Определение № 3413 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4722/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №1565/05.02.2024г. на "Бамби 87" ЕООД срещу решение №596/10.11.2023г. по в. гр. дело №456/2022г. на Окръжен съд – Благоевград Русе, с което е постановено делбата на реално поделяемия имот да се извърши чрез разпределение на осн. чл. 353 ГПК, като в дял на всеки от двамата съделители е поставен новообразуван имот съгласно Скица-проект, изработена съгласно чл. 52 ал.1 от ЗКИР, от фирма „Знак“ ООД. Според касатора решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, а при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Излага, че всички въпроси от значение за разрешаване на спора, свързани с извършването на дейности по преместване, премахване и др. на съществуващите съоръжения в имота са останали неизяснени в процеса. При възприетия от съда вариант за ликвидиране на съсобствеността и обособяване на два самостоятелни, неизяснен е останал и въпроса предвид съществуващите в имота съоръжения, релсов път и козлови кран, на какво основание касаторът ще премахне частично релсовия път, каква ще бъде стойността и начина на премахването, кой ще поеме разноските за тези дейности и каква е необходимата маневрена площ за изграждане на подход за съделителят „Бамби 87“ ЕООД. Според касатора, съдът е кредитирал изцяло заключение на вещото лице С. без да мотивира преценката си защо не възприема заключението на в.л. С.. Като е процедирал по този начин, въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което води и до необоснованост на постановеното решение. Формулирани са и доказателствени искания, които касаторът моли да бъдат допуснати на основание чл. 295, ал. 2, във вр. с чл. 266, ал. 3 от ГПК.

В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси от значение за изхода на делото, включващи се в предмета на спора и обуславящи решаващите изводи на въззивния съд:

1. „В производството по извършване на съдебна делба на неурегулиран поземлен имот, намиращ се в урбанизирана територия, установяването на неговата реална поделяемост, която да обезпечи принципа, че по възможност всеки съделител следва да получи дял в натура /чл. 69, ал, 2 ЗН/, изисква ли провеждане на предвидената в чл. 201 ЗУТ, административна процедура по изменение на подробния устройствен план?“

2. „Следва ли съдът да извърши делбата, обособявайки реални дялове от допуснатия до делба поземлен имот в урегулирана територия и разпределяйки същите между съделителите, преди да е получил окончателно произнасяне на кмета на общината за изменение на подробния устройствен план чрез обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти, или за отказ за такова изменение?“

Касаторът твърди, че произнасянето на въззивния по този въпрос е в отклонение от константната практика на ВКС, обективирана в Решение №123 от 14.11.2019г. по гр.д. №4370/2018г. на ВКС, Решение №60116 от 21.01.2022г. по гр. д. №611/2021г. на ВКС, Решение №20 от 06.02.2015г. по гр.д. №4692/2014г. на ВКС и Решение №311 от 18.12.2012г. по гр. д. №268/2012г. на ВКС, според която при делба на урегулирани поземлени имоти /както и на неурегулирани имоти в урбанизирана територия, т.е. в границите на общ устройствен план, какъвто е процесният случай/, установяването на реалната поделяемост се извършва по реда на чл. 201 ЗУТ.

3. „При създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, когато по делото са приети две единични експертизи и една от страните е поискала разширяването на единичната експертиза в тройна, следва ли съдът да допусне и назначи такава?“, по който въпрос според касатора въззивното решение е в противоречие с Решение №236 от 26.05.2011г. по гр. д. № 644/2010г. и Решение №379 от 07.05.2009г. по гр.д. №1320/2008г. ВКС във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 203, изр. 2 от ГПК.

4. „Кои са критериите при избор на вариант за разпределение по чл. 353 ГПК, които съдът следва да съобрази при избора си, когато има две експертизи, различаващи се драстично, както в оценката на имота, предмет на делбата, така и при начина на формирането на дялове?“, по който се твърди произнасяне в противоречие с Решение №96 от 10.06.2019г. по гр. д. №2756/2018г. на ВКС, според което следва да вземе предвид това заключение, което дава възможност за най-справедливо разпределение на допуснатия до делба имот, с оглед правата на съделителите, пазарната стойност на имота/тите, техния вид и местоположение, както и с оглед на други техни характеристики, имащи отношение към ценността им за страните по делото и преценката за стойността и вида на предложеното от всеки от съделителите, преустройства.

4. „Следва ли въззивният съд да съпостави състоянието и стойността на делбения имот преди преустройството с обема и стойността на необходимите СМР, необходими за извършване на преустройство?“, по който касаторът счита, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с Решение №102 от 19.07.2013г. на ВКС по гр.д. №490/2012г. на ВКС, в което се възприема, че „за да се установи дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят състоянието и стойността на имота преди преустройството с обема и вида на необходимите строително-монтажни работи."

Третото лице-помагач -„СПП 16“ ООД чрез депозираните писмен отговор и отговор на изложението, изразява становище, че липсват основания за допускане до касационно обжалване поради липсата на противоречие на въззивното решение с посочената от касатора съдебна практика. Счита, че съображенията на съда са в съответствие с практиката на ВКС, приложима с оглед спецификите на настоящата делба. Твърди, че въззивният съд е избрал най-подходящия способ за извършване на делбата и най-подходящия вариант за това предвид находящите се в имота законно изградени постройки, собственост на другия съделител- „Югострой“ ООД.

Ответникът „Югострой“ ООД моли въззивното решение, поправено с последващо решение, да не бъде допускано до касационно обжалване, тъй като липсват основанията по чл. 280 ГПК. Излага, че въззивният съд напълно се е съобразил с указанията, съдържащи се в решението на ВКС, с което предходното решение за извършване на делбата е било отменено. Счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие със съдебната практика, относима към извършване на делбата в подобни хипотези. В заключение се моли жалба да не бъде допускана до касационно разглеждане.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, съобрази следното:

Производството е за делба във фаза на извършването.

С Решение №3/30.05.2022г. по к. гр. д. №213/2021г. по описа на ВКС, върховният съд е отменил въззивно Решение №903 488/03.08.2020г. по в.гр.д. №384/2019г. по описа на ОС Благоевград, в частта, с която в дял на "Бамби 87" ЕООД е поставен имот с площ от 8 057,50кв.м. и с пазарна стойност 185 322,50лв., който е обозначен в жълто от вариант четвърти от допълнителното заключение на вещото лице, а в дял на "Югострой" ООД е поставен имот с площ от 4 811,50кв.м., с пазарна стойност 110 664,50лв., който е обозначен в зелено от вариант четвърти от допълнителното заключение на вещото лице; уравнен е дела на "Бамби 87" ЕООД в пари, като стойността от 44 677,50лв. следва да се заплати от "Югострой" ООД и са присъдени държавни такси съобразно поставените в дял имоти, представляващи части от недвижим имот, представляващ неурегулирана територия– производствена площадка с обща площ от 12 869кв.м., съставляваща ПИ с идентификатор [№] по картата на землището на [населено място] дол, [община], и е върнал делото за разглеждането му от друг състав на ОС Благоевград. Въззивното решение е отменено като неправилно, тъй като е постановено при допуснато процесуално нарушение и в несъответствие с установената съдебна практика. Изложени са доводи, че извършването на съдебна делба на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизирана територия /факт, установен с писмо изх. № М-00-79 от 09.04.2020г. на Главния архитект на [община] и Комбинирана скица № 15-5584-06.01.2020г. на СГКК- [населено място]/, е предпоставено от провеждане на процедурата по чл. 201 ал. 1 ЗУТ. За обособяване на самостоятелни дялове законодателят е поставил императивното изискване към съда да изиска становище на общинската /районна/ администрация относно поделяемостта, преценена от гледна точка разпоредбата на чл. 200 ЗУТ. При императивно формулираната норма на чл. 201 ЗУТ и даденото заключение за възможна поделяемост на допуснатия до делба недвижим имот на два дяла, за въззивния съд е възникнало задължението да изиска становище на общинската администрация. При положително становище за поделяемост, съдът следва да укаже на страните да представят скица-проект по чл. 52 ал. 1 ЗКИР. Дадени са и задължителни указания, при новото разглеждане на спора, въззивният съд да упражни правомощията си, разяснени с т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, като се произнесе по заявените с т. 1. 3., т. 1. 4. и т. V от въззивната жалба оплаквания и искания за допускане на допълнително заключение на СТЕ или тройна СТЕ /аргументирано със заявеното пред РС Благоевград оспорване на заключението в о.с.з. от 07.11.2018г./, както и да бъде отчетен изминалия значителен период от време след приемане на заключението на СТЕ във връзка с установяване актуалната пазарна оценка на делбения имот.

В обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че с влязло в сила Решение №10 от 14.05.2017г. на ВКС по гр.д. №3248/2016г. е допуснато извършване на съдебна делба на недвижим имот- нерегулирана територия-производствена площадка с площ от 12 869кв.м., съставляваща ПИ с идентификатор [№] по картата на землището на [населено място] дол, [община], с ЕКАТТЕ [№], който имот съставлява реално обособена част от дворно място от 16 000кв.м., между търговските дружества „БАМБИ 87“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], и „ЮГОСТРОЙ“ ООД, ЕИК[ЕИК], при квоти: за дружество „БАМБИ 87“ ЕООД- 10 000/12 869 идеални части и 2 2869/12 869 идеални части за дружество „ЮГОСТРОЙ“ ООД.

С допълнително заключение от 14.09.2018г., прието в хода на първ. производство във фазата на извършването на делбата, вещото лице инж. К. е изготвила вариант №4 и вариант №5. При вариант №4 е предвиден достъп на ищеца от към главния път, ответникът си запазва ползването на част от подкрановия път и му се осигурява достъп до помпената станция по границите на поземления имот от югоизток, както и прилежаща площ от помпената станция. При този вариант площта от имота, отреден за ищеца е 8057,50 кв.м., а за ответника 4811.50кв.м. Вещото лице е посочило още, че от представеното застроително решение, одобрено със Заповед №112 от 01.03.2000г. на Кмета на [община] е видно, че сграда за помпена станция не е била изградена, нито е предвидено нейното изграждане, по която причина вещото лице е изготвило и вариант №5, в който определените квадратури от поземления имот, принадлежащи към помпената станция и достъпа до нея отпадат. В този случай площта на част от имота, отредена за ищеца е 8337.50кв.м., а за ответника 4531.50 кв.м. При тези два варианта се налага доплащане от страна на ответника по делото за уравняване на дяловете, като определената пазарна стойност е 23лв. за 1 кв.м.

При повторното разглеждане на делото във въззивното производство е постъпило Становище от Главният архитект на [община], с правно основание чл. 201 ал.1 от ЗУТ с изх. № 11-00-416/10.08.2022г., с което на осн. чл. 19 от ЗУТ и след съобразяване, че имот с идентификатор [№]/стар [№]/, по КК и КР на [населено място] дол, с ЕКАТТЕ [№], в м. „Лаго“ в землището на селото, е урбанизирана територия, с начин на трайно ползване „за друг вид производствен, складов обект“, върху който са разположени 6 броя сгради с различни идентификатори, е дадено становище, че имотът е поделяем на реални дялове от 10 000/12 689 ид. части и 2 869/12 689 ид. части между съделителите, без да се създава недопустимо по закон разположение на сградите. В писменото становище на Главният архитект на [община] е посочено, че е необходимо страните да внесат проект за подробен устройствен план/ПУП/- план за застрояване/ПЗ/, въз основа на който да бъде издадено мотивирано предписание по чл. 201, ал.3 от ЗУТ.

Жалбоподателят „Бамби 87” ЕООД е представил във въззивното производство Вариант №1 и Вариант №2 за делба, съгласувани с Главния архитект на [община] и „Сектор Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоеврад, съгласно изискванията на ЗДвП, ППЗДвП, Указанията за проектиране на автомобилните пътища, Наредба №2/17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с маркировка, Наредба №18 за сигнализацията на пътищата и улиците с пътни знаци и БДС 1517/2006г. От приложената обяснителна записка, се установява, че тъй като достъпът до процесния недвижим имот се осъществява от път III- 1061 „Зелен дол- П.“, то съгласно законовите изисквания, за влизането и излизането на МПС в и от имота, отделно от главното трасе, в имота следва да бъде изграден „уширителен шлюз“, който да осигури безопасното и безпрепятствено влизане и излизане на ППС. По тази причина към представените два варианта за делба е нанесен „уширителен шлюз“ към подхода към имота от път III- 1061 „Зелен дол- П.“.

По делото са приети и Скици- проект за делба на процесния недвижим имот, издадени от АГКК, придружени от съответните удостоверения, с варианти за реалната делба на имот с идентификатор [№]/стар [№]/, по КК и КР на [населено място] дол, с ЕКАТТЕ [№], съобразно квотите на страните при допускане на съдебната делба и при съобразяване на извършеното частично застрояване на имота по реда на чл. 108 ал. 2 от ППЗТСУ/отм./

Съобразно задължителните указания, въззивният съд е допуснал и приел съдебно техническа и оценителна експертиза, изготвена от инж. С., която е дала пазарната стойност на дяловете по представените пред настоящата съдебна инстанция скици- проекти по реда на чл. 52 ал.1 от ЗКИР от всяка от страните. Вещото лице, след извършен оглед на място, е използвала само един метод /сравнителния/, тъй като счита, че други такива са неприложими към процесния имот, който е неурегулиран. Според в.л. по скицата- проект, предложена от „Бамби 87” ЕООД, има съвпадение на квадратните метри отредени за всеки от двата дяла на страните, с тези посочени в документа за собственост, но по този вариант съществуващият козлови кран, ведно с подкрановия релсов път, попада изцяло в дела на „Бамби 87” ЕООД, като този дял следва да получи самостоятелен вход, а в дела на „Югострой” ООД остават клетките за инертни материали и бетоновия център. По скицата- проект, предложена от „Югострой” ООД площта, която следва да се ползва от „Югострой” ООД е 4 811.50к.м. като новообразувания имот, отреден за него е с лице по цялата улична регулация, с изключение на 20м., които са отстъпени за вход към другия дял на „Бамби 87” ЕООД и които попадат отчасти върху релсовия път на козловия кран. При този вариант в дела на „Югострой” ООД попадат всички съоръжения, необходими за производството на бетонови тръби и плочки, както и достъпа до помпената станция за вода. Делът на „Югострой” ООД е застроен изцяло с предназначеното ползване на имота и не предполага друг вид ползване. Дяловете на страните по тази скица -проект не съответстват на притежаваните от тях квоти. Пазарната стойност на дела на „Югострой” ООД е 181 249.20лв., а пазарната стойност на дела на „Бамби 87” ЕООД, е 303 526 лв. За уравняване на дяловете, „Югострой” ООД следва да заплати на „Бамби 87” ЕООД, сумата 73 173.97лв. Инж. С. счита, че за цялостното демонтиране на релсовия път и козловия кран е необходима сумата от 8 535.00лв., а за частичното демонтиране на релсовия път, при предложения вариант от „Югострой” ООД е необходимата сума е 1 700лв. Според нея демонтирането и преместването на релсовия път, ведно с козловия кран на друго място в същия имот е вероятно обективно невъзможно, с оглед недостатъчната свободна площ за това.

Според заключението по допълнителната СТЕ, изготвена от инж.С., по скицата, предложена от „Бамби 87” ЕООД, пазарната стойност на дела на „Бамби 87” ЕООД/за имот с идентификатор [№], с площ от 10 000кв.м./, е 155 700лв., а пазарната стойност на дела на „Югострой” ООД /по предвижданията за имот с идентификатор [№], с площ от 2 869кв.м./, е 44 000лв. Общата пазарна стойност на допуснатия до делба недвижим имот по предложения от „Бамби 87” ЕООД вариант е 199 700лв. По скицата- предложение на „Югострой” ООД, пазарната стойност на дела на „Бамби 87” ЕООД/за имот с идентификатор [№], с площ от 8 058кв.м./, е 125 600лв., а пазарната стойност на дела на „Югострой” ООД/по предвижданията за имот с идентификатор [№], с площ от 4 812кв.м./, е 73 700лв. Общата пазарна стойностна допуснатия до делба недвижим имот по предложения от „Югострой” ООД съгласуван вариант, е 199 300лв.

В допълнителното си заключение, инж. С. излага, че с оглед на площта на имота и неговото застрояване, не съществува обективна възможност целият релсов път и козлови кран да бъдат демонтирани и преместени на друго място в дела на „Югострой” ООД. Тези съоръжения - козловият кран, монтиран върху основа на подкранови греди, е неделима част от производствения процес, осъществяван в допуснатия до делба недвижим имот от „Югострой” ООД. Към момента на огледа, вещото лице е констатирало, че част от подкрановия път се използва за ТИР паркинг на „Бамби 87” ЕООД. Според експерта по варианта, предложен от „Бамби 87” ЕООД изцяло следва да отпадне козловия кран, както и достъпа до обслужването на помпената станция за доставянето на промишлена вода.

В съдебно заседание инж. С. уточнява, че основният недостатък на делбения имот е, че цялото му лице откъм главния път III- 1061 „Зелен дол- П.“ е застроено със съоръжения /козловия кран и бетоновия център/, поради което няма варианти за вход към имота откъм главния път, което влияе на цената на имота и намалява пазарната стойност на същия. Експертът твърди, че към момента, за да влязат в процесния имот, всички ППС минават през съседен имот.

Позовавайки се на константната съдебна практика, вкл. на съображенията, изложени в решение №3/30.05.2022г. по к. гр. д. №213/2021г. по описа на ВКС, въззивният съд е посочил, че извършването на съдебна делба на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизирана територия /факт, установен с писмо изх. № М-00-79 от 09.04.2020г. на Главния архитект на [община] и Комбинирана скица № 15-5584-06.01.2020г. на СГКК- [населено място]/, е предпоставено от провеждане на процедурата по чл. 201 ал. 1 ЗУТ. За обособяване на самостоятелни дялове законодателят е поставил императивното изискване към съда да изиска становище на общинската администрация относно поделяемостта, преценена от гледна точка разпоредбата на чл. 200 ЗУТ. При императивно формулираната норма на чл. 201 ЗУТ и даденото заключение за възможна поделяемост на допуснатия до делба недвижим имот на два дяла, съдът следва да изиска становище на общинската администрация, и при положително становище за поделяемост дължи даването на указания на страните да представят скица-проект по чл. 52, ал. 1 ЗКИР.

Посочил е, че по делото е постъпило Становище от Главният архитект на [община], с правно основание чл. 201 ал.1 от ЗУТ с изх. № 11-00-416/10.08.2022г., с което предвид разпоредбата на чл. 19 от ЗУТ и след като е съобразено, че имот с идентификатор [№] /стар [№] /, по КК и КР на [населено място] дол, с ЕКАТТЕ [№], в м. „Лаго“ в землището на селото, е урбанизирана територия, с начин на трайно ползване „за друг вид производствен, складов обект“, върху който са разположени 6 броя сгради с различни идентификатори, съгласно което имотът е поделяем на реални дялове от 10 000/12 689 ид. части и 2 869/12 689 ид. части, без да се създава недопустимо по закон разположение на сградите. Всяка от страните по делото е представила скица проект по чл. 52 ал.1 от ЗКИР, като на съда са предложени два варианта за извършване на подялбата на имот с идентификатор [№].

Въззивният съд е съобразил, че следва да се извърши делба на неурегулиран недвижим имот – производствена площадка с площ от 12 869кв.м., между двама съделители с неравни дялове. Посочил е, че при установените по делото данни тегленето на жребий е обективно невъзможно, тъй като частите са неравни, а би било и неудобно, тъй като всеки от съделителите извършва производствена дейност в частта, която ползва, в която е изградил и постройки и съоръжения, които ползва по предназначение.

Приел е, че ликвидирането на собствеността между страните, не може да се извърши чрез изнасянето на имота на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК, тъй като са установени обстоятелства, обвързващи съдът да извърши разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, доколкото се установява, че имотът е реално поделяем на две части.

Въззивният съд е посочил, че и двата, представени от страните проекти по реда на чл. 52 ал.1 от ЗКИР отговарят на изискванията за минимални размери и лице към пътя/ път III- 1061 „Зелен дол- П.“/, за осъществяване на подход към дяловете на страните при образуването на нови урегулирани имоти с нови идентификатори съобразно представените от страните скиципроекти. Тези гаранции се съдържат и в приетото Становище на Гл. архитект на [община] по реда на чл. 201 ал.1 от ЗУТ, в което изрично е посочено, че същото е дадено- „съгласно чл. 19 от ЗУТ“. В този смисъл е възприел и заключението на инж. К., според което всички, предложени от нея варианти за определяне на дяловете, отговарят на минималните изисквания за площ и лице, изискуеми от законовите норми в тази насока. Въззивният съд е съобразил още, че доколкото се извършва делба на един неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизирана територия/промишлена зона/, в който е допуснато и одобрено частично застрояване по реда на чл. 108 ал. 2 от ППЗТСУ/отм./, то нормите на чл. 19 ал.1 т. 1- 5 от ЗУТ не намират пряко приложение. Доколкото допуснатия до делба недвижим имот е неурегулиран и с предназначение за производствени нужди, въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл. 19 ал. 6 от ЗУТ, приложима при урегулиране на „поземлени имоти в границите на населените места за нежилищно застрояване“ или „за други нужди без застрояване“, в който случай техните размери се определят с изготвянето на ПУП, съобразно санитарнохигиенните и противопожарните изисквания и съответните устройствени правила и нормативи. В този смисъл съдът е намерил, че са спазени минималните изисквания на чл. 19 от ЗУТ за площ и лице при образуването на нови имоти, съобразно дяловете при двете скици- проекти по реда на чл. 52 ал.1 от ЗКИР, представени от страните по делото.

Във връзка с принципа за равнопоставеност на страните и справедливо извършване на съдебната делба чрез поставяне на реален дял на всеки един от съделителите, въззивният състав е посочил, че при избора на вариант за ликвидиране на съсобствеността, следва да се ръководи от следните обективни критерии -вид, местоположение и предназначение на процесния имот; фактическо разпределение за ползване между страните преди започването на делбата; съобразяване с допуснатото частично застрояване на имота и собствеността на изградените съоръжения и постройки.

Въззивният съд е счел, че делбата следва да бъде извършена по варианта, предложен със скицата- проект по реда на чл. 52 ал.1 от ЗКИР, представена от „Югострой” ООД, чрез образуване на два нови имоти с идентификатори- [№] и [№].

Изложил е, че този при вариант са спазени изискванията на закона/вкл. на разпоредбата на чл. 19 от ЗУТ/ за минимална площ на двата новообразувани имота, както и за подход към имотите поставени в дял на страните откъм път III- 1061 „Зелен дол- П.“; изискването за минимално лице на имот с идентификатор [№] от 20м. откъм пътя, които според съда са достатъчни за осъществяване на вход към имота, включително за преминаването на МПС. Посочил е, че представеният от „Бамби 87” ЕООД проект на подход с изграждането на „уширителен шлюз“, съгласуван с Гл. архитект на общината и с КАТ Благоевград, е само идеен проект, който следва да бъде осъществен след влизане в сила на съдебната делба и образуването на новите имоти с идентификатори- [№] и [№], като едва тогава може да бъде определено мястото, на което същият да бъде изпълнен. От друга страна съделителят „Югострой” ООД може да запази подхода към поставения му в дял недвижим имот, който е използвал и досега. Посочил е, че без значение за решението на съда е дали по- малкото лице на дела на „Бамби 87” ЕООД откъм улицата, ще доведе до намаляване на пазарната стойност на имота, който е поставен в дял на този съделител, тъй като съдът не възприема този критерии за релевантен към начина на извършване на съдебната делба, тъй като разпределението на имотите се извършва не само според цената на дяловете, но и според вида и предназначението на разпределяните имоти. В този смисъл е изложил, че при избрания вариант, най- добре ще бъде съхранено предназначението на имота за производствена дейност и за двете страни. При поставяне в дял на имот с идентификатор [№] в дял на „Югострой” ООД, освен че се запазва досегашното му ползване, в тази част попадат всички постройки и съоръжения, необходими за производствената дейност на този съделител- бетонов център, козловия кран и помпената станция за захранване с вода. В тази част попадат и всички постройки, изградени при допуснатото частично застрояване на имота, свързани с производствената дейност на дружеството, за които по делото се установява, че са собственост именно на „Югострой” ООД. Въззивният съд е изложил, че така се избягва възможността чрез извършването на делбата да се създадат предпоставки за бъдещи имуществени спорове между съделителите. Посочил е, че при този вариант за разпределение са запазени правата на ползване и на производствена дейност и на другия съделител- „Бамби 87” ЕООД, който според събраните доказателства, използва част от съсобствения недвижим имот за платен паркинг на товарни автомобили. Изложил е, че с предложения от „Бамби 87” ЕООД вариант ще бъде затруднено или практически невъзможно „Югострой” ООД да упражнява производствена дейност в новообразувания имот, тъй като изцяло ще бъде премахнат релсовия път и козловия кран, голяма част от постройките обслужващи дейността на дружеството ще останат в дела на „Бамби 87” ЕООД, като няма да може да бъде осигурено и захранването на обекта с вода- задължителни съоръжения и сгради необходими за производството на бетонови изделия. Посочил е, че това не може да бъде компенсирано с обстоятелството, че при този вариант дяловете на страните съответстват изцяло на притежаваните от тях квоти от съсобствеността и няма да се налага уравняване на дяловете в пари. Изложил е, че делбата следва да се извърши според състоянието на имота към момента, като недопустимо предписването на изграждане или премахване на съществуващи в имота съоръжения. Въззивният съд е намерил, че при изричното съгласие на управителят на „Югострой” ООД/, частичното премахване на релсовия път, който не е съществен с оглед предназначението на самото съоръжение, според заключението на вещото лице ще струва 1 700лв., която сума съотнесена към стойността на допуснатия до делба недвижим имот, е под 10%, поради което следва да се приеме, че това преустройство не е значително по смисъла на чл. 39 ал. 2 ЗС и чл. 203, ал. 1, изр. 1 ЗУТ, нито се установява демонтирането да създава неудобства.

Определеният вариант за извършване на разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, е предпочетен от въззивния съд с оглед запазване предназначението на имота и производствената дейност и на двете дружества, но доколкото частите, които ще бъдат поставени в дял на страните, не съответстват на квотите им, то неравенственото съгласно чл. 69 ал. 2 пр. II от ЗН следва да се изравни с пари.

Въззивният съд е кредитирал заключението на вещото лице В. С. по повторната СТЕ, като е посочил, че определената оценка е достоверна и близка до пазарните цени на имоти от същия вид в района в който се намира делбения имот; вещото лице е използвало повече от един метод за извършване на оценката; при сравнителния метод са използвани повече на брой оферти за продажби на недвижими имоти от същия вид и в същия район; оценени са предимствата и недостатъците на делбения имот, като при сравнителния метод са приложени правилните корекционни коефициенти; оценен е неурегулиран недвижими имот, с допуснато частично застрояване, докато експертът С. е оценявала имота като незастроен. По тези съображения, въззивният съд е изложил, че тази оценка е по- точна и достоверна, при това отчитайки основният недостатък - липсата на подход към имота откъм улица, осигуряваща подходящ и безопасен вход към имота откъм път III- 1061 „Зелен дол- П.“. Посочил е, че експертът С. въз основа на допълнително представени по настоящото дело писмени доказателства е съобразила и наличието на висящо административно производство с искане за премахване на незаконни постройки в делбения имот, макар да изразява становище, че същото не оказва съществено значение върху пазарната стойност на делбения имот. При изложените съображения въззивният съд е кредитирал заключението на в.л. С. като пълно, достоверно и съобразено с реалните икономически показатели във връзка с формирането на действителната пазарна стойност на допуснатия до делба недвижим имот.

Предвид което е приел, че пазарната стойност на имота с бъдещ идентификатор [№], който се поставя в дял на „Бамби 87” ЕООД, е 128 300лв. Действителната пазарна стойност на имота, който следва да бъде поставен в дял на „Югострой” ООД с бъдещ идентификатор [№] / е 75 300лв. Тъй като „Югострой” ООД получава в дял 1 943кв.м. повече от дела си в съсобствеността, съобразно документите за собственост, то за уравняване на дяловете е счел, че „Югострой” ООД следва да бъде осъден да заплати на „Бамби 87” ЕООД, сумата 30 916.64лв. /по 15.92лв. за 1 кв.м./ за уравняване на дяловете.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че не са налице основания за допускането до касационно обжалване. Последното е обусловено от посочването от касатора на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК / ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

По първите два въпроса в обобщен вид касаещи провеждането на процедурата по чл. 201 ЗУТ при извършване на делбата на реално поделяем неурегулиран поземлен имот, намиращ се в урбанизирана територия, не се установява наличието на основание за допустимост на касационно обжалване. Окръжният съд стриктно е изпълнил указанията на ВКС, съдържащи се в решение №3/30.05.2022г. по описа на ВКС, с което предходното въззивно решение по настоящото дело е било отменено, и същото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Съобразил е изложените мотиви, че когато поземлен имот попада в границите на общ устройствен план на населено място, се касае до имот в урбанизирана територия, при преценката на реалната поделяемост на който, се прилага чл. 200 ЗУТ, като е без значение дали имотът е урегулиран и с подробен устройствен план и дали е променено предназначението му от земеделски по реда на ЗОЗЗ. Основанието за това разрешение е обстоятелството, че предназначението на имот в урбанизирана територия е да бъде урегулиран с подробен устройствен план. В такава хипотеза приложима е процедурата по чл. 201, ал. 1 ЗУТ, но не и тази по чл. 201, ал. 3 ЗУТ, тъй като последната касае само урегулираните поземлени имоти, предвид което на страните не е наредено да внесат проект за изменение на действащия план за регулация /тъй като такъв липсва/. Следва да се посочи също, че съобразно разпоредбата на 294, ал.1, изр. Последно ГПК, указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото, по какъвто именно начин е процедирал и въззивния съд.

Не се констатира разрешението на въззивния съд да е в противоречие и със съдебната практика, тъй като това тълкуване не е изолирано, а е споделено и в Решение №123 от 14.11.2019г. по гр.д. №4370/2018г. на ВКС, II г.о. и Решение № 60116 от 21.01.2022г. по гр.д.№ 611/2021 г. на ВКС, II г.о.

Следва да се отбележи, че в тези решения, и в другите решения /Решение №20 от 06.02.2015г. по гр.д. №4692/2014г. на ВКС и Решение №311 от 18.12.2012г. по гр. д. №268/2012г. на ВКС/, посочени от касатора, делбеният имот е бил урегулиран, докато по настоящото дело имотът се намира в границите на общия устройствен план на населено място, но самият той е неурегулиран. Именно в съответствие с тази съдебна практика, и с цел образуване на нови урегулирани имот, въззивният съд е изискал становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота съобразно разпоредбата на чл. 201, ал.1 ЗУТ. Доколкото обаче имотът е неурегулиран, то съдът не е пристъпил към изпълнение на процедурата по чл. 201, ал.3 ЗУТ, а е указал на страните да представят по делото скица-проект по чл. 52, ал.1, т.1 ЗКИР.

По третия въпрос, касаещ задължението на съда да назначи тройна СТЕ, също не се установява наличието на основанията за допускане до касационно обжалване. Според константната съдебна практика, съдът не е длъжен да назначи повторна или тройна експертиза при всяко изразено от страните несъгласие със заключението на вещо лице; назначаването на друго или повече вещи лица при оспорване на заключението е само възможност, не и задължение за съда съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК. Съдебната практика е трайна и непротиворечива, че според цитираната разпоредба, при оспорване заключението на вещото лице съдът може, но не е длъжен да назначи друго или повече вещи лица, т. е. допускането на повторна или разширена експертиза е предоставено на преценката на съда, като критериите за тази преценка са ясно и точно посочени в чл. 201 ГПК - дали заключението е пълно, ясно и обосновано и дали възниква съмнение относно неговата правилност. Доколкото въззивният съд е съобразил именно тези критерии, то не се установява наличието на твърдяната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е изложил подробни и обстойни мотиви защо възприема заключението на в.л. С., а не това- на в.л. С.. Съобразявайки всички данни по делото и извършвайки анализ на всички релевантни факти, въззивният съд е формирал решаващите си изводи относно начина, по който следва да се разпредели имота и досежно неговата /съответно на новообразуваните имоти/ пазарна стойност. Несъгласието на касатора с извършената от въззивния съд преценка на заключението на приетата съдебно-техническа експертиза на вещо лице С., не може да обуслови допускане на касационно обжалване.

Във връзка с цитираните от касатора две съдебни решения следва да се посочи, че те се отнасят до експертизи, изготвени и оспорени при действието на отменения ГПК, но също така касаят и различни хипотези, поради което разрешенията, съдържащи се в тях не могат да намерят приложение в настоящото дело. Следва да се отбележи също, че по настоящото дело заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство е обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът е преценил същото съобразно обосноваността му и съответствието му с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти. Изложил е подробни мотиви за преценката си, респективно защо счита същото за достатъчно аргументирано и се е обосновал, че именно то следва да се възприеме. Въпреки извършеното оспорване, право на съда е да прецени дали искането за възлагане на повторна, вкл. тройна, или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална, а да се основава на установените в закона критерии. Следва да бъде подчертано, че не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Такова се възлага само в случай, че съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Доколкото въззивният съд не е установил такава, то атакуваното решение е изцяло съобразено с горепосочената практика на ВКС.

По следващия въпрос относно критериите, съобразно които следва да се извърши разпределението по чл. 353 ГПК, когато по делото са приети две експертизи, чийто заключения се различават, не се констатира съдът да се е отклонил от съдебната практика.

В посоченото от касатора Решение №96 от 10.06.2019г. по гр. д. №2756/2018г., ВКС е изложил, че при разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, при наличието на оспорено и неоспорено от страните заключение на вещо лице, съдът не е длъжен да основе решението си на неоспореното заключение и да игнорира оспореното. Съдът следва да кредитира това заключение, което сочи действителната стойност на имотите, определена като средната пазарна цена според търсенето и предлагането към момента на ликвидиране на съсобствеността, като съобрази какви са използваните критерии при оценката на имотите и на какво се дължи разликата в заключенията. Същевременно съдът следва да вземе предвид това заключение, което дава възможност за най-справедливо разпределение на допуснатите до делба имоти, с оглед правата на съделителите, пазарната стойност на имотите, техния вид и местоположение, както и с оглед на други техни характеристики, имащи отношение към ценността им за страните по делото.

Именно по такъв начин е процедирал въззивния съд по настоящото дело. Посочил е, че в хода на производството са изслушани и приети първоначални и допълнителни заключения, изготвени от различни вещи лица. Изложил е подробни съображения както защо кредитира заключението на в.л. С., така и защо счита, че разпределението следва да се извърши именно по четвъртия вариант. Изводите на въззивния съд съответстват на константната съдебна практика по приложението на чл. 353 ГПК. Както е прието в решение № 78 от 10.07.2019 г. по гр. д. № 1580/2018 г. на I г. о. на ВКС, критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти по аргумент от т. 5 от ПП 7-73 г. са големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота подобрения, реалното му ползване. Според разясненията в този тълкувателен акт, извършените подобрения и установеното владение са преценени като неудобство за теглене на жребий, т. е. като основания за извършване на разпределението.

Едни от основните критерии за разпределение на допуснатите до делба имоти са големината на квотите и стойността на дяловете, но при разпределението по чл. 353 ГПК следва се избере този вариант, с който между съделителите се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. Разрешение в този смисъл се съдържа в решение №78 от 10.07.2019г. по гр. д. №1580/2018г. на I г. о. на ВКС и посочените в него съдебни актове / решение №147/23.02.2009г. по гр. д. №681/2008г. на I г. о. на ВКС; решение №583/5.07.2004г. по гр. д. №222/2004г. на I г. о. на ВКС; решение №30/27.06.2011г. по гр. д. №1040/2010г. на І г. о. на ВКС; решение №91/20.06.2017г. по гр. д. №4198/2016г., І г. о. на ВКС и цитираното в него решение №100/27.07.2015г. по гр. д. №6463/2014г. на І г. о. на ВКС/. Според обобщението, съдържащото се в решение №91/20.06.2017г. по гр. д. №4198/2016г. на ВКС, при разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделителите, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. Щом направата на подобрения е критерий за избора на способа, по който следва да се извърши делбата, това е критерия и относно това как следва да се разпределят имотите между съделителите. Големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН, приложим и при делба на обикновена съсобственост, всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 292 ГПК /отм./ се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове / решение №300/27.06.2011г. по гр. д. №1040/2010г. на І г. о. на ВКС/.

С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е изложил изчерпателни и задълбочени мотиви защото избраният от него вариант за разпределение е на-подходящ с оглед конкретната, установена по делото фактическа обстановка. Несъгласието на касатора с избрания от съда вариант на разпределение, предложен от другия съделител не е основание за допускане до касационно обжалване, като следва да се има предвид, че при този вариант е отчетено фактическото ползване на делбения имот, както и обстоятелството, че към настоящия момент същия няма вход от към главния път /където има метална ограда/, а всички транспортни средства преминават през вход от към съседен имот.

По последния въпрос също не се установява наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е извършил контрол по чл. 203, ал. 2 ЗУТ за законосъобразност на предложения проект относно изискванията преустройствата да не бъдат значителни и да не създават неудобства по-големи от обикновените. Извършена е конкретна преценка, като е отчетено състоянието на имота, неговата стойност и стойността на необходимото преустройство. В своята практика, ВКС приема, че предвидените преустройства са значителни, когато стойността им надвишава 10% от стойността на целия, допуснат до делба имот. За да се приеме, че са налице неудобства по-големи от необходимите, е достатъчно самите съделители /или никой от тях/ да твърдят конкретни неудобства с оглед преценката дали са по-големи от обичайните, и какви пречки се създават на съсобствениците за ползването на имота. Приетото от въззивния съд относно обема и себестойността на преустройствата по разделянето съответства на възприетата в съдебната практика в процентно изражение максимална стойност на преустройствата. Тази стойност се преценява наред с останалите кумулативно изискуеми законови изисквания, а също и със спецификите на конкретния случай отчитайки различните фактически обстоятелства, както в случая е постъпил и въззивния съд.

Разрешението на въззивния съд не в противоречие със соченото от касатора решение №102 от 19.07.2013г. на ВКС по гр. д. №490/2012, в което се приема, че законът не установява количествен критерий за това кога преустройството следва да се определи като значително. Това е фактически въпрос и се решава конкретно във всеки отделен случай. За да се направи извод дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят състоянието и стойността на жилището преди преустройството с обема и стойността на необходимите строително-монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него. Независимо, че по цитираното дело делбеният имот е бил апартамент, следва да се посочи, че въззивният съд по настоящото дело е извършил преценка на стойността на необходимите преустройства с оглед събраните по делото доказателства, като е достигнал до извод, че стойността на същите не е значително по смисъла на чл. 39 ал. 2 ЗС и чл. 203, ал. 1, изр. 1 ЗУТ, нито се установява това демонтиране да създава неудобства, и по такъв начин е реализирал основният принцип при извършване на делбата, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН - при възможност всеки съделител да получи дял в натура.

Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение също не е налице. Във фазата по допускане на касационната жалба до разглеждане, ВКС, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за евентуалната му очевидна неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Не са налице допуснати от съда нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Въззивният съд е изложил мотиви, в които подробно е обсъдил доказателствата, поотделно и в тяхната цялост, без да нарушава правилата на логическото мислене, и изводите за установените по делото факти се явяват обосновани.

Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,