Определение № 50282 от 26.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1119/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК по касационни жалби и от двете страни против решение №260001/18.01.2022г., постановено по в.т.д. №178/2019г. на Апелативен съд- Варна. С касационна жалба от “Дженерали Застраховане” АД се атакува въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение №14/04.01.2019г. по т.д. №671/2018г. на Окръжен съд- Варна за уважаване на иска, предявен от Д. Й. Д. против „Дженерали Застраховане“ АД, за сумата 20 000 лева- разликата между присъдените 100 000 лева и признаните за дължими от ответника 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на смъртта на баща й Й. Д. Б., починал на 26.06.2013г. при управление на многокофов багер JСВ с инвентарен № В 05194, ведно със законна лихва за забава от 09.05.2015г. до окончателното изплащане на задължението. Касаторът счита, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Намира за необоснован извода на съда за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Излага доводи, че пострадалият сам е инициирал рисковата ситуация и сам е поставил себе си в условията на сериозна опасност, тъй като се е намирал в средата на строителната площадка в условията на изключително шумна среда и при работата на площадката на три строителни машини, източник на опасност за него. Като е игнорирал този риск, наследодателят на ищцата е допринесъл съществено /дори в равна степен/ за настъпване на вредоносния резултат. Претендира отмяна на решението в обжалваната части и отхвърляне на иска, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, за който се поддържа, че е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на пострадалия, когато с конкретно свое поведение - действие или бездействие /установено по безспорен начин по делото/ е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникването на вредите, т.е. улеснил е механизмът на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди?“. Твърди се противоречие с решения на ВКС по т.д.№93/2010г. на ІІ т.о., решение №45/15.04.2009г. по т.д. №525/2008г. на ІІ т.о.; решение №206/12.03.2010г. по т.д. №35/2009г. на ІІ т.о.; решение №58/29.04.2011г. по т.д. №623/2010г. на ВКС, решение №159/24.11.2010г. по т.д. №117/2009г. на ВКС- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът Д. Й. Д. оспорва касационната жалба, като намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение в обжалваната от застрахователя част до касационен контрол. Излага и аргументи за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. С касационна жалба от Д. Й. Д. се атакува въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение №14/04.01.2019г. по т.д. № 671/2018г. на Окръжен съд- Варна за отхвърляне на иска й против „Дженерали Застраховане“ АД за сумата 20 000 лева- разлика между претендираните 120 000 лева и присъдените 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на смъртта на баща й Й. Д. Б., починал на 26.06.2013г. при управление на многокофов багер JСВ с инвентарен № В 05194, ведно със законна лихва за забава от 09.05.2015г. до окончателното изплащане на задължението. Касаторката счита, че въззивният съд въпреки изяснената фактическа обстановка не е определил справедливо обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е оценил действителният интензитет на претърпените от нея болки и страдания. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да й бъдат присъдени още 20 000 лева обезщетение, ведно със законната лихва от 09.05.2015г. до окончателното плащане. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сочи като значим за изхода на делото и обусловящ правните изводи на съда въпроса: „ Как следва да се прилагат критериите за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по принципа, въведен в чл.52 ЗЗД?“. Твърди се противоречие с ППВС №4/1968г., решение №182/31.01.2018г., постановено по т.д. № 187/2017г. на ІІ т.о. на ВКС и решение №15/26.02.2019г. по т.д. №1277/2018г. на ІІ т.о. на ВКС. Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД не взима становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност са процесуално допустими – подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди изцяло първоинстанционното решение, с което искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/ е уважен частично за сумата 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлен за разликата до 120 000 лева, въззивният съд намира, че са налице основания за ангажиране от страна на третото увредено лице- Д. Й. Д., в качеството й на законен наследник /дъщеря/ на загиналия Й. Д. Б., на отговорността на застрахователя „Дженерали Застраховане“ АД по чл.226, ал.1, вр. чл. 267 КЗ /отм./, вр. §22 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, чл.86 ЗЗД. Приема за безспорно по делото, че в резултат на настъпилото на 26.06.2013г. произшествие е причинена смъртта на Й. Б., като към датата на процесното събитие за багер с ДКН В 05194, управляван от В. Т. Т., е имало валидно сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „Дженерали Застраховане“ АД. Решаващият съдебен състав, след анализ на доказателствата, вкл. свидетелските показания, комплексната съдебно-медицинска и съдебно-автотехническата експертиза, приема за установено, че инцидентът е настъпил през светлата част на деня, когато при движение назад по площадката багерът, управляван от Т., удря и прегазва стоящия зад него /вероятно с гръб/ Й. Б., който умира от получените травматични увреждания За произшествието са допринесли много комплексни фактори - работили са и трите строителни машини багер, грейдер и валяк, било е много шумно, комуникацията е била ограничена и се е извършвала основно чрез клаксони, като багерът не е имал устройство за звукова сигнализация при движение на заден ход. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът възприема разясненията в ППВС №4/1968г. и цитираната съдебна практика по чл.290 ГПК, като отчита родствените отношения между ищцата и починалия /дъщеря и баща/, както и доказателствата за високия интензитет на претърпени болки и страдания от страна на Д. Д.. Апелативният състав съобразява възрастта на починалия, внезапността на настъпването на леталния изход, обстоятелствата, че дъщерята и баща са имали изключително близка връзка, въпреки че тя е живеела в чужбина, стресът, който дъщерята е изживяла от внезапната смърт на баща си, фактът, че е изпаднала в депресия, не виждала смисъл в живота, изпитвала е страх да не загуби и майка си, както и страх да управлява превозно средство. Отчита и лимита на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени и имуществени вреди и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и съдебата практика по сходни случаи. При съобразяване на посочените критерии, както и с оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг начин за обезщетяване на неимуществените вреди, въззивният състав стига до извод, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от Д. Й. Д. неимуществени вреди е правилно определен от първоинстанционния съд и е в размер на 100 000 лева, поради което исковата претенция за заплащане на допълнителната сума от 20 000 лева се явява неоснователна. За да определи наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна увреденото при ПТП лице, съдът е анализирал причинната връзка между поведението на Й. Б. и противоправното поведение на водача на увреждащото МПС. След съобразяване с указанията в т.7 от ППВС № 17/1963г. и т.7 от ТР № 1 от 23.12.2015г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, решаващият съдебен състав стига до извод, че не е налице причинна връзка между поведението на Б. с противоправния резултат, поради което не е налице съпричияване. Излага аргументи, че приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Приема, че в настоящия случай инцидентът е настъпил при движение на багера на заден ход, без устройство за звукова сигнализация, като вероятно пострадалият е бил с гръб към багера, а на обекта е било много шумно и комуникацията се е осъществявала с клаксони. Намира, че загиналият не е имал знание за предприетата от водача на багера маневра и липсват безспорни доказателства, че е била налице възможност за узнаването за това движение при проявена дължима грижа. В същото време водачът на багера е бил в нарушение на правилата на ЗДвП и в неизпълнение на задълженията му във връзка с осигуряване безопасността при движение на заден ход. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Правният въпрос относно критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, е обусловил изводите на съда, но касаторът не обосновава допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Този значим за изхода на спора правен въпрос не е решен в противоречие с цитираната съдебна практика. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е изложил подробни мотиви и е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. спецификата в отношенията между починалия и неговата дъщеря; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта; възрастта на починалия; тежестта и продължителността на емоционалната травма на ищцата, загубила своята опора и подкрепа, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. Решаващият съдебен състав е взел предвид и съдебната практика по чл.290 ГПК на ВКС, като е преценявал релевантните факти към момента на застрахователното събитие, респ. е съобразил и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, намиращи отражение в нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Следва да се има предвид, че застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната, но имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. Несъгласието на касатора с изводите на съда и изложените доводи за необоснованост на въззивното решение са оплаквания за неправилност - основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалвания акт до касационен контрол Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решаващият съдебен състав е съобразил напълно практиката на ВКС относно приложението на чл.51, ал.2 ГПК. Непротиворечива е съдебната практика /решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/13г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.№172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Въззивният състав е съобразил цитираната съдебна практика и след обсъждане на доказателствата по делото е формирал извод, че не се установява конкретно поведение на пострадалия, обективно допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, които не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство. Не е налице и основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставения въпрос има трайна и непротиворечива съдебна практика, като касаторът не обосновава необходимостта от промяна на тази съдебна практика, респ. не аргументира значимостта на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд