Определение № 947 от 02.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1582/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Сано България“ АД /н/ срещу определение №345 от 19.06.2023 г. по гр.д.№254/2023 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №1171 от 06.03.2023 г. по гр.д.№1018/2021 г. на ОС Варна, с което е върната въззивна жалба на „Сано България“ АД /н/ против постановеното по делото решение. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Когато са налице основания по чл.64 от ГПК за възстановяване на срок за извършване на процесуални действия, длъжен ли е съдът да уважи молбата. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно. Ответникът „Елмон груп“ ЕООД заявява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е установил, че за решението на първата инстанция, с връчване на препис от същото, ищецът „Сано България“ АД /н/ е уведомен чрез представляващия го синдик на 09.02.2023 г., като преклузивният срок за обжалване на първоинстанционното решение е изтекъл на 23.02.2023 г., присъствен ден, а въззивна жалба против решението, „Сано България“ АД /н/ е подало чрез синдика по ел. поща на 24.02.2023 г., подписана с КЕП, респективно жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок, предвиден в чл.259, ал.1 от ГПК. Посочил е, че в частната жалба се съдържа искане в условие на евентуалност /неоснователност на жалбата/, срокът за обжалване да бъде възстановен на осн. чл.64, ал.2 от ГПК. Изложил е съображения, че компетентен да се произнесе първоначално по молбата с пр.осн. чл.64, ал.2 от ГПК, инкорпорирана в частната жалба, е първоинстанционният съд, на който същата следва да бъде изпратена за разглеждане при евентуалното влизане в сила на разпореждане №1171/06.03.2023г., постановено по гр.д.№1018/21г. по описа на ВОС, гр.о. С оглед изложените в определението мотиви, формулираният правен въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Както бе посочено предмет на произнасяне от въззивния съд е била правилността на разпореждането на първата инстанция, с което е върната въззивна жалба, респективно по направеното от частния жалбоподател пред въззивния съд искане за възстановяване на срок не е налице произнасяне по същество. В този смисъл и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, както и поради обстоятелството, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правен въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба и в изложението, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос. От друга страна при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност. Напротив – изцяло в съответствие с практиката на ВКС е становището на въззивния съд, според което по искането за възстановяване на пропуснат срок, направено пред въззивния съд, компетентен да се произнесе ще е първоинстанционния съд, след евентуално влизане в сила на разпореждането за връщане на въззивната жалба, което е било и предмет на обжалване пред въззивната инстанция. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,