Определение № 2644 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4719/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца К. Ж. К. срещу решение № 109 от 27.07.2023 г. по в. гр. д. № 147/2023 г. на Апелативен съд - Бургас, с което след като е отменено първоинстанционното решение в съответната осъдителна част, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата от сумата 8 000 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 20 000 лв., която сума съставлява обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в престъпление. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Как се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди?“ и 2. „Дали при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид всички конкретно установени по делото релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на дължимото обезщетение?“, за които твърди, че са разрешени в противоречие с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, решение № 71 от 11.07.2023 г. по гр.д. № 3713/2022 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 64 от 26.06.2020 г. по гр.д. № 3132/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 115 от 02.08.2021 г. по гр.д. № 2421/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 101 от 29.06.2022 г. по гр.д. № 3074/2021 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 87 от 31.05.2021 г. по гр.д. № 1620/2020 г. на ВКС, ІV г.о.. Ответникът по касационната жалба - Прокуратурата на Република България не е подал отговор в законния преклузивен срок. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което тя е допустима. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за установено, че на 04.07.2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 2 НК, като спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 16.12.2020 г. наказателното производство срещу ищеца е прекратено частично и делото е изпратено на ОП – Сливен за продължаване на разследването за престъпление по чл. 252, ал.1 НК, като разследването е продължило до 17.01.2022 г., когато с постановление наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НК вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НК. Апелативният съд е счел за установено, че процесното наказателно производство е продължило три години и десет месеца, развило се е само в досъдебната фаза, като не се е стигнало до внасяне на обвинителен акт в съда, т.е. до наличие на потенциална възможност лицето да бъде осъдено. Посочил е, че наказателното преследване по първоначалното обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 2 НК, за което се предвижда наказание от три до десет години, е било висящо само през част от периода, тъй като с постановление от 16. 12. 2020 г. частично е прекратено, при което е останало висящо само за престъплението по чл. 252, ал. 1 НК, за което предвижданото наказание е по-ниско - от три до пет години, поради което и интензитетът на понасяния стрес е намалял. Обсъдил е събраните по делото показания на свидетелите Л. Л., Н. З. и Н. Ж. досежно начина, по който процесното наказателно производство се е отразило на психиката на ищеца, като е заключил, че понесените неимуществени вреди са обичайните при подобен деликт – изпадане в състояние на унилост, нервност, негативни промени върху психиката. Поради липсата на медицинска документация за здравословното състояние на пострадалия преди и след повдигане на процесното незаконно обвинение е счел, че не може да бъде направен обективен извод за влошаване на здравето му. Не е споделил и наведените доводи за загубите на кооперациите, чийто председател или член на управителното тяло е ищецът, поради повдигнатото по отношение на последния обвинение, тъй като те са различни правни субекти от ищеца. Като е съобразил продължителността на процесното наказателно преследване, развило се само в досъдебна фаза; частичното му прекратяване досежно по-тежкото престъпление и останалото обвинение за по-лекото престъпление, при което интензитетът на понесените неимуществени вреди е намалял; настъпилите негативни последици за психоемоционалното състояние на ищеца, които не надхвърлят обичайните; извършеното задържане само за едно денонощие и извършените процесуални действия спрямо него, които не са с висок интензитет, е определил справедливо обезщетение за процесния деликт в размер на 8 000 лв., който е намерил за съответен на понесените болки и страдания. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Поставените от касатора въпроси могат да бъдат обобщени до един правен въпрос за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди при деликт и критериите, които трябва да бъдат взети предвид за точното прилагане на принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Правният въпрос осъществява общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт, но спрямо него отсъства релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВС и ВКС. Както е разяснено в цитираното от касатора ППВС № 4/23.12.1968 г., обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като например тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида и срока на мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Видно от мотивите на обжалвания акт, решаващият съд е взел предвид именно тези обстоятелства - тежестта на повдигнатите обвинения в престъпление; обстоятелството, че производството по обвинението за по – тежкото престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 2 НК е прекратено на 16.12.2020 г. и е останало само това по чл. 252, ал.1 НК, за което се предвижда по-ниско наказание от три до пет години; интензитета на негативните изживявания и стрес, който е намалял след частичното прекратяване на наказателния процес; продължителността на процесното наказателно производство - около 3 г. и 10 м. общо за двете обвинения; обстоятелството, че се е развило единствено в досъдебната фаза и че не е внасян обвинителен акт в съда, обуславящо по-ниска степен на потенциална опасност от осъждане на лицето; извършените по време на наказателното производство действия спрямо него, които не са с висок интензитет – осъществено е задържане за 24 ч., а взетата мярка за неотклонение е „подписка“, и претърпените негативни психоемоционални последици за пострадалия, които не надхвърлят обичайните, при съобразяване на засягането на авторитета на личността пред съгражданите, които е ценил в тяхната съвкупност и взаимовръзка, посочвайки и кои обстоятелства съобразява за намаляване на определения от първоинстанционния съд размер. Поради това не е налице противоречие със задължителните разрешения в ППВС № 4/1968г. и цитираната от касатора практика по чл. 290 ГПК. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК за допускане на искания касационен контрол поради вероятна нищожност и вероятна недопустимост на обжалвания акт. На основание гореизложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение