Определение № 60398 от 01.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2057/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Христова Мърхова от [населено място], действаща в лично качество и като ЕТ „Баланс Консулт – Мария Мърхова“, [населено място], срещу решение № 218 от 27.07.2020 г. по в. т. д. № 261/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 86 от 17.02.2020 г. по т. д. № 302/2019 г. в обжалваната негова част, е уважен предявеният от „Ленно“ АД (с предишно наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на дружеството към касаторката, в личното й качество и като едноличен търговец с фирма ЕТ „Баланс Консулт – Мария Мърхова“, от договор за заем бизнес кредит с клиентски номер 5716 от 22.12.2017 г. за сумата 22 533.96 лв. (равностойност на 11 521.43 евро), представляваща неустойка по чл. 2.3.б. (с) и (d) от същия договор за периода от 23.03.2018 г. до 09.01.2019 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 302 от 14.01.2019 г. по ч. гр. д. № 995/2016 г. на Пловдивски районен съд. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Релевирани са оплаквания за това, че: въззивният съд е кредитирал по делото единствено доказателствата на ответната страна (без същите да са посочени конкретно); несъстоятелно и несъобразено с практиката на ВКС (такава не е цитирана) е прието, че размерът на неустойката не е прекомерен; не е отчетен фактът, че се касае за физическо лице-длъжник, което „умишлено е принудено от кредитора да си създаде изкуствено едноличен търговец, с който не е работила нито един ден“. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е заявено на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че „се касае за хипотеза, в която съдебното решение ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“, без обаче да е поставен конкретен правен въпрос. Ответникът по касация – „Ленно“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 28.10.2020 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК за признаване за установено вземане на дружеството-ищец „Ленно“ АД към ЕТ „Баланс Консулт – Мария Мърхова“, [населено място] в размер на сумата 22 533.96 лв. (равностойност на 11 521.43 евро) за неустойка по процесния договор за заем, въззивният съд не е споделил извода за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави, с оглед завишения размер на същата, който не съответства на действителните вреди. Приел е, че не съществува законова пречка за уговаряне размер на неустойката, различен от този, уреден в чл. 86 ал. 1 ЗЗД, и че макар размерът й да се определя в лихвен процент, неустойката не става лихва, т. е. че не е налице начисляване на лихва върху лихва. Като неоснователно е преценил и възражението за прекомерност на неустойката в сравнение с вредите на кредитора, а също и искането за намаляването й, съобразявайки в тази връзка изричната забрана на чл. 309 ТЗ. При преценката относно валидността на процесната клауза за неустойка решаващият въззивен състав се е позовал на указанията в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, според които валидността на клаузата за неустойка следва да се преценява към момента на сключването на договора, както и че не е нищожна клауза в търговски договори, уговорена без краен предел, до който може да се начислява. С оглед уговорения между страните размер на неустойката по процесния договор - 0.23 % за всеки просрочен ден или 83.95 % годишно от стойността на дължимото плащане по договора, респ. 6.95% месечно и като е съобразил конкретно посочена практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, е направил извод, че същата не е нищожна. Като непроменящо този извод е преценил обстоятелството, че вземането е обезпечено с ипотека, както и обстоятелството, че поради дългата забава се е натрупал по-голям размер на неустойката с аргумента, че това е резултат от поведението на самия длъжник. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно действащата нормативна уредба, допускането на касационния контрол е обусловено от наличието на точно определени предпоставки, а именно – обжалваният въззивен акт трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е осъществено някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В създадената по приложението на посочената норма задължителна съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.210 г. на ОСГТК на ВКС – е указано, че формулирането на конкретния въпрос, обусловил изхода на правния спор, както и обосноваването на заявеното основание е задължение на самия касатор, като в правомощията на касационната инстанция е единствено уточняването, но не и служебното извеждане на въпроса. В случая касаторът не е изпълнил това свое задължение. В приложеното към касационната жалба изложение нито е формулиран значим за изхода на делото въпрос, нито е аргументирано наличието на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а само са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение, които са относими към самия касационен контрол, но не и към допускането му. С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не може да бъде уважено поради липсата на доказателства за извършването на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК