Решение № 7989 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12226/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Парадайс Гардън Резидънс“ ЕООД, чрез адв. Маринов като процесуален представител, против решение №8624 от 10.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2463/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 521, прието с протокол № 22 от 24.11.2022 г. на Общински съвет – Пловдив за одобряване на окончателен проект за изменение на общия устройствен план (ОУП) на гр. Пловдив, по отношение на озеленената територия за широко обществено ползване (устройствена зона „Оз“), в която попада поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56784.506.1508 по КККР на гр. Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени акта в оспорената част относно територията, засягаща собствения на касатора имот, както и присъждане на направените по делото разноски пред всички съдебни инстанции. Ответникът - Общински съвет Пловдив, чрез пълномощника си адв. Йотова, в писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба. Наведените в подадения отговор доводи сочат на твърдения за недопустимост на съдебния акт, които са неотносими към допустимостта на касационното производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение е постановено, след като с решение № 11636 от 30.10.2024 г. по адм. дело № 6253/2024 г. на Върховния административен съд е обезсилено предходно постановеното по спора решение № 2878 от 27.03.2024 г. по адм. дело № 129/2023 г. на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания да се определи предмета на делото съобразно изложените мотиви. С влязло в сила определение № 9567 от 06.11.2024 г., постановено по реда на чл. 218, ал. 3 ЗУТ, оставено в сила с определение № 739 от 31.01.2025 г. по адм. дело № 66/2025 г. на Върховния административен съд, указанието на касационната инстанция е изпълнено, като е определен предмета на делото, а именно: оспорването на решение № 521, прието с протокол № 22 от 24.11.2022 г. на Общински съвет – Пловдив, обнародвано в ДВ, бр. 101/20.12.2022 г., с което е одобрен окончателен проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив, по отношение на озеленената територия за широко обществено ползване (устройствена зона „Оз“), в която попада ПИ с идентификатор 56784.506.1508 по КККР на гр. Пловдив. С обжалваното в настоящото производство решение е отхвърлено оспорването на „Парадайс Гардън Резидънс“ ЕООД против административния акт в посочената част. Прието е, че за оспорващия е налице изискуемата активна процесуална легитимация по чл. 127, ал. 13 ЗУТ, тъй като част от имота, негова собственост съгласно ОУП от 2007 г. за територията, обозначена като терени за социална инфраструктура (То и Тз) не се предвижда изграждане на обекти, публична собственост на държавата и общините, поради което несъмнено с направеното изменение за този имот с оспорения проект и попадането му изцяло в озеленена територия за широко обществено ползване (устройствена зона) „Оз“, за него е налице правен интерес по оспорването. В този смисъл е и приетото в решението на касационната инстанция по адм. дело № 129/2023 г. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че решението на Общински съвет – Пловдив е прието от компетентен орган съгласно чл. 127, ал. 6 ЗУТ, с необходимото мнозинство според чл. 27, ал. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, в установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и предвидената процедура, при спазване на относимите материалноправни разпоредби в ЗУТ и наредбите по неговото прилагане, както и в съответствие с целта на закона. От фактическа страна са изложени подробни мотиви, като е проследена хронологично процедурата по допускане и изработване на оспореното изменение на ОУП въз основа на приложените документи по административната преписка и публично достъпни такива, както и след обсъждане на приетите по делото заключения на основна, тройна и допълнителна съдебно-технически експертизи (СТЕ). Прието е, че не са налице твърдените от жалбоподателя нарушения, тъй като е спазена процедурата по допускане, изработване, разгласяване и одобряване на изменението на ОУП от компетентния орган в кръга за предоставените му от закона правомощия. Обсъдени са възраженията за допуснати пороци на процесното изменение на ОУП поради неговия обхват, непубликуването му в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а във вр. с чл. 127, ал. 6, изр. 2 ЗУТ, липсата на сравнителен чертеж и сравнителна таблица за променените показатели по чл. 20а от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, липсата на данни за конкретните проектанти с тяхната специалност, име и фамилия, които мотивирано са възприети за неоснователни, тъй като допуснатите нарушения са несъществени, поради което не се отразяват на законосъобразността на оспореното решение. Съдът обосновава извод, че в случая е налице изключението по чл. 103а, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, тъй като макар да не е зачетено предвиждането на действащия за него ПУП – ПР от 2002 г., промяната на устройствената зона, в която попада ПИ с идентификатор 56784.506.1508 по КККР на гр. Пловдив за озеленена територия за широко обществено ползване „Оз“ с процесния проект за изменение на ОУП - Пловдив е направено именно за изграждане в него на обект, публична общинска собственост, в която хипотеза е допустима промяна на предназначението му. Приема за безспорно установена необходимост от ограничаване на собствеността на дружеството с цел защита на обществени интереси, свързана с опазване на околната среда, като превесът на обществения интерес е определен от законодателя като легитимна причина да се засегне правната сфера на отделни физически и юридически лица. По тези съображения отхвърля оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Във връзка с наведеното от ответника възражение, че съдът се произнася по недопустима жалба, следва да се има предвид, че този въпрос е разрешен с влязлото в сила решение № 11636 от 30.10.2024 г. по адм. дело № 6253/2024 г. на Върховния административен съд. В мотивите му е прието, че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването по смисъла на 127, ал. 12 във вр. с ал. 13 ЗУТ, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че по действащия ОУП от 2007 г. за частта от имота, която попада в терени за социална инфраструктура е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, а с оспореното изменение той попада изцяло в устройствена зона Оз. Този извод се подкрепя и от заключението на приетото при новото разглеждане на делото заключение на СТЕ и допълнението към него, както правилно приема съдът. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след задълбочен и цялостен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства, вкл. заключенията на СТЕ. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Изложените в обжалваното решение мотиви се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Правилно е заключението на съда, че решението за одобряване на ОУП на община Пловдив в оспорената му част е прието от компетентен орган по чл. 127, ал. 6 ЗУТ, при необходимия кворум и мнозинство, след проведено явно гласуване, в надлежната писмена форма, като съдържа текстова и графична част и при спазване на регламентираната в ЗУТ процедура. Установяването на мотивите на органа е допустимо от документите по административната преписка, съпътстващи или предхождащи оспореното решение на общинския съвет. В този смисъл е ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Относими в случая са данните в заданието по чл. 125, ал. 1 ЗУТ и неговото допълнение за изработване на изменение на ОУП, в предложението на зам. кмета на общината, обяснителната записка и другите документи, които съдържат фактически установявания за наличие на предходен и действащ ОУП на община Пловдив от 2007 г., както и за настъпили съществени промени в икономическата и социална среда, в изискванията към функционирането и качеството на живот в урбанизираната среда, обосноваващи приложимостта на правното основание по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора, че оспореното изменение на ОУП не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в нито един от документите в административната преписка не са изложени конкретни съображения, обосноваващи необходимостта неговият имот да бъде включен изцяло в зона Оз. В случая следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗУТ общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. Разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове регламентират, че с ОУП на община се определят общата структура на територията - предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните й части, местоположението и границите на урбанизираните територии, земеделските територии, горските територии, защитените територии, защитените зони, санитарно-охранителни зони на водоизточници, нарушените територии за възстановяване, водните течения и площи и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение; общият режим на устройство на всяка от териториите по т. 1, който включва най-общи цели, мерки и изисквания за тяхното опазване, използване, изграждане и развитие. Подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана съобразно чл. 103, ал. 3 ЗУТ. Следователно, предмет на ОУП не са конкретните имоти, а териториите на община, на част от община, на населено място, на селищно образувание с национално значение (чл. 105 ЗУТ), като с ОУП на община или на част от нея се определят общата структура на територията, предмет на плана и преобладаващото предназначение на съставните и структурни части, общият режим на устройството на всяка от териториите по т. 1, разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината, териториите с публична държавна и общинска собственост и режимът на тяхното устройство (чл. 106 ЗУТ). В този смисъл липсата на конкретни мотиви в оспореното решение относно включването на имота на касатора в зона Оз не съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото в обяснителната записка, одобрените правила и нормативи и останалите документи в административната преписка се съдържа анализ на действащите подробни устройствени планове, както и са изложени съображения относно състоянието на зелената система по райони, устройствените проблеми, предвижданията за зеленина, устройствените зони и терените със собствен (самостоятелен) устройствен режим, вкл. в район „Северен“, в който същият попада. От съда е извършено подробно изследване и обсъждане на данните, съдържащи се в посочените документи, поради което възражението на касатора, че по този начин е допълнил мотивите на административния орган е неоснователно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореното решение е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на изискванията на Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. По делото е установено, че процесното изменение на ОУП е с обхват цялата територия на Община Пловдив, поради което не са изготвени сравнителен чертеж и сравнителна таблица за променените показатели. От това следва, че обхватът на плана изключва възможността за съобразяване с нормата на чл. 20а от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Данните по делото сочат, че в действащия ОУП на Община Пловдив, приет през 2007 г., се съдържа предвиждане за неговото ревизиране, респ. изменение, след определен период от време (2015 г.), като този период е в очертаната рамка по чл. 17, ал. 3 от Наредба № 8/2001 г. - процедурата по изменение на ОУП започва през 2016 г. с решение №281, взето с протокол № 10 от 16.06.2016 г., допълнено с решение № 292, взето с протокол №16 от 14.09.2017 г. на Общински съвет- Пловдив. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че възражението за непубликуване на оспореното решение в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а ЗУТ е основателно, но това нарушение касае изискването на чл. 127, ал. 6, изр. 2 ЗУТ, което не е от категорията на съществените предпоставки за законосъобразност на плана. Неоснователни са и останалите възражения за допуснати съществени пороци при приемането му, наведени и в първоинстанционното производство, свързани с липсата на данни за конкретните проектанти, включени в списъка на разработващия екип, при провеждане на общественото обсъждане по чл. 127, ал. 1 ЗУТ и за неспазване на изискванията на чл. 65, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8/2001 г. По тези доводи съдът излага аргументирани съображения, които се споделят изцяло от настоящия състав. Законосъобразен и обоснован е изводът, че в случая е налице изключението, предвидено в чл. 103а, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. По делото е установено, че касаторът се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 56784.506.1508 по КККР на гр. Пловдив. За него е налице действащ план за регулация, одобрен със заповед № ОА-1862/29.10.2002 г. на кмета на Община Пловдив, според който този имот и ПИ с идентификатор 56784.506.1507 са включени в УПИ II - обществено обслужване. Няма спор, че последващият ПУП-ПР, одобрен с решение № 14, взето с протокол № 2 от 30.01.2020 г. на Общински съвет - Пловдив, е отменен с решение № 3158/04.04.2022 г. по адм. дело № 10463/2021 г. на Върховния административен съд само в частта, засягаща имота на касатора. По ОУП на община Пловдив от 2007 г. ПИ с идентификатор 56784.506.1508 попада в три устройствени зони: източната част - в „Тоз“ (терен за градски паркове и градини), западната част - в „То“ (терен за социална инфраструктура - образование, с поставен символ „черна плътна камбанка“) и „Тз“ (терен за социална инфраструктура – здравеопазване), а северната част - в терен за съществуващ хотел. Според одобреното изменение на ОУП за имота на касатора е отредена устройствена зона за озеленени територии с широко обществено ползване - Оз, от което следва, че се предвижда изграждане на обекти - публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Доколкото не е зачетено действието на заварения за имота ПУП - ПР, действително е налице засягане на правото на собственост на касатора, но това засягане е съобразено със законово предвиденото изключение по чл. 103а, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за неприложимост на цитираната разпоредба. Същата предвижда изключение, според което промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените имоти, за които е налице одобрен ПУП, се допуска само за изграждането на обекти - публична държавна собственост или публична общинска собственост, както и с цел защита на обществени интереси - опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Настоящият състав споделя извода за наличие именно на изключението, визирано в цитираната разпоредба, тъй като направеното отреждане с оспорения ОУП за територията, в която попада имота на жалбоподателя, е за озеленени площи за широко обществено ползване, т. е. за изграждане на обекти - публична общинска собственост. В този случай е допустима промяна на предназначението на имота спрямо действащия за него ПУП - ПР, което е изключение от правилото по чл. 103а, ал. 1, изр. 1 ЗУТ за съобразяване на проекта за ОУП с предвижданията на заварените подробни устройствени планове, одобрени до датата на издаване на разрешенията по чл. 124. Следователно, не е налице противоречие на административния акт в оспорената част с приложимите материалноправни разпоредби. Определянето на зоните в обхвата на ОУП, съответно промяната им спрямо предвижданията на предходния такъв план е в компетентността на административния орган, поради което преценката му за въвеждане на нови зони за изграждане на обекти - публична общинска собственост, както и за запазване на територии за озеленяване за широко обществено ползване, не подлежи на съдебен контрол. Във връзка с възражението на жалбоподателя за двойно увеличаване на зелените площи спрямо предходния ОУП за сметка на частни имоти, правилно съдът се позовава на чл. 31, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 7/2003 г., според който за много големи градове с над 200 000 жители (какъвто е гр. Пловдив) необходимата озеленена площ за широко и специфично ползване се определя с ОУП, като няма нормативно изискване тези зони да са само в общински терени. В тази връзка не е нарушен принципа за съразмерност и неприкосновеността на частната собственост по чл. 17, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията на РБ. Необходимостта от ограничаването на правото на собственост изрично е предвидено в посочената в закона норма и е свързано със защита на обществения интерес по отношение опазването на околната среда. Ето защо, възражението на касационния жалбоподател в обратен смисъл е неоснователно. Неотносимо към спора е обстоятелството по какъв начин е трансформирана собствеността върху имота преди придобиването му от касатора. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, „Парадайс Гардън Резидънс“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Община Пловдив направените в настоящата инстанция такива в размер на 639,11 евро, представляващи евровата равностойност на 1250 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.11.2025 г., фактура, платежно нареждане и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,