Определение № 2897 от 21.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1229/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 1610 от 11.03.2026г. по в.гр.д. № 9788/2025г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 13541 от 10.07.2025г. по гр.д. № 50496/2024г. на Софийски районен съд. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на „Текна Милениум-СК“ ЕООД на основание чл. 59 от ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 от ЗЕ сумата от 24 900 лева, представляваща обезщетение за ползването през периода от 27.08.2019г. до 25.08.2024г. на присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция на жилищна сграда, находяща се в УПИ Х-6,7, кв. 166а, местност „Зона Б-18“, [населено място], [улица], район „Възраждане“, със законната лихва от 26.08.2024г., датата на исковата молба, до окончателното плащане на сумата. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. За неправилен се счита изводът на въззивния съд, че собствеността на ищцовото дружество върху енергийния обект е доказана. В тази връзка, според касатора, не са изследвани в цялост доказателствата по делото, както и доводите и възраженията на страните. Същевременно собствеността е приета за доказана единствено на базата на косвени доказателства, които не са в състояние да изключат друга възможност освен изграждането на обекта лично или за сметка на ищеца. По делото за установяване на материалноправната легитимация на „Текна Милениум-СК“ ЕООД са представени предварителен договор за присъединяване на потребител, разрешение за строеж и разрешение за ползване. За да се приеме пълно и главно доказване чрез преки доказателства, по делото е трябвало да се представят договор за строителство, констативен протокол за приемане на обекта и платежни документи, удостоверяващи действителното заплащане на цената за извършеното строителство. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираните въпроси са: 1.) Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения? Касаторът сочи решение № 160 от 16.12.2020г. по т.д. № 2156/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 202 от 21.12.2013г. по т.д. № 866/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., с които на поставения въпрос е отговорено положително. 2.) Налице ли е възможност за пълно и главно доказване на спорните факти и доказателства по делото единствено с косвени доказателства, които не са в състояние напълно да изключат друга възможност освен осъществяването на съответния факт или доказателство? Касаторът се позовава на решение № 223 от 16.11.2016г. по гр.д. № 1626/2016г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 31 от 09.03.2012г. по гр.д. № 502/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Съгласно възприетото в тях релевантен юридически факт може да бъде установен и с косвени доказателства, стига при обсъждането им в тяхната взаимна връзка и при спазване на правилата на логиката да бъде изключена друга възможност освен осъществяването на факта, т.е. главният факт трябва да се установява без съмнение. От насрещната страна „Текна Милениум-СК“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 137, ал. 2 от ЗЕ, представляващ частна хипотеза на иска по чл. 59 от ЗЗД. Предвиденото в разпоредбата на ЗЕ задължение за плащане на цена от топлофикационното дружество за ползването на изградено външно топлозахранване, съоръжения към него и абонатна станция в сграда, е проявление на принципа за забрана на неоснователно обогатяване. При тази определена правна квалификация искът на ищеца „Текна Милениум-СК“ ЕООД по делото е счетен от въззивния съд за основателен. Съгласно възприетото от фактическа страна по силата на договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство от 25.10.2006г., оформен с нотариален акт № 100, том. VI, рег. № 7681, дело № 1004/2006г., на нотариус с рег. № 384 НК, физическите лица – собственици на УПИ Х-6, 7, кв. 166а, м. „Зона Б-18“ в [населено място], [улица], район „Възраждане“ са учредили в полза на „Текна Милениум-СК“ ЕООД суперфициарно право да се изгради масивна жилищна сграда, като дружеството придобие конкретни обекти съответно на одобрения архитектурен проект с изключение на тези, за които учредителите са си запазили и взаимно учредили право на строеж. Тъй като се е предвиждало за сградата да бъде доставяна топлинна енергия, с предварителен договор № 634 от 05.11.2007г. „Текна Милениум-СК“ ЕООД и „Топлофикация София“ ЕАД са се споразумели за необходимите условия за присъединяване към топлопреносната мрежа до сключване на договор за присъединяване. Същото е трябвало да се извърши чрез изграждане, за сметка на „Текна Милениум-СК“ ЕООД, на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция в 3-месечен срок от подписването на договора, при уговорено изкупуване на обектите. В тази връзка в полза на ищеца и останалите собственици на жилищната сграда е било издадено разрешение за строеж № Б-476 от 27.11.2007г. за обект „Топлозахранване и абонатна станция“ в имота, отделно от полученото разрешение № 709/1010.2006г. за изграждането на жилищната сграда с магазини и гаражи. С договор за строителство № ВС 006 от 04.03.2008г. „Текна Милениум-СК“ ЕООД е възложило на трето лице („Черита“ ООД) изграждането на външното топлозахранване и абонатната станция за цена от 46 572. 97 лева без ДДС. Издадени са били и две данъчни фактури за договорените за изпълнение СМР (от 04.03.2008г. и от 07.04.2008г.). Впоследствие за извършването и приемането на строително-монтажните работи е бил подписан констативен протокол. Своевременно е била изградена и жилищната сграда. За тази сграда (с магазини, гаражи, топлозахранване и абонатна станция) е било издадено разрешение за ползване № ДК-07-151 от 23.03.2009г. Още от същата година в сградата е започнало подаването на топлинна енергия. Фактът на доставяна и ползвана топлинна енергия се е установявал от сключено между страните по делото споразумение от 12.12.2013г., с което се е уреждало изплащане от ищеца на задължения за доставената топлинна енергия през периода 2009г. - 2014г. От името на „Текна Милениум-СК“ ЕООД е било подадено заявление до „Топлофикация София“ ЕАД вх. № 403 от 03.12.2013г. за започване на процедура по изкупуване на изградените от дружеството енергийни обекти. В приложение към заявлението са били представени нотариалният акт за учредяване на суперфиция, разрешението за строеж на сградата, заповедна книга с актове и протоколи по време на строителството, издадените разрешения за ползване, доклад на независимия строителен надзор, удостоверение от „Софийски кадастър“, инвестиционните проекти за топлоснабдяване и техническа документация. Допълнително е била изпратена и покана за доброволно уреждане на отношенията от 12.03.2014г., но енергийните обекти не са били изкупени С оглед тези фактически обстоятелства от правна страна съставът на Софийски градски съд е приел, че „Текна Милениум-СК“ ЕООД, изградило сградата на адрес [улица], [населено място], е суперфициарен собственик на обекти в нея, но също и собственик на изградената за сметка на дружеството техническо съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа - външно топлозахранване със съоръжения и абонатна станция. Това е било по уговорка с останалите собственици и с „Топлофикация София“ ЕАД в съответствие със Закона за енергетиката. Съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, но с чл. 137, ал. 3, вр. ал. 2, изр. 1 от ЗЕ допълнително е уредена възможността за изграждане на съоръженията от клиенти след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай собствеността се прехвърля в срок до три години. До прехвърлянето, според ал. 2, изр. 2, топлопреносното предприятие заплаща цена за ползването. Клиентът, изградил съоръженията, има право да получи тази цена и след изтичането на срока по чл. 137, ал. 3 ЗЕ. При изграденото за сметка на „Текна Милениум-СК“ ЕООД техническо съоръжение, което не е било изкупено от „Топлофикация София“ ЕАД нито в срока по чл. 137, ал. 3 ЗЕ, нито след това, на ищеца е дължимо обезщетение. Съобразно чл. 137, ал. 2 от ЗЕ, § 1, т. 1 от ДР на ЗЕ абонатна станция е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите, без да е обща част от сградата. Обща част е тръбната инсталация след абонатната станция (§ 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 2007г.). Също според въззивния съд за процесния период на ползване (от 27.08.2019г. до 25.08.2024г.) обезщетението е било в размер на не по-малко от претендираните 24 900 лева. Сумата е била определена въз основа на методиката на КЕВР по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ (Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, приета с Протокол 27 от 04.08.2008г.). Според заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебна техническа експертиза, възприето от състава на Софийски градски съд изцяло, цената за ползването за процесния период по цени на КЕВР е била 26 538. 85 лева. При тези изложени от въззивния съд мотиви поставеният от „Топлофикация София“ ЕАД втори въпрос относно косвеното доказване и изискването при него да бъде изключена друга възможност освен осъществяването на подлежащия на доказване факт, не е въпрос от значение за изхода на делото, съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това е, тъй като въпросът не кореспондира с мотивите на въззивния съд. Съставът на Софийски градски съд не е приемал, че правото на собственост на „Текна Милениум-СК“ ЕООД върху присъединителения топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция на жилищната сграда на [улица], [населено място] се установява единствено въз основа на предварителен договор № 634 от 05.11.2007г., разрешение за строеж № Б-476 от 27.11.2007г. и разрешение за ползване № ДК-07-151 от 23.03.2009г. относно сградата, като косвени доказателства относно правото на собственост. Фактът е бил приет за установен въз основа на преки доказателства - сключения с трето лице („Черита“ ООД) договор за изработка на техническото съоръжение с цел сградата да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване; констативния протокол за приемане на строително-монтажните работи от „Текна Милениум-СК“ ЕООД, възложител; както и въз основа на издадените от изпълнителя данъчни фактури в удостоверение на извършената доставка на стоки и услуги. Другият формулиран въпрос ( първи ), съдържащи питането дали въззивното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и при обсъждане на доводите и възраженията на страните, отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не удовлетворява допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съставът на Софийски градски съд е изпълнил това свое процесуално задължение, като е обсъдил доказателствата по делото (писмени доказателства и заключение на съдебна техническа експертиза), приемайки за установено изграждането от „Текна Милениум-СК“ ЕООД на техническото съоръжение при условията на чл. 137, ал. 3, вр. ал. 2, изр. 1 от ЗЕ - след съгласуване с топлопреносното предприятие, след което собствеността върху съоръжението да бъде прехвърлена. Не е имало необсъдени възражения и доводи на страните. Такова процедиране е в съответствие с казуалната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и в съответствие с постановките на т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. От името на „Текна Милениум-СК“ ЕООД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба. Търговското дружество установява разноски от 1 012 евро по представен договор за правна защита и съдействие от 19.05.2026г. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК). Воден от горното съдът