Определение № 60451 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 479/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ж. З., приподписана от адв. Вл. В., против въззивно решение № 260462/09.10.2020 г., постановено по гр. д. № 16501/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 219180/17.09.2019 г. по гр. д. № 75411/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Ж. З. против А. З. А. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на 4/6 идеални части от апартамент № 6, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 79, том I, рег. № 2999, д. № 70 от 01.06.2015 г. на нотариус А. Б., с район на действие Софийски районен съд, рег. № *** на НК и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Счита ли се за близка смъртта на прехвърлителката, която е настъпила точно дванадесет дни след изповядване на договора за издръжка и гледане и обуславя ли тя нищожност на договора?”, 2. „За наличието на кауза на договора за издръжка и гледане, необходимо ли е да е налице равновесие в престациите на двете страни по сделката?“, 3. „Допустимо ли е прилагане на т. нар. „опитно правило”, по силата на което в случай, че страните по сделката живеят заедно и приобретателя се грижи за прехвърлителката, да се предположи наличието на знание на приобретателя за предстоящата смърт на прехвърлителката и оттук да се обоснове липсата на основание на договора и в тази връзка може ли да се преодоляват правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса?” и 4. „За задължението на въззивния съд да обсъди и обоснове своето решение въз основа на всички събрани доказателства и въз основа на анализа на същите да обоснове мотивирано решението си по разглеждания казус?“, за които сочи, че са решени в противоречие с приложената към изложението практика на ВКС, обективирана в решение № 420/11.01.2012 г. по гр. д. № 99/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д. № 1853/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 414/26.05.2020 г. по гр. д. № 1178/2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 44/10.07.2020 г. по гр. д. № 1963/2019 г. на ВКС, II г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба - А. З. А., подаден чрез адв. Д. Г., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. За да постанови решението, въззивният съд е възприел крайните изводи на първоинстанционния съд, че в тежест на ищеца е било да установи липсата на основание на договора за прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху апартамента срещу задължение за издръжка и гледане, но от събраните по делото доказателства - писмени, заключения на СМЕ и показания на разпитани свидетели, не може да бъде направен извод за наличието на такова заболяване, предполагащо настъпване на смъртта на прехвърлителката, твърде скоро след сключването на процесния договор. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо по поставените конкретни правни въпроси правното разрешение на въззивния съд да е в противоречие с правното разрешение по същите въпроси, дадено с актове от обхвата на задължителната за съдилищата практика. Обуславящ решаващите изводи на съда е поставеният от касатора процесуалноправен въпрос: „За задължението на въззивния съд да обсъди и обоснове своето решение въз основа на всички събрани доказателства и въз основа на анализа на същите да обоснове мотивирано решението си по разглеждания казус?“. Въззивният съд е формирал изводите си без да извърши анализ на доказателствата по делото, без да обсъди доводите и възраженията на страните, поради което по този въпрос правното му разрешение е в противоречие със задължителната за съдилищата практика, обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г., ОСГК на ВКС, съгласно което мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност, поради което са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.