Определение № 318 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1560/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Н., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 475 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 144/2021 г. на Окръжен съд – Варна, Търговско отделение, първи въззивен състав, с което е потвърдено решение № 260952 от 29.10.2020 г. по гр.д. № 12295/2019 г. на Варненския районен съд. С посоченото първоинстанционно решение Т. Н. е осъдена да заплати, на основание чл.12, ал.2 от Закона за арендата в земеделието, на Потребителна кооперация „Сотир Костов“, [населено място], сумата от 5 448 лева, представляваща стойността на извършени подобрения – засадени ябълкови дръвчета в имот с кадастрален номер 115062, парцел 62 от масив 115 по плана за земеразделяне на землище [населено място], извършени от арендатора със съгласието на арендодателя Н., по договор за аренда № 72 от 30.03.2004 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. В жалбата се поддържат всички основания за неправилност на решението, с искане за неговото касиране и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Оспорва се изразеното от решаващия състав становище, основано само на договорната клауза, според която при прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта вследствие на извършените с негово съгласие подобрения. Според жалбоподателката, това становище на съда не е съобразено с договореното в раздел IV, т.4, съответстващо и на чл.9, ал.3, изр.2 от ЗАЗ – за правото на арендатора да изменя и подобрява земята само в случай, че това не се отразява върху ползването на обекта след изтичане на уговорения срок в арендния договор. В жалбата се поддържат и подробно мотивирани доводи за неправилност на изводите на въззивния съд относно: вида на арендувания имот и възприетата година на засаждане на ябълковите дървета. Касационната жалбоподателка твърди, че решаващият състав не преценил доказателствата във връзка с предходен аренден договор, сключен с арендатор „Интерфрукт Камчия“ АД. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички своевременно направени от страните възражения и да изложи мотиви по тях, като се твърди противоречие с решение по гр.д. № 3896/2019 г. на ВКС, III г.о., и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: При иск по чл.12, ал.2 ЗАЗ следва ли да е налице изрично предварително съгласие по чл.9, ал.3 от ЗАЗ, в случай, че след изтичане на срока на договора за аренда, измененията и подобренията се отразяват върху ползването на обекта на договора. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба – Потребителна кооперация „Сотир Костов“, с ЕИК[ЕИК], не е заявил становище по искането за допускане на касационно обжалване и по поддържаните в жалбата основания за касиране. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, поради което е процесуално допустима. При постановяване на атакувания съдебен акт, апелативният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните е сключен договор за аренда № 72 от 30.03.2004 г., с който на кооперацията е предоставено право на ползване, за срок от 15 години, върху процесния недвижим имот. В раздел IV, т.3 е уговорено изрично правото на арендатора да засажда в имота трайни насаждения и да изгражда необходимите заграждения и инсталации, а в раздел III, т.9 е предвидено, че при прекратяване на договора, арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие извършените с негово съгласие подобрения. За безспорно е прието, че договорът е прекратен с изтичане на уговорения срок – на 30.03.2019 г. Независимо от отправената до ответницата покана, в предоставения й срок, тя не е заплатила остатъчната стойност на засадени в имота ябълкови дървета. Въззивният съдебен състав подробно е преценил приетите по делото комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза и съдебно-счетоводната експертиза, заедно със събраните писмени и гласни доказателства в производството пред районния съд. С оглед на: описанието на арендувания обект в самия договор, кредитираните показания на св. П., съответстващи на експертните становища относно закупуването на дръвчетата от Македония през 2003 г., карантинирането им, осчетоводяването им през 2007 г. /когато са навлезли в период на плододаване/ като дълготраен материален актив на кооперацията, и извършените от арендатора разходи за посадъчен материал, вложен в процесния имот, окръжният съд е приел, че овошките са засадени след 2004 г., като е отхвърлил доводите на ответницата за засаждането им от предходния арендатор. Съдебният състав подробно е мотивирал становището си, в частта, с която не е възприел показанията на ангажираните от ответницата свидетели. Изложил е и евентуални съображения, че дори да се приеме наличие на съдружие между двама арендатори, след като техническата дейност по засаждането на дърветата е обезпечена от ищцовата кооперация /доказано от разпитаните свидетели/, то разпределението на разходите между арендаторите е въпрос на техни вътрешни отношения. Решаващият състав е обосновал извод, че засаждането на овощната градина не е довело до промяна в земеделското предназначение на земята, а е и извършено с предварителното съгласие на арендодателя, обективирано в изрична договорна клауза, а от друга страна, последващото непротивопоставяне от арендодателя на явния начин на ползване на земята, може да бъде тълкувано и като конклудентно съгласие по см. на чл.12, ал.2 ЗАЗ. С оглед събраните по делото доказателства за наличността на засадените от ищеца овощни дървета в процесния имот и за техния активен период на плододаване - до 2024 г., въззивният съд е приел за доказан по основание и по размер предявеният от арендатора иск за присъждане на увеличената стойност на имота в размер на 5 448 лева, съобразно заключението на комплексната експертиза. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира и обоснове материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил обективираната в решението правна воля на съда. В посочения акт на нормативно тълкуване е разяснено, че не е налице тъждество между основанията за достъп до касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК, като при произнасяне по искането за допускане на обжалването касационният съд не може да се произнася по правилността на атакувания съдебен акт, нито по въпроси, които не притежават характеристиката на правни. В случая, поставените от касационната жалбоподателка въпроси не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а обективират поддържаните в касационната жалба оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради което не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването. Този извод се извежда дори и от начина, по който са аргументирани, а именно – с доводи, въпроизвеждащи изцяло изложените в жалбата. Даването на отговор на въпросите предпоставя извършването на същинска касационна проверка за материална и процесуална законосъобразност и обоснованост на въззивното решение, каквато би могла да се реализира само в производството по чл.290 ГПК, но не и в селективната фаза. Предвид горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение