Определение № 430 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 816/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Средно училище „А. П.“ – [населено място], представлявано от директора А. Г., чрез адв. Я. Я., срещу въззивно решение № 2915/25.09.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 837/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 357/30.03.2020 г. по гр. д. № 767/2019 г. на Районен съд – Петрич, в частта, с която са уважени предявените от А. Иванов А. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; за заплащане на обезщетение в размер на сумата 2 665.70 лв. за оставането му без работа вследствие уволнението за периода 02.04.2019 г. – 02.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2019 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и счита, че касационният контрол следва да се допусне по въпроса: „дали след като част от текста на даден документ е забелен и върху него има написан друг текст, следва да се приеме, че е недостоверен текстът изцяло, в това число и в незабелената си част“. Ответната страна по касационната жалба – А. Иванов А., представляван от адв. С. П., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. По предпоставките за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищецът А. А. е заемал длъжността „спасител“ в Средно училище „А. П.“ – [населено място]. Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ - поради намаляване на обема на работа, считано от 02.04.2019 г. със заповед № 282/01.04.2019 г. на директора на ответното училище. По делото не е било спорно, че ищецът е член на училищната синдикална организация към Синдиката на българските учители и е страна по сключения на 25.03.2019 г., в сила от 01.01.2019 г., Колективен трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование в [община]. В чл. 12, т. 3 от КТД е предвидено, че при прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ с работници или служители - членове на синдиката, е необходимо предварителното писмено съгласие на синдикалната организация в съответната образователна институция, дадено за всеки отделен случай. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че работодателят, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установил факта, че преди връчването на заповедта за уволнение е получил писменото съгласие на синдикалната организация на СБУ. Посочено е, че приложения от ответника частен документ - дневник за входяща поща - не може да бъде кредитиран като доказателство, тъй като в представения оригинал на документа в о.с.з. от 06.03.2020 г. са констатирани изтривания и добавки във вписаните данни за постъпило от СБУ писмо за даване на съгласие за уволнението на ищеца. Като е съобразил вида на оспорения от ищеца документ, че същият удостоверява изгодни за ответника обстоятелства и като го е обсъдил в съвкупност с останалите доказателства по делото, съдът е приел, че поправките засягат вида и съдържанието на вписаните данни, което компрометира достоверността на документа. Направен е извод, че не се установява писменото съгласие на синдиката за прекратяването на трудовия договор с ищеца да е било налице преди издаването и връчването на оспорената заповед, поради което процедурата по чл. 333, ал. 4 КТ не е спазена. С оглед на това е прието, че заповедта за уволнение е незаконна само на това основание и са налице основанията за уважаване на предявените от служителя искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. При тези решаващи изводи на въззивния съд, предпоставки за селектиране на жалбата не се установяват. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, поставени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата, освен в изключенията по чл.280, ал.2, пр.1 и пр.2 ГПК. В случая, формулираният в изложението въпрос не отговаря на изискванията на чл.280, ал. 1 ГПК, тъй като е фактически, а не правен въпрос. Същият касае анализа и оценката на доказателствата по делото и обосноваността на изводите на съда относно това, дали оспореният частен документ може да бъде ценен като достоверно и годно доказателство за фактите, касаещи спазването на процедурата по чл.333, ал.4 КТ при издаването на заповедта за уволнение. Доводите на касатора в изложението му са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които се проверяват в производството по чл.290 ГПК, но същите са извън обхвата на проверката по чл. 288 ГПК. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание касационният контрол да не бъде допуснат. Съобразно изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски, които съгласно представените доказателства за разходи и списък по чл.80 ГПК възлизат на сумата 1 010 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение