Определение № 50093 от 23.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2182/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. А. като пълномощник на Я. С. Г. и Н. С. К., срещу въззивно решение № 99 от 26.01.2022 г. по в.гр.д. № 2486/2021 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че направените от въззивния съд изводи относно наличието на предпоставките на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ не кореспондират със събраните по делото доказателства, както и със заявеното от тяхна страна оспорване на правото на собственост на ответницата и на нейните праводатели. Сочат, че въззивният съд е игнорирал напълно заключенията на вещото лице по основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза, според което не е налице идентичност на процесния имот и имотите, получени по замяна от ТПС комисия от К. Н. Ж.. Оспорват и изводите на въззивния съд, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот на основание придобивна давност като противоречащи на разпоредбата на чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ. Намират за необоснован и изведен в противоречие с материалния закон и изводът на въззивния съд, че второто решение на ПК- Аксаково, постановено през 1996 г., е нищожно. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се позовават на основанията за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, във връзка с които формулират съответни въпроси, както и на основанието по чл. 280, ал.2, пр. последно ГПК- очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Е. В. Г. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 260463 от 15.02.2021 г. по гр.д. № 14337/2018 г. на Районен съд-Варна и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което са отхвърлени предявените от Я. С. Г. и Н. С. К. против Е. В. Г. отрицателни установителни искове за собственост на реална част с площ 675 кв.м от поземлен имот № ***по ПНИ на СО „Т.”, одобрен през 2013 г., целият с площ 1 330 кв.м, която реална част е разположена в северната част на имота при граници: от север- път № ***; от юг- останалата част от имот № ***; от изток- имот № ***и от запад – имот № ***, която реална част е защрихована в зелен цвят и заключена между точки 1-15 от комбинираната скица № 4 към заключението на вещото лице, представляваща неразделна част от решението. От фактическа страна по делото е установено следното: С нотариален акт № *** г. К. Н. Ж. е признат за собственик на едно лозе от 2 дка, находящо се в землището на [населено място], м. „М.”, при граници: И. Л., К. Я. и гора, и на лозе от 1 дка в същото землище и местност при граници: П. Я., В. С. и гора, дадени му в замяна от ТПС комисия срещу включването в блок на ТКЗС на негово лозе от 5.5 дка, в същото землище, м.” К.”. С нотариален акт № *** г. К. Ж. дарил на своята съпруга С. Д. С. лозе от 1 дка в м. ”М.” при граници: П. Я., В. С. и гора. С нотариален акт № *** г. С. Ж. дарила на К. Ж. лозе - прасковена градина с площ 1000 кв.м, в м. ”М.” при граници: П. Я., В. С., К. Н. и гора. С нотариален акт № *** г. К. Ж. продал на И. Д. С. и Д. И. С. лозе - овощна градина с площ 1000 кв.м в м. „М.”, при граници: В. С., И. Л., сухо дере и З. и С. Б.. С нотариален акт № *** г. Д. С. и съпругата му Л. С. продали на И. Х. С. 1000 кв.м ид. части от поземлен имот, целия с площ 1 330 кв.м, в м. ”Т.” в землището на [населено място], съставляващ имот пл.№ ***при граници: полски път, ПИ с №№ ***, поляна и пл.№ ***, ведно с изградената в имота вилна сграда със застроена площ 35 кв.м. С нотариален акт № *** г. И. Х. и З. С. дарили този имот на Т. И. Б.. С нотариален акт № *** т. тя продала имота на ответницата Е. В. Г.. Твърдението на ищците е било, че ответницата не е придобила правото на собственост върху имота, тъй като нейната праводателка и праводателите по предходните сделки не са били собственици. Оспорили са издадения в полза на К. Ж. нотариален акт № *** г. за собственост на имот, придобит по замяна от ТПС комисия, с твърдението, че такава не е била извършена по предвидения ред и не е влязла в сила. На следващо място са оспорили идентичността на имот пл.№ ***с имота, придобит по замяна от ТПС комисия от К. Ж.. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че първият кадастрален план за територията, в която попада процесният имот, е изготвен през 1990 г. Няма картен материал, в който да са били отразени границите на имотите и съседите преди този план. Поради това вещото лице е посочило, че не може да установи дали придобитият по замяна от К. Ж. имот е идентичен с процесния и с имотите, предмет на извършените преди това прехвърлителни сделки. Първият и единствен план на имотите на старите собственици за местността е изготвен през 2010 г. и е послужил за изготвяне на плана на новообразуваните имоти, одобрен през 2013 г., като индивидуализирането на старите имоти е извършено чрез анкетиране по реда на чл. 23б ППЗСПЗЗ. В помощния кадастрален план имотът на С. А. К. е идентифициран като стар имот № ***с площ 2 542 кв.м. От тази площ 675 кв.м попадат в имот пл.№ ***, целият с площ 1231 кв.м. по ПНИ, а по плана от 1990 г.- с площ 1 369 кв.м. В плана от 1990 г. са отразени имоти №№ ***, ***и ***, а теренът западно от имот № ***е означен с условен знак гора. Вещото лице е посочило, че по кадастралния план от 1990 г. имотите, описани в нотариален акт № *** г. не се идентифицират в обследваната зона, тъй като лицата И. Л., К. Я., П. Я. и В. С. не се срещат като собственици на имоти. Според вещото лице не се установява идентичност и между имотите, описани в нотариален акт № *** г. и в нотариален акт № *** г., както и между нотариален акт № *** г. и имот пл.№ ***, тъй като не са налице три съвпадащи граници. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците не са опровергали официалното удостоверително изявление на нотариуса, издал нотариален акт № *** г., относно наличието на влязъл в сила протокол на ТПС комисия от 28.03.1958 г. за извършена замяна. Посочил е, че нотариалните актове представляват официални удостоверителни документи и до успешното им оспорване те обвързват съда да възприеме удостовереното в тях изявление на нотариуса за извършените от него и пред него действия. Поради това представените от Община Аксаково и от ОД ”Земеделие” Варна писма, според които този протокол не се съхранява, не могат да обосноват извод, че такъв документ не е съществувал и не е бил представен към момента на съставяне на нотариалния акт. Оттук е приел, че е налице валидно извършена замяна по реда на ЗТПС /отм./, поради което в случая намира приложение разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, съгласно която при застрояване или извършване на разпоредителни сделки с имота, получен при замяната, същата остава в сила. Тъй като по делото е установено, че към 1990 г. в процесния имот е била изградена вилна сграда, отразена в кадастралния план, съдът е приел, че са налице и двете визирани в чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ условия -сделка и застрояване, при които замяната запазва действието си. Като допълнителен аргумент за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск за собственост въззивният съд е приел, че ответницата е придобила имота по давност. Според изложените мотиви, второто решение на ПК- Аксаково, постановено на 26.06.1996 г. е нищожно, тъй като в частта му по т.5 се възстановява същия имот по местонахождение, площ и граници, който е бил възстановен с предходното решение на ПК от 1993 г. От първото решение са били придобити права и административният орган не е бил компетентен да го оттегли. Въззивният съд е приел, че с решението на ПК Аксаково от № 8121 от 05.02.1993 г. правото на собственост върху нивата от 2.5 дка в м. ”М.” е било възстановено в стари реални граници, и предвид действащата към този момент редакция на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, има легитимиращ правото на собственост ефект и сочи на завършена реституционна процедура, независимо, че към този момент не е бил налице влязъл в сила ПНИ и че решението не е придружено със скица, тъй като към момента на постановяването му такова изискване не е било предвидено в закона. Ответницата Г. е получа владението върху имот № ***ведно с построената в него сграда на основание сключения на 20.07.2006 г. договор за продажба и оттогава владее същия, поради което към момента на предявяване на иска за собственост е придобила имота на основание чл. 79, ал.2 ЗС чрез добросъвестно владение, продължило повече от 10 години. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите са поставили следните въпроси: 1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и допустимо ли е съдът да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. 2. Следва ли въззивният съд да обсъжда заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. 3. Има ли конститутивно действие решението на ПК, постановено преди изменението на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ/ ДВ бр. 68/30.07. 1999 г./, ако за описаната в решението местност няма предходен план, по който имотът на реституирания собственик да бъде индивидуализиран с номер, площ и граници, а в решението са посочени само съседите с техните имена при непълно изписване, и решението не е придружено със скица. 4. Може ли да се приеме, че реституираният имот е достатъчно добре индивидуализиран, ако същият не е описан с имена на съседи, без посочен номер по предходен план, и че процедурата по възстановяване на имота на реституирания собственик е приключила и от този момент започва да тече придобивна давност. 5. Приложими ли са ограниченията на допустимите възражения по ТР № 9/07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на лица, които не са ползватели, основаващи своите права на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. 6. Винаги ли, когато ПК е постановила последващо решение, същото е нищожно. По тези въпроси поддържат наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1. Позовават се и на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което поставят следните въпроси: 1. Нищожно ли е последващо решение на ПК, постановено след срока по чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ, при условие, че с него административният орган се е произнесъл по възстановяване на имоти, които не са били предмет на произнасяне по предходното решение, и с последващото решение по никакъв начин не е изменил предходното решение по отношение на имотите, за които вече се е произнесъл. 2. Може ли да се приеме, че са налице условията на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, когато по делото са представени доказателства за извършена сделка след замяната и извършено застрояване на процесния имот при условие, че е налице оспорване на идентичността на получения по замяна имот с процесния и по делото не е установена такава идентичност. На следващо място жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК. Противоречието на въззивното решение с практиката на ВКС по първите два въпроса, касаещи задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и до прецени заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото, се обосновава с твърдението, че въззивният съд е игнорирал заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, която според жалбоподателите е установила липса на идентичност между който е да е от получените по замяна имоти с процесния, и не е съобразил представеното по делото удостоверение за наследници на лицето Л. Г. Т., което оборва предположението на вещото лице, че това лице би могло да е праводател на И. Л.. Тези твърдения на жалбоподателите не се подкрепят от съдържанието на мотивите на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е обсъдил представеното удостоверение за наследници на Л. Г. Т. и е приел, че от него не се установява същият да е праводател на лицето И. Л., посочен като съсед на полученото по замяна от К. Ж. лозе от 2 дка в м. „М.”. Същевременно, по делото е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза и от удостоверение № 229 от 24.08.2020 г., издадено от Община Аксаково, че И. Л. е идентифициран като собственик на имот № ***по кадастралния план от 1990 г., който, видно от приложените към заключението на вещото лице скици, попада в границите на стар имот № ***, записан на Г. К. П., и граничи на югоизток с процесния, докато имотът на Л. Г. Т. е идентифициран по плана на старите имотни граници като имот № ***, разположен на североизток от процесния. Вещото лице е установило също, че в първия кадастрален план за местността от 1990 г. има отразено „сухо дере”, с частично обособен в него път, представляващ южна граница на имот № ***, записан в разписната книга на З. и С. Б., и на процесния имот № ***. И. Л., сухо дере и З. и С. Б. са посочени като съседи на лозето-овощна градина с площ 1000 кв.м., предмет на сключения с нотариален акт № *** г. договор за покупко-продажба, с който К. Н. Ж. продава този имот на И. и Д. С.. Въззивният съд е проследил в хронологичен ред поредицата от извършени с имота сделки, праводателите и приобретателите по тях, и на тази база е направил извод, че те имат за предмет получения по замяна имот, т.е. приел е, че е налице идентичност. При формиране на този извод въззивният съд е отчел и доказателствената сила на нотариалните актове като официални свидетелстващи документи относно удостоверителното изявления на нотариуса, че са представени описаните в акта документи, удостоверяващи съществуването и принадлежността на правото на собственост на имота, предмет на сделките, и е приел, че в случая тя не е оборена от ищците, които носят доказателствената тежест за това. Така изложените мотиви налагат извод, че спорният между страните въпрос за идентичността на процесния имот с имота, получен по замяна по реда на ЗТПС / отм./ от К. Ж., е разрешен от въззивния съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че в резултат на тази преценка той е достигнал до извод, обратен на направения от вещото лице, не може да обоснове основание за достъп до касационно обжалване, тъй като съдът няма задължение да възприеме заключението на експертизата, а следва да го обсъди заедно с всички доказателства по делото, което в случая е сторено. В тази връзка следва да се има предвид, че заключението на вещото лице за липса на идентичност се основава на съпоставка на съседите по нотариален акт № *** г. и тези по кадастралния план от 1990 г. и по ПНИ, без да се отчита движението на собствеността в един продължителен период от време /повече от 30 години след извършената през 1958 г. замяна и повече от 20 години след първата прехвърлителна сделка/ за съседните на процесния имоти. Константна е практиката на ВКС, че сравняването на границите /съседите/ в различни документи за собственост и изготвените планове следва да се извършва към един и същи момент. По тези съображение не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса. Останалите въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, нямат самостоятелно значение за изхода на спора. Те са относими към извода на съда, че дори да се приеме, че ответницата не е придобила имота на основание сключения през 2006 г. договор за продажба, тя е придобила същия по давност. В случая обаче съдът е приел, че ответницата се легитимира като собственик на имота на деривативно основание - договор за продажба, сключен с нотариален акт № *** г., поради което и какъвто и отговор да се даде на поставените въпроси, той няма да доведе до друг резултат по делото. Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Тезата на жалбоподателите за очевидна неправилност на решението се основава на твърдението, че въззивният съд не е ценил част от събраните по делото доказателства, други изобщо не е обсъдил, а трети е тълкувал превратно и погрешно. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК е необходимо неправилността да е съществена до степен да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Въпросът дали процесният имот е идентичен с имота, предмет на извършената от ТПС комисия замяна през 1958 г. и с имотите по последващите транслативни сделки предполага да бъде направен анализ на събраните по делото доказателства, а извършването на такава проверка излиза извън обхвата на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът