Определение № 50399 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2848/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Й. Н., подадена чрез пълномощника му адвокат Г. С., срещу определение №5384 от 09.06.2022 г. по в. ч. гр. дело №20221100505208/ 2022 год. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 01.01.2022 г. по гр. дело №58890/ 2021 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е върната искова молба вх. № 69559 от 14.10.2021 г., подадена от Н. Й. Н., против Министерство на земеделието, храните и горите и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че производството по гр. дело № 58890/2021 г. на СРС е образувано по искова молба, подадена от Н. Й. Н., срещу Министерство на земеделието, храните и горите. Ищецът твърди, че протоколи от 20.03.2007 г. и от 18.12.2012 г. на Министерство на земеделието, храните и горите са документи с невярно съдържание, неистински документи. Счита, че има правен интерес от обявяването на протоколите за документи с невярно съдържание, защото собствеността на негов имот с площ от 12 дка все още не му е възстановена в реални граници, тъй като „паралелна държава“ в Министерството на земеделието, храните и горите е определило имот с площ 121.75 дка за държавна собственост, без да има АДС. Иска от съда да обяви протокол от 20.03.2007 г. на Министерство на земеделието, храните и горите и протокол от 18.12.2012 г. на Министерство на земеделието, храните и горите за документи с невярно съдържание, защото в тях са записани неверни факти: „…..имот 236009 по КВС“, „Имотът е собственост на Държавата“, „Начина на трайно ползване е „табан“, имот 236009 държавна собственост“. С разпореждане от 16.11.2021 г. по гр. дело № 58890/2021 г. на СРС са дадени конкретни указания на ищеца за отстраняване нередовността на исковата молба. С молба от 09.12.2021 г. ищецът Н. уточнява, че след като решенията по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ са влезли в сила и му е възстановено правото на собственост, Министерство на земеделието, храните и горите отказва да възстанови имота му от 12 дка в реални съществуващи граници, тъй като имот с площ 121.75 дка е „държавна собственост“, без документ за собственост. С определение № 2 от 01.01.2022 г. по гр. дело № 20211110158890 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, е върната искова молба вх. № 69559 от 14.10.2021 г., подадена от Н. Н., против Министерство на земеделието, храните и горите и е прекратено производството по гр. дело № 58890/2021 г. на СРС поради недопустимост на иска. Според въззивния съд искът за установяване истинността на документ по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК е допустим, когато: 1/ е предявен преди да е преклудирана възможността за оспорване на документа по реда на чл. 193 ГПК в производство по друго гражданско дело между страните; 2/ документът доказва или отрича факт от значение за възникването, съществуването, изискуемостта или погасяването на гражданско право или правоотношение; 3/ ищецът има правен интерес от установяването или отричането на гражданското право или правоотношението, доколкото от него е производен и правният му интерес да оспорва документа. Правен интерес от установяването по съдебен ред с влязло в сила решение на неистинност на един документ е налице и тогава, когато това решение може да се противопостави на трети лица за решаване на друг правен спор или ако неистинността на документа има значение за други правоотношения между страните. Няма правен интерес когато страната се позовава на абстрактната възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения. Ищецът твърди наличието на интерес от предявения иск, тъй като ответникът с процесните протоколи му пречи да бъде издаден индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ от служба „Земеделие“, с което имотът да бъде възстановен в реални граници. От съдържанието на документите е видно, че същите се отнасят до рекултивация на имот и тяхното оспорване, дори да е успешно, няма да доведе до защитата, която ищецът търси /да му бъде възстановен имота в стари реални граници/. Според т. 1 от ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ВКС, ОСГТК недопустим е иск за установяване неистинност на документ по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. Ищецът не твърди, че целта му е да се позове на решението по установителния иск, но дори това да е така, то при наличие на висящ процес оспорването следва да бъде заявено в него. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Налице е позоваване и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като са изложени съображения, че атакуваният акт е очевидно неправилен. Не е формулиран обаче конкретен правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в изложението е посочено, че в т. 5 на касационната жалба са представени мотиви за опитите да бъдат преразгледани 7-те влезли в сила решения по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, вр. ТР № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се, че това противоречи и на практиката на Европейския съд по правата на човека (решение от 12.01.2006 г. на ЕКПЧ по делото Кехая и други срещу България, жалби № № 47797/99 и 68698/01), притежаваща задължителна сила за държавата и всички нейни органи, на основание чл. 46, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. С оглед твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено, че актуването на имоти като държавна собственост се удостоверява по ЗДС с актове, издадени от областните администрации. Други институции не могат да издават удостоверителни документи за доказване на държавна собственост върху поземлени имоти. Обосновава се наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, с обстоятелствата, че: 1/ представено е удостоверение по чл. 82а ЗДС. Недопустимо е при наличието на удостоверителен документ, съдът да приема твърдения на административното поделение от състава на МЗХГ за наличие на държавна собственост; 2/ представен е отговор на МЗХГ, в който е потвърдено, че имот № 236009 (№ 80510.236.9), не е държавна собственост. Поделение на МЗХГ твърди, че имот № 236009 (№ 80510.236.9) е държавна собственост; 3/ със заявление от 08.12.2021 г. до РСС е представена „История…“, към която е представен ZEM.файл и извадка от АГКК, на които е записан собственик физическо лице/юридическо лице на имот № 80510.236.9 с ЕГН/БУЛСТАТ 136693. По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са налице нито общото, нито специалните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, а предвид дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. В настоящия случай, в изложението не са формулирани конкретни въпроси, а са отправени множество твърдения и оплаквания, които нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице, доколкото не са налице нарушения на основните начала на гражданския процес, а съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебния акт е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда, във връзка с разрешаването на конкретния правен спор. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.