Определение № 243 от 21.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. С.,гр.В., чрез пълномощника адвокат Е. С., срещу въззивно решение № 602/15.05.2019 г., по гр.д. № 479/2019 г. на Варненския окръжен съд. Поддържа се неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните въпроси: 1/Допустимо ли е с косвени доказателствени средства, с документ без достоверна дата и със свидетелски показания за договори на стойност над 5000 лева да се оборва законова презумпция за съвместен принос по СК при положение, че бракът е прекратен при действието на СК от 2009г. и между възникването и прекратяването на брака страните са могли да сключат брачен договор с режим на разделност /сочат се решения на ВКС - №88/2015г. по гр.д.№1112/2015г., ІІ г.о., №164/2012г. по гр.д.№ 1258/2016г., І г.о. и №144/2016г. по гр.д.№566/2016г., І г.о./; 2/Счита ли се за оборена посочената в нотариален акт цена, по който ищецът и ответникът са купувачи при закупуване на недвижим имот изцяло с банков кредит и при липса на документ, изходящ от продавача /обратно писмо/, че за имота е платена цена /само от единия съпруг/, различна от посочената в нотариалния акт /сочи се решение №32/2002г. по гр.д.№2001г на ВКС/. За решенията на ВКС не се конкретизират съображения и тяхната значимост по настоящето дело. Ответникът по касация К. Б. Т., [населено място], оспорва жалбата в становище по чл.287 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 5407/31.12.2018 г. по гр. д. № 15512/2017 г. по описа на Варненския районен съд. С последното е прието за установено на основание чл.23, ал. 1 СК по отношение на В. С.,че придобитият по време на брака и с К. Т. недвижим имот гараж № 11 с идентификатор *****., находящ се в [населено място] /описан/, е придобит изцяло с лични средства на К. Т. и представлява негово лично имущество, на основание чл. 23, ал. 2 СК че К. Т. има лично притежание в размер на 44500/84500 ид. части, придобити с лични средства, както и че по отношение на останалата част от имота в размер на 40000/84500 ид.ч. страните са съсобственици при равни квоти на апартамент № 42, с идентификатор *****, находящ се в [населено място] /описан/, допусната е съдебна делба на последния имот /апартамент №42/ при квоти: за К. Т. 64500/84500 ид.ч. и за В. С. 20000/84500 ид.ч. и е допусната съдебна делба на апартамент № 3 с идентификатор *****., находящ се в [населено място] /описан/ между страните при равни квоти. Въззивният съд е приел за установено, че страните са били съпрузи /от 25.10.2001 г./ и бракът им е прекратен с развод на 30.05.2017 г. Процесните имоти са придобити по време на брака. Съгласно нот.акт № 104//07.03.2006 г. съпрузите за закупили процесния апартамент №3 за сумата от 28 302,70 лв., като продавачите са заявили, че са получили изцяло и в брой от купувачите сумата преди подписване на нотариалния акт. Към датата на сделката данъчната оценка е била равна на продажната цена. Съгласно нот.акт № 81/07.11.2007 г. съпрузите са закупили апартамент №42 за 85 000 лева, за които е поет ангажимент за кредит от Банка ДСК, съобразно удостоверение № I – 4032 / 06.11.2007 г., за изплащане на продавача след представяне на нотариалния акт и вписване на законна ипотека. Данъчната оценка е 30 946,00 лв. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.04.2014 г., недвижим имот – гараж № 11 с идентификатор ***** с площ от 26,25 кв.м. е възложен на К. Т. за сумата от 16 741,00 лева., внесени от купувача по сметка на ЧСИ / на 26.03.2014 г. - 673,10 лева и на 31.03.2014 г.- от 15 067,90 лева/. На 06.11.2017 г. бившите съпрузи като кредитополучатели и Банка ДСК Варна., като кредитодател са сключили договор за ипотечен кредит в размер на 85 000 лева за закупуване на недвижим имот – апартамент № 42 със срок на погасяване 360 месеца,чрез разплащателна сметка и титуляр на сметката А. Т.. На 30.05.2007 г. В. С. е получила от Банка ДСК кредит за текущо потребление в размер на 20 000 лева, обезпечен с поръчителство на физически лица. С договор за дарение от 18.09.2007 г. Б. И. е дарил на ищеца /негов син/ като благодарност и с желанието същият да си закупи жилище 50 000 евро. Посочено е, че средствата ще бъдат прехвърлени по негова сметка в Банка ДСК -Варна. Посочен е произход на средствата - продажба на семеен на дарителя недвижим имот в [населено място]. Договорът е подписан в присъствието на свидетел. Ответницата е дъщеря на Г. К. и П. П.. Последните дарили на дъщеря си 20 000 лева с писмен договор. Ищецът е син на П. М. и Б. И.. Видно от нот. акт № 9/22.12.2008 г. майката на ищеца му дарила две ниви от 16 дка и 11,601 дка. Тя е дарила на 10.11.2007г. 12 000 лева на сина си за купуване на апартамент. На 11.10.2007г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент №42 /подписан от ответницата/ за сумата 84 500 евро със срок за сключване на окончателния договор 15.12.2007 г. Въззивният съд е приел, че ищецът е провел пълно и главно доказване на твърденията в исковата молба за трансформация по чл. 23 СК. Касае се за опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест е за този който поддържа влагането на лични средства и следва да изключи приложението на презумпцията като установи влагането на лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. В тежест на ищеца е да докаже притежанието на лични средства влагането им в конкретния случай при закупуването на двата недвижими имота, защото само когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити с лично имущество, то приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация съгласно чл. 23 СК. Ако ищецът обори презумпцията, то в тежест на ответницата е да наведе правоизклюващи възражения и или насрещно пълно и главно оборване на същата презумпция. Процесните три имота -два апартамента в един и същи блок и гараж, са придобити през време на брака на страните. По отношение на гаража ищецът е доказал по пътя на пълното и главно наличие на пълна трансформация на извънсемейно имущество при закупуването на имота. Изводът се основава на анализа на писмените доказателства относно превода на суми по банковите сметки на ищеца от страна на баща му. Според свидетелски показания тези суми са послужили изцяло, както за даването на капаро, така и за изплащането на целия гараж, придобит на публичната продан с влизане в сила на Постановлението на ЧСИ. Договорът за дарение /без достоверна дата/, кореспондира с други писмени доказателства – извлечения от сметка на ищеца и преводи по банков път, както и с показанията на разпитаната по делото свидетелка. Доказателствата сочат, че той предшества внасянето на депозита за участието в публичната продан и е с цел закупуване на гаража за упражняване на професията на ищеца - автомонтьор. Освен това, съгласно постановлението за възлагане, вписаната цена на гаража 16 741,00 лева, като по сметка на ЧСИ са внесени 1673,10 лева на 26.3.2014 г., а на 31.03.2014г. - 15 067,90 лева по банков път от сметка на ищеца. Предварителният договор за продажбата на ап.№ 42 от 11.10.2007 г. е подписан само от ответницата за цена 84 500 евро, при наличие на учредена ипотека №44/ 2005 г. в полза на Банка ДСК за 35000 евро. Срокът за сключване на окончателния договор 15.12.2007г. Договорът за дарение предхожда този договор. В него е посочено, че Б. И. даярва на сина си сумата 50 000 евро с благодарност и с желанието същият да си закупи жилище като средствата се прехвърлят по негова банкова сметка. Посочен е и произход на средствата -продажба на семеен на дарителя недвижим имот. От извлечение от банковата смета на ищеца е установено,че на 18.09.2007 г. по сметка на ищеца е постъпила сума 47 000 евро от сметка на дарителя. След анализ на клаузите в предварителния договор, останалите писмени и гласни доказателства е направен извод, че при придобиването на посочения апартамент са вложени лични средства на ищеца,поради което е налице твърдяната в исковата молба частична трансформация. Останалата част от продажната цена е заплатена с банковия кредит. При тези данни съдът е определил квотите в съсобствеността: 64500/84500 ид.ч. за ищеца и 20000/84500 ид.ч. за ответницата. Относно втория апартамент №3 е прието наличие на съсобственост при равни квоти. За недоказани са приети възраженията на ответницата за симулативност на договора за покупко –продажба с твърдение, че прикрива дарение от нейните родители.Посочено е, че възмездният характер на сделката не е оборен, че съгласно материалната доказателствена сила на нотариалния акт и вписаните изявления на страните, в т.ч. на продавачите за получаване на цялата продажна цена, не са опровергани. Липсват доказателства, от които да се направи извод, че е извършено дарение на ответницата от страна на прехвърлителите. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Така поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. В изложението това основание е бланкетно посочено, без конкретна обосновка за противоречие с практиката на ВКС. Приложени са конкретни съдебни актове, но без да се аргументира в какво се изразяват твърдените противоречия и каква е тяхната значимост за делото. Следва да се има предвид, че съобразно установената съдебна практика и след разпределяне тежестта на доказване, въззивният съд е обсъдил доказателствата и доводите на страните, произнесъл се е по спорния предмет на делото и е преценил правнорелевантните факти, от които произтича спорното право. Обсъдил е относимите и допустими доказателства /писмени и гласни/, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Изводите му за доказана трансформация на лични, несемейни средства при придобиване на процесните имоти по време на брака между страните, не са основани само на писмените договори за дарение /без достоверна дата/, а въз основа на всички доказателства,вкл.банкови извлечения, като е прието, че в съвкупност, те установяват извънсемейния произход на парични средства на ищеца /дарения/ и влагането им при придобиване на имотите. Ирелевантно е обстоятелството, дали след като бракът е прекратен при действието на СК от 2009г. и между възникването и прекратяването му, страните са могли да сключат брачен договор с режим на разделност, са сторили или не това.Преуреждането на отношенията със споразумение е правна възможност за съпрузите и липсата му не изключва възможността за установяване на трансформация по смисъла на чл.23 СК. Вторият въпрос не може да бъде приет за относим, тъй като не е обсъждан в мотивите на въззивното решение и се поставя при фактическа обстановка, различна от установената от въззивния съд.Той е приел, че се касае за частична трансформация като при придобиване на имота част от действителната цена /посочена в сключения от ответницата предварителен договор/ е заплатена с посочения кредит от банката, а останалата с лични средства на ищеца. Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение - значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол.Не може да се направи преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК за наличие на такъв особено тежък порок на решението, при който неправилността е проявена по начин, налагащ извод за наличие на несъвместим или противоположен на закона резултат. Въпреки изхода на производството по делото, на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, поради липса на данни за направени такива. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.