ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от недовършена жилищна сграда, със застроена площ от 113,67 кв.м.; общи части 16,35 кв.м., избено помещение с площ 4,74 кв.м., ПРАВО НА НАДСТРОЯВАНЕ на ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от недовършена жилищна сграда по изготвен архитектурен проект от 06.08.1979г., преутвърден на 07.06.1983г., която недовършена жилищна сграда е построена в северната част на ПИ с идентификатор 10447.506.16 по КККР между страни и при квоти: 1/3 ид.ч. за “ЖСК” ЕООД и 2/3 ид. ч. за “Стар-2018” ЕООД. С решението е отхвърлен иска за делба на поземления имот с идентификатор 10447.506.16; на учреденото право на строеж, ведно с изградения до момента строеж, находящ се в северната част на поземления имот; както и на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10447.504.16.1, построена в южната част на поземления имот, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 59 кв.м., за която е установено, че не съществува. Подадени са касационни жалби и от двамата съделители. Съделителят-ищец „ЖСК” ЕООД обжалва решението изцяло. Поддържа доводи за недопустимост на решението, за очевидна неправилност и неправилност. Счита, че в делбата не участват всички съсобственици. Наред с това застъпва тезата, че следва да се допусне делба единствено на поземления имот като се приеме, че правото на строеж е погасено и имотът е незастроен. Като основания за допускане на касационно обжалване поставя следните правни въпроси: 1/ за задължението на съда да изложи мотиви, които да съдържат необходимите фактически и правни съображения, да са точни, ясни и убедителни; 2/ подлежи ли на делба поземлен имот, застроен с незавършена в груб строеж сграда, правото на строеж, за която е погасено; 3/ в каква форма следва да се заяви възражение за погасяване право на строеж поради неупражняването му, за да е надлежно релевирано в процеса; 4/ делба на незавършена сграда, която не е извършена след постановяване на съдебното решение, има ли обвързващо действие за последващи приобретатели на поземления имот; 5/ застроен ли е поземления имот, ако сградата в него не е завършена до „груб строеж; 6/ делба на незавършена сграда, която не е реализирана в степен на завършеност и правото на строеж е погасено по давност, има ли обвързващо значение за правоприемниците на имота; 7/ след като правоприемниците не са придобили имотите съобразно съдебната делба, извършена през 1997г., следва ли да участват праводателите им в делбата; 8/ след като правоприемниците не са придобили имотите съобразно извършената делба, следва ли да се извърши нова делба според действителната фактическо положение към момента на придобиване на имотите; 9/ съдебното решение за делба на недовършена сграда, за която впоследствие е погасено правото на строеж, обвързва ли правоприемниците на съделителите. Сочат се допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 по посочените въпроси. Съделителят “Стар-2018” ЕООД обжалва допускането на делбата с доводи, че ищецът „ЖСК“ ЕООД не е собственик на претендираните имоти и че между страните не съществува съсобственост. Като основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поставя въпроса: твърдението за привидност на договори (дарение и продажба) като прикриващи действително съглашение за покупко-продажба, установява ли се от обстоятелствата, че договорите са сключени на една и съща дата, нотариалните актове са поредни номера и са съставени пред един и същи нотариус в един и същи момент. Изтъква противоречие с Решение № 40 от 07.04.2020г. по гр.д. № 2383/2019г. на ІІІ г.о. „ЖСК“ ЕООД оспорва жалбата на “Стар-2018” ЕООД и моли да не се допуска касационно обжалване. Претендира разноски. “Стар-2018” ЕООД не е взело становище по жалбата на „ЖСК“ ЕООД. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационните жалби са допустими. Производството е по иск за делба във фазата по допускането. За да потвърди първоинстанционния акт въззивния съд е препратил съгласно чл. 272 ГПК към фактическите констатации на първоинстанционния съд. Установено, че с Решение от 27.03.1997г. по гр.д. № 3014/1994г. на Великотърновски районен съд е извършена съдебна делба между праводатели на настоящите съделители, а именно: Н. Л., Й. Л., И. Л. и В. Л. (майка и тримата й сина), като всеки един от четиримата е получил по 1/4 ид. ч. от поземления имот и реални дялове както следва: 1/ Н. Л. - двуетажната жилищна сграда, построена в южната част на поземления имот; СУТЕРЕНЕН ЕТАЖ от недовършената жилищна сграда, състоящ се от апартамент със застроена площ от 64,76 кв.м.; общи части 14,77 кв.м., избено помещение с площ 6,15 кв.м., със съответни ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; 2/ Й. Л. - ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ /над сутерена/ от недовършена жилищна сграда, със застроена площ от 129,02 кв.м.; общи части 16,35 кв.м. и избено помещение със съответни ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; 3/ И. Л. - ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от недовършена жилищна сграда, със застроена площ от 113,67 кв.м.; общи части 16,35 кв.м., избено помещение с площ 4,74 кв.м.; 4/ В. Л. - ПРАВОТО НА НАДСТРОЯВАНЕ върху ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от недовършена жилищна сграда по изготвен архитектурен проект от 06.08.1979г., преутвърден на 07.06.1983г. Прието е в решението, че незавършената жилищна сграда е изградена в груб строеж до втори етаж включително и затова могат да се обособят три самостоятелни жилищни обекти, а правото на изграждане на трети етаж да се извърши при условията на чл. 227, ал. 3-5 ППЗТСУ. Н. Л. е починала на 29.10.1997г. като тримата й синове са наследили нейния дял по равно. В. Л. е починал на 14.06.2006г. и е наследен от низходящите си: Ц. Т., С. Л. и Н. Ч.. И. Л. е починал на 01.09.2016г., без преки наследници и делът му е наследен от брат му Й. Л. и от низходящите на В. Л.. С нотариален акт от 21.01.2020г. Й. Л. и съпругата му П. Л. продават на “Стар-2018” ЕООД 1/2 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 10477.504.16, същата идеална част от построената в южната му част жилищна сграда с идентификатор 10477.504.16.1 (това е сградата, която понастоящем не съществува); от незавършена жилищна сграда в северната част на имота: 1/2 ид.ч. от правото на строеж за построяване на сутеренен етаж; правото на строеж за построяване на първи жилищен етаж, 1/2 ид.ч. от правото на строеж за построяване на втори жилищен етаж, със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, които са описан в решението за извършване на делбата. С нотариален акт от 29.10.2020г. С. Л. продава на същото дружество - “Стар-2018” ЕООД 1/6 ид.ч. от поземления имот, 1/6 ид.ч. от сградата в южната част на поземления имот, от незавършена жилищна сграда в северната част на имота: 1/6 ид.ч. от правото на строеж за построяване на сутеренен етаж, 1/6 ид.ч. от правото на строеж за построяване на втори жилищен етаж, със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, описани в решението за извършване на делбата. При сключване на сделките е представено удостоверение от Община Велико Търново от 22.11.2019г., според което жилищната сграда, за която са издадени разрешения за строеж през 1979г., 1983г. и 1986г., е изградена до първи жилищен етаж, вкл. сутерен, а на втория етаж са изпълнени тухлени стени. Другите наследници на В. Л. - Ц. Т. и Н. Ч. са прехвърлили с две сделки, сключени на 23.06.2021г., на “ЖСК” ЕООД общо 1/3 ид.ч. от: поземления имот с идентификатор 10477.504.16, построената в южната му част жилищна сграда с идентификатор 10477.504.16.1 (сградата, която понастоящем не съществува), както и от правото на строеж за построяване в северната част на имота на жилищна сграда, състояща се от три етажа и сутерен, на площ 105 кв.м., заедно с изградения до момента строеж и с всички подобрения в мястото. Първо е сключен договор за дарение на 1/18 ид.ч. от Н. Ч. и непосредствено след това договор за продажба на 5/18 ид.ч. от Н. Ч. и Ц. Т.. При тези фактически обстоятелства въззивният съд е констатирал, че са спорни между двамата съделители въпросите: дали между тях съществува съсобственост, кои имуществени обекти следва да бъдат включени в делбената маса и при какви квоти. По първия спорен въпрос е приел, че съсобственост съществува. Правото на собственост на ищеца “ЖСК” ЕООД върху 1/3 ид.ч. от имота, така както е описан в нотариалните актове, следва от транслативните сделки - договор за дарение и договор за покупко-продажба, обективирани в два поредни нотариални акта от 23.06.2021г., а правото на собственост на ответника “Стар 2018”ЕООД се извежда от другите две транслативни сделки за покупко-продажби, обективирани в нотариалните актове от 21.01.2020г. и от 29.10.2020г., като по силата на частично правоприемство дружеството е придобило общо 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот така, както е както е описан в нотариалните актове. По възражението на ответника за симулативност на извършеното дарение, от което черпи права ищеца „ЖСК“ ЕООД, въззивният съд е намерил, че то правилно е отхвърлено от първата инстанция, изхождайки от свидетелските показания и съпоставянето им с експертното заключение на назначената повторна съдебно-икономическа експертиза. Твърдението на ответника е, че двата договора - дарение и покупко-продажба представляват едно общо съглашение, което е нищожно като привидно, тъй като действителната воля е била да се продадат идеалните части, без да бъдат предлагани на другия съсобственик. Свидетелските показания сочат, че преди сключване на договорите пълномощникът на „Стар 2018“ ЕООД е водил преговори с останалите съсобственици Н. Ч. и Ц. Т. за изкупуване на техните части, като е им обявил, че дружеството вече е придобило идеални части от него. Тъй като не постигнали споразумение относно цената, то впоследствие сестрите прехвърлили правата си на друг купувач, а именно на ищеца. Съдът е приел, че дарението на дружество не е забранено и че няма доказателства дарителят да е получил пари за дарената идеална част. С оглед на това първоинстанционният съд е заключил, че няма доказателства извършеното дарение да прикрива покупко-продажба. По отношение на обектите, подлежащи на делба, съдът е посочил, че следва да се отчете особеността на тези обекти, произтичаща от решението по извършване на делбата от 1997г. С това решение всеки от четиримата съделители е получил по 1/4 ид.ч. от поземления имот и са му възложени реално обособени обекти на правото на собственост, както и вещно право на надстрояване в находящата се в северната част на поземления имот недовършена триетажна жилищна сграда. Решението за извършване на делбата има конститутивно действие и затова е следвало то да бъде съобразено при извършване на последващите транслативни сделки, от които страните по настоящото производство извеждат правото си на собственост. Затова следва да се считат за прехвърлени не идеални части от правото на строеж, а реално обособените обекти на правото на собственост, при съблюдаване на осъществените след влизане в сила на решението наследствени правоприемства по силата на закона. Съдът е приел, че при наличието на съсобственост между страните върху реално обособени имуществени обекти на правото на собственост в недовършената триетажна жилищна сграда, находяща се в северната част на поземления имот, както и съпритежание на идеални части от правото на собственост върху терена от същите лица, то теренът, а именно ПИ с идентификатор 10447.506.16, по своето правно положение се явява обща част по смисъла на чл.38, ал.2 ЗС, поради което не следва да бъде допускан до делба. Първият жилищен етаж от сградата, възложен при делбата на Й. Л., е прехвърлен изцяло на “Стар-2018” ЕООД с нотариалния акт № 17, том I, рег. № 461, дело № 11/2020г. и затова той не може да е предмет на делба. Двуетажната жилищна сграда в южната част на поземления имот е погинала, което е безспорно от приетата техническа експертиза, поради което липсва годен обект, който да бъде предмет на делба и по отношение на нея искът за делба е неоснователен. По отношение на правото на надстрояване върху трети жилищен етаж от недовършената жилищна сграда по изготвен архитектурен проект от 06.08.1979г., преутвърден на 07.06.1983г., съдът е приел, че то следва да бъде включено в делбата. То е било валидно учредено с делбеното решение от 27.03.1997г. и е преминало по силата на наследственото правоприемство в наследниците на В. Л. - Ц. Т., Н. Ч. и С. Л. (по 1/3 ид. ч. за всеки от тях), а впоследствие е прехвърлено от тях чрез сключените сделки. Окръжният съд е възприел съображенията на първата инстанция, че правото на строеж не е погасено по давност, поради неупражняването му в законоустановения срок, тъй като давността не се прилага служебно, а е необходимо да бъде релевирана в исковия процес чрез използването на някое от средствата за предоставяне на защита/санкция в гражданското съдопроизводство - иск или възражение. Няма данни някой от съделителите в предходната делба да е предявил иск по чл. 67 ЗС срещу наследниците на В. Л.. Въззивният съд не е споделил оплакванията на “ЖСК” ЕООД за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила поради неразпределяне на доказателствената тежест по възражението за настъпила погасителна давност на правото на строеж. Видно е, че такива указания са дадени в определението по чл. 140 ГПК от 22.01.2022г. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК Върховният касационен съд намира следното: По жалбата на съделителя - ищец „ЖСК” ЕООД. Първият правен въпрос е за задължението на съда да изложи мотиви, които да съдържат необходимите фактически и правни съображения, да са точни, ясни и убедителни. Вярно е, че въззивното решение не съдържа изложение на установените фактически обстоятелства, но съдът е извършил препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, които е възприел. По същия начин е извършил препращане и към правните изводи по наведеното възражение за симулативност на сделките, с които ищецът е придобил правата си. Решението съдържа отговор на наведените във въззивните жалби възражения, свързани с това, които обекти следва да са предмет на делбата - дали правото на строеж или самостоятелните обекти, посочени в решението по извършване на делбата от 1997г.; разгледано е и възражението погасяване на правото на строеж, както и доводите за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест; налице е произнасяне и по твърденията за ненадлежно представителство на ответника “Стар-2018” ЕООД. С оглед на това не може да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от задълженията си по чл. 235, ал.2 ГПК и от утвърдената практика по прилагане на разпоредбата. Вторият правен въпрос е дали подлежи на делба поземлен имот, застроен с незавършена в груб строеж сграда, правото на строеж, за която е погасено. Въпросът не съответства на приетото в мотивите на съда. Съдът не е приел, че правото на строеж е погасено и затова предмет на делба следва да е само поземления имот с подобренията, каквато е тезата на касатора, а е счел, че предмет на делба следва са обектите, които са възложени на съделителите с извършената предходна делба, тъй като в това производство е разрешен въпроса за съществуването на етажите като самостоятелни обекти. Настоящите съделители, като частни правоприемници на съделителите от предходната делба, са обвързани от така установеното положение. По отношение недопускането на делбата на поземления имот съдът е приел, че предвид застрояването на имота със сграда, съдържаща няколко самостоятелни обекти, то поземленият имот представлява обща част и затова не подлежи на делба самостоятелно. Правен въпрос във връзка с тези съображения не е поставен. Сочената от касатора практика - Решение № 59 от 12.03.2012г. по гр.д. № 911/2011г. на ІІ г.о. и Решение № 30 от 07.02.2012г. по гр.д. № 401/2011г. на І г.о. не дава отговор на хипотези, като настоящата. В първия случай предмет на делба е парцел, застроен с една съсобствена сграда и с друга сграда, индивидуална собственост на съделител; във втория случай се дава отговор дали може ли да се придобият по давностно владение като самостоятелно жилище допълнително застроени към сграда помещения, ако останалата част от сградата не отговаря на изискванията за самостоятелен жилищен обект. Затова тази практика е неотносима. Следващият въпрос е: в каква форма следва да се заяви възражение за погасяване право на строеж поради неупражняването му, за да е надлежно релевирано в процеса. Този въпрос е относим към изводите на съда, че давността не се прилага служебно, а е необходимо да бъде релевирана чрез иск и възражение, а в случая няма данни някой от съделителите в предходната делба да е предявил иск по чл. 67 ЗС срещу наследниците на В. Л. (комуто е поставено в дял правото на надстрояване). Съдът действително е пропуснал да вземе предвид, че в исковата молба на „ЖСК“ ЕООД е наведено твърдение за погасяване на правото на строеж (визирайки правото на строеж за изграждане на сградата като цяло, а не само правото на надстрояване на трети етаж). Така че, в процеса е налице заявено възражение за погасяване на правото на строеж. Неразглеждането му от съда, макар и да съставлява процесуално нарушение, няма отражение върху изхода на спора и затова въпросът не може да послужи като основание за допускане на касационен контрол. Неоснователността на възражението за погасяване на правото на строеж като цяло следва от силата на пресъдено нещо на решението по извършване на делбата, с което е установено съществуването на изградени самостоятелни обекти в сградата, които са разпределени на съделителите. Ако се разсъждава само за погасяване на правото на надстрояване на третия етаж (каквито твърдения няма), то също не е погасено, въпреки нереализирането му до момента. Видно е от приетата техническа експертиза, че над втория етаж няма поставена плоча, което е пречка да започне строежа на третия етаж. Следователно, за нереализирането на правото на надстрояване е налице обективна пречка, която не е отстранена до момента. В този смисъл са разясненията в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГК. Затова правото на надстрояване не е погасено. Четвъртият въпрос е дали делба на незавършена сграда, която не е извършена след постановяване на съдебното решение, има обвързващо действие за последващи приобретатели на поземления имот. Въззивният съд не е давал отговор на този конкретен въпрос. Той е приел, че делбата е извършена по силата на съдебното решение и че последващите приобретатели са обвързани от тази делба, тъй като праводателите им могат да им прехвърлят само това, което са получили при делбата. Следващите въпроси - пети, шести (застроен ли е поземления имот, ако сградата в него не е завършена до „груб строеж; делба на незавършена сграда, която не е реализирана в степен на завършеност и правото на строеж е погасено по давност, има ли обвързващо значение за правоприемниците на имота) се припокриват по смисъл с предходните два. Поради това те също не съставляват основание за допускане на касационен контрол. Седми, осми и девети въпрос също се свеждат до обвързаността на правоприемниците от вече извършената делба, въпреки че почиват на застъпваната от касатора и отречена от съда теза, че поради недовършване на сградата правото на строеж е погасено и правоприемниците не са придобили имотите по съдебната делба от 1997г. Противоречие с практика по тези въпроси не се сочи, а основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа немотивирано. Следва да се приеме, че това основание не е налице. Даденото от съда разрешение, че обвързаността на приобретателите от влязлото в сила решение по извършване на съдебната делба произтича от чл. 298, ал.2 ГПК (чл. 220, ал.1 ГПК/отм./), е напълно в съответствие с практиката по прилагане на разпоредбата, която практика няма нужда от осъвременяване. Основанието очевидна неправилност е посочено от този жалбоподател бланкетно, без мотивировка. Въззивното решение не страда от тази квалифицирана форма на неправилност, която е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на съдебен акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, допуснати са нарушения на основополагащи правни принципи, на логически или опитни правила. В обжалвания акт такива тежки нарушения не се съзират. По жалбата на съделителя - ответник “Стар-2018” ЕООД. Поставеният в нея правен въпрос касае неуваженото негово възражение за симулативност на договора за дарение, с който ищецът е придобил правата си, като прикриващ договор за покупко-продажба. Въпросът е формулиран така: твърдението за привидност на договори (дарение и продажба), като прикриващи действително съглашение за покупко-продажба, установява ли се от обстоятелствата, че договорите са сключени на една и съща дата, нотариалните актове са поредни номера и са съставени пред един и същи нотариус в един и същи момент. Изтъква противоречие с Решение № 40 от 07.04.2020г. по гр.д. № 2383/2019г. на ІІІ г.о. С решението е прието, че е установена привидност на договор за дарение на идеална част от недвижим имот, последван в същия ден от договор за продажба на друга идеална част в полза на едно и също лице, като е прието, че дарението прикрива покупко-продажба и в резултат на това е уважен евентуален иск по чл.33, ал.2 ЗС. От една страна, изводите за привидност на дарението по това дело са основани не само на последователното сключване на договорите, а и на редица други конкретни обстоятелства, каквито в настоящия спор не са доказани. От друга страна, в настоящия случай дори да се приеме, че договорът за дарение е привиден и прикрива продажба, то това не би се отразило на правата на ищеца в съсобствеността, тъй като за делбата няма значение дали ги е придобил с дарение или с покупко-продажба. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване и по тази жалба. При този изход разноски на двамата жалбоподатели не се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.