Определение № 438 от 05.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 404/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на О.-З. АД-С. против определение от 4.05.2012 г. по ч.гр.д. № 637/2012 г. на САС, с което е потвърдено определение № 909/7.12.2011 г. по гр.д. № 593/2011 г. на Врачански ОС, с което е оставено без уважение възражението за неподсъдност по чл.119,ал.3 ГПК, поради липса на местна подсъдност по 108,ал.1 ГПК, и изпращане на делото на СГС. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, което е инкорпорирано в частната жалба, се твърди, че процесуалноправният въпрос за приложението на чл.113 ГПК, е решен в противоречие с практиката на ВКС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че исковете по чл.226,ал.1 КЗ правилно са предявени пред Врачански ОС, съгласно разпоредбата на чл.113 ГПК. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, което обуславя приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Определението е неправилно. С представеното определение № 649/16.07.2010 г. по ч.т.д. № 377/22010 г. на І т.о. е прието, че нормата на чл.113 ГПК не се прилага по отношение на прекия иск по чл.226,ал.1 КЗ, независимо от дефиницията на п.1,т.1 ДР на КЗ. Отделно от това, с опр. 544/17.07.2011 по ч.т.д. 503/2011 на ІІ т.о. е прието, че исковата молба следва да съдържа изрично обосноваване по чл.113 ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното, ВКС-І т.о.