Определение № 171 от 25.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1097/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. С. Б., Ю. С. Я. и С. С. С. и С. С. С., чрез адв. К., против определение № 860/27.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 797/2023г. по описа на Апелативен съд-С., с което е потвърдено определение № 1204/19.12.2022 г. по гр.д. № 626/2021г. по описа на ОС-Благоевград за спиране на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.5 ГПК. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, поради отсъствие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по делото. Частните касатори изразяват становище, че в случая не са налице доказателства деецът и извършеното от него престъпление да са идентични с наведените в исковата молба обстоятелства. В досъдебното производство липсва привлечено като обвиняем лице. Претендират отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД в депозирания писмен отговор оспорва основателността на частната касационна жалба и излагат становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално моли частната касационна жалба да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срок от надлежни лица срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. С обжалваното определение САС е приел, че производството пред БлОС е образувано по искова молба на частните касатори срещу „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД ЗД“Бул Инс“АД при наведени твърдения за причинени на ищците неимуществени вреди в резултат на ПТП с участие на водачи на МПС, застраховани при ответните дружества. Констатирано е било, че се касае до верижна катастрофа с 19 участника. Образувано е било досъдебно производство. Правилното решаване на спора по прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от деликта налага съобразяване по въпросите за авторството на деянието, противоправността и вината на дееца с изхода от наказателното производство. Поради което е заключил, че е налице хипотеза на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на гражданското производство. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частните касатори въвежат при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за селекция на частната касационна жалба един обобщен от състава на ВКС правен въпрос относно предпоставките за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличие на досъдебно производство, без да е привлечено лице като обвиняем. Позовават се на противоречие с определения по ч.т.д. № 653/2022г. на ВКС, II т.о. и по ч.т.д. № 1303/2020г. на ВКС, I т.о. и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният въпрос не отчита спецификата на казуса, по който се е произнесъл въззивният съд. Обуславящите крайното правно разрешение на спора изводи на САС касаят въведената с исковата молба фактическа обстановка относно характера на процесното ПТП – верижна катастрофа с 19 участника в нея, като З. Я. /наследодател на трима от частните касатори/ и С. С. са само част от общо 12 пострадали лица и образуваното във връзка с това досъдебно производство. Установяването на релевантните за спора пред гражданския съд факти относно механизма на ПТП не може да бъде осъществено извън рамките на вече назначена и извършена в досъдебното производство комплексна автотехническа и медицинска експертиза /а не само по отношение участието на посочените в исковата молба като делинквенти лица/. Не е налице и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, доколкото не се установяват характерните белези на същата: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно определение не разкрива никой от изброените пороци. Горното налага извод за недопускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд