Определение № 286 от 06.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2464/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Е. В. срещу определение № 143/10.05.2018 г. по ч.гр.дело № 538/2018 г. на ВКС, IV г.о. С обжалваното определение, имащо характер на разпореждане, е постановено връщане на частна жалба вх.№ 4340/27.04.2018г., подадена от Е. Е. В., [населено място],[жк],[жилищен адрес] срещу определение № 179/16.04.2018 г. по ч.гр.дело № 538/2018 г. на ВКС, IV г.о. и срещу определение № 812/17.11.2017 г. по гр.дело № 1845/2017 г. на ВКС, III г.о., в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 76/07.03.2017 г. по гр.дело № 108/2017 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. Излагат се доводи по същество на правния спор като се поддържа, че са налице предпоставки за допускане и разглеждане по същество на касационната жалба против въззивното решение поради допуснати от инстанциите по същество на спора процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. В тази връзка се поддържа и искане за уважаване на предявените искове. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба против обжалваното определение с характер на разпореждане е процесуално допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК. Тя е насочена против разпореждане на ВКС, с което е постановено връщане на частна жалба против определение на съда, постановено по делото, и е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Определенията на тричленни състави на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл.288 ГПК, не подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, тъй като не са включени в обхвата на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Тези определения не са преграждащи по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с тях съдът се е произнесъл по същество по въпроса, с който е бил сезиран – дали е налице някоя от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Преграждащи са само тези определения, постановени от тричленни състави на ВКС, с които се оставят без разглеждане касационни жалби или молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Изключени са от последващ инстанционен контрол и определенията на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.2 ГПК, с които се потвърждава определение на друг тричленен състав на ВКС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на касационната жалба с оглед нормата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК. С така постановеното по чл.274, ал.2 ГПК определение предвидения инстанционен контрол съгласно разпоредбите на чл.274, ал.2, предложение последно, вр.чл.274,ал.1,т.1 ГПК е изчерпан. В случая при съобразяване на изложеното обжалваното с върнатата частна жалба определение е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол. То не попада и в кръга на определенията по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в закона не е предвидена изрична възможност за обжалването му. Като е съобразил изложеното обосновано и законосъобразно съставът на ВКС е постановил връщане на частната касационна жалба като недопустима – насочена срещу окончателен съдебен акт. Изложените от жалбоподателката доводи по същество на правния спор не подлежат на преценка в настоящото производство, поради това и съдът не се произнася по тях. По изложените съображения Върховният касационен съд, IIІ г. о.