Определение № 3875 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 119/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 10 458/09.11.2023 година, подадена от А. И. Ц., против решение № 336/06.10.2023 година на Окръжен съд Русе, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 449/2023 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Русе е потвърдил първоинстанционното решение № 752/21.05.2023 на Районен съд Русе, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 4142/2022 година са отхвърлени предявените от А. И. Ц. против В. И. Ц. искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключените между наследодателите й В. П. И. и И. Ц. И. от една страна, в качеството им на прехвърлители и В. И. Ц. от друга страна, в качеството му на приобретател договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължението за издръжка и гледане, обективирани в нотариален акт № 11, том 7, рег. № 5236, д. № 827/2015 година на С. К.-нотариус с район на действие Районен съд Бяла, вписана под № 385 в регистъра на Нотариалната камара и нотариален акт № 176, том 2, рег. № 3512, д. № 271/2015 година на Р. Л.-нотариус с район на действие района на Районен съд Русе, вписана под № 625 в регистъра на Нотариалната камара до размера на 1/2 идеална част от имотите, предмет на двата договора. В подадената от А. И. Ц. касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея против В. И. Ц. искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да бъдат уважени така както са предявени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Русе по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба В. И. Ц. е подал отговор на същата с вх. № 66/03.01.2024 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 336/06.10.2023 година на Окръжен съд Русе, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 449/2023 година, по подадената против него от А. И. Ц. и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение. А. И. Ц. е била уведомена за обжалваното решение на 11.10.2023 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 10 458/09.11.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Русе е приел, че производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. С нотариален акт № 11, том 7, рег. № 5236, д. № 827/2015 година на С. К.-нотариус с район на действие Районен съд Бяла, вписана под № 385 в регистъра на Нотариалната камара и нотариален акт № 176, том 2, рег. № 3512, д. № 271/2015 година на Р. Л.-нотариус с район на действие района на Районен съд Русе, вписана под № 625 в регистъра на Нотариалната камара, В. П. И. и И. Ц. И., бивши жители на [населено място], [община] могили, област Русе, починали съответно на 30.10.2017 г. и 12.09.2020 година, били прехвърлили на своя син, В. И. Ц., общо три недвижими имота срещу задължението на приобретателя за издръжка и гледане до края на живота на прехвърлителите и заради полаганите от него грижи за тях в продължение на 18 години до момента на сключване на втория договор. А. И. Ц. била поискала от съда разваляне на договорите за прехвърляне на недвижимите имоти срещу задължението за издръжка и гледане с твърдения за неизпълнението им от Ц.. Не били спорно, че страните по делото били деца на В. П. И. и И. Ц. И.. По делото били събрани писмени и гласни доказателства, като пред първата инстанция били разпитани свидетели, посочени от всяка от страните. Съдът кредитирал показанията и на двете групи свидетели, тъй като същите били последователни, базирали се на личните им впечатления, някои от тях били незаинтересовани от изхода на делото (свидетелката К. и свидетелката А.), а по отношение на останалите преценката била през призмата на чл. 172 от ГПК. Всички свидетели установявали, че родителите на страните били живеели в имота в [населено място], грижили се били за градината, отглеждали били зеленчуци, имали кокошки и така подпомагали и двете си деца. В. И. Ц. ходел по-редовно при тях през почивните дни и отпуски, помагал на родителите си, работел в градината. В. П. И. дълги години имала проблеми с бъбреците, което налагало през няколко месеца да посещава лечебни заведения в [населено място] и [населено място] за изследвания и лечение. При тези пътувания била придружавана най-често от В. И. Ц.. Малко преди да почине била диагностицирана с рак и по този повод лежала в болница, където също била посещавана от Ц., а след изписването й била останала в дома му в [населено място], където той заедно с фактическата му съжителка полагали грижи за нея до смъртта й. От свидетелските показания се установявало още, че след смъртта на майка му В. И. Ц. прибрал баща си в апартамента, където полагал грижи за него през следващите три години, до смъртта му. Здравословното състояние на И. Ц. И. било влошено, бил на легло, което изисквало постоянно обгрижване.за хранене, поддържане на тоалет, смяна на памперси, придружаване до болница при необходимост. По тази причина В. И. Ц. и съжителката му работели на смени, които така съгласували, че винаги да имало човек в къщи при баща му. По делото било изслушано и прието заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от което било видно, че за периода от август 2015 година до септември 2020 година средномесечният доход на прехвърлителите В. П. И. и И. Ц. И. бил над средномесечния разход за издръжка на домакинство и над линията на бедност. При така очертаната фактическа обстановка, въззивният съдебен състав намирал, че обжалваното пред него първоинстанционно решение било правилно и следвало да бъде потвърдено. А. И. Ц. основала исковете си на твърдения за пълно неизпълнение на алеаторните договори, сключени през 2015 година между наследодателите им и В. И. Ц.. С договора за издръжка и гледане едната страна поемала срочното задължението да гледа и издържа другата страна до края на живота й, с обем на грижи и издръжка според договора или обичая, срещу една насрещна престация, изпълнена със сключването на договора-прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот. Задължението за гледане и издръжка имало за предмет една продължителна във времето престация определена не с конкретен срок, а с определяем такъв-моментът в който, лицата, които следвало да получават престацията от грижи и издръжка, починат. За да бъдел уважен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и развален договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, било без значение дали неизпълнението на поетото задължение е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнявала по последици на пълно неизпълнение. Но било безспорно, че не можело само на общото твърдение за неизпълнение, без да се посочели кои нужди на кредиторите от грижи и какъв размер на нужната издръжка не били задоволени от приобретателя-длъжник, да се обусловяло развалянето на договора. Първоинстанционният съд бил приел, че В. И. Ц. бил изпълнявал задълженията си по алеаторните договори в пълен обем, като бил полагал за прехвърлителите всички ежедневни необходими грижи във връзка с приготвянето на храна, къпане, облекло, помощ в градината, обслужване при болест и немощ винаги, когато това било необходимо. В тежест на приобретателя по алеаторния договор било да докаже, че бил изпълнявал поетите задължения за издръжка и гледане. В случая от показанията на свидетелите, а дори и от твърденията на А. И. Ц., не можело да се изведе извод за неизпълнение на поетите задължения за гледане и издръжка. По делото нямало доказателства, че прехвърлителите били имали нужда и от други грижи, различни от престираните, съобразно уговореното. Анализът на събраните по делото доказателства налагал извод, че било налице пълно и всестранно постоянно изпълнение на договорните задължения от страна на В. И. Ц. през целия релевантен период. По делото било безспорно установено, че след като прехвърлителката В. П. И. се била разболяла от рак и лежала в болница, тя се била преместила да живее в семейството на сина си В. И. Ц., където за нея били полагани грижи до смъртта й. Обстоятелството, че тези грижи били полагани в кратък период от време било ирелевантно, тъй като продължителността на този вид престация във времето била с определяем срок. По делото били събрани данни и за грижите, оказвани спрямо прехвърлителя И. Ц. И.–през последните три години от живота му, след влошаване на здравословното му състояние, В. И. Ц. с помощта на съжителката си бил полагал ежедневни и непрестанни грижи за баща си. По делото било безспорно, че приживе на своите родители, докато същите били живеели в [населено място], В. И. Ц. ги бил посещавал редовно и бил оказвал помощ в грижите за градината и животните, отглеждани от тях. Клаузата във втория договор за положените грижи за праводателите и преди сключването на договора изключвала пълното разваляне на същия по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, поради неизпълнение на задълженията, тъй като самите прехвърлители признавали факта на полагане на грижи спрямо тях, изхождайки от изрично записаното, че имотът се прехвърлял и заради гледането и издръжката давани от В. И. Ц. до този момент в продължение на 18 години. Липсвали доказателства за неизпълнение на поетите бъдещи задължения и за периода след прехвърлянето на собствеността върху имотите, а именно след 28.08.2015 година, съответно-07.10.2015 година до смъртта на В. П. И.–30.10.2017 година и на И. Ц. И.–12.09.2020 година. Неоснователни били възраженията на А. И. Ц., че прехвърлителите не били получавали издръжка от В. И. Ц., тъй като средствата за издръжката им били с произход пенсиите им и получаваната от тях рента от земеделски земи, което се потвърждавало и от заключението на вещото лице. Следвало да се посочи, че потребността на кредиторите винаги била условна към датата на сключване на договора спрямо бъдещото й проявление. На тази потребност следвало да съответстват такива грижи и издръжка, които напълно да я задоволяват. За да се преценяло дали е налице твърдяното неизпълнение на договорните задължения от страна на приобретателя-длъжник по отношение на прехвърлителите, следвало да се определи обемът на договорените задължения, тълкувайки клаузите на договора, след което да се съпоставела същността на поетото задължение с конкретните нужди на лицата-кредитори, като се съобразяла възрастта им, нуждите от грижи с оглед здравословното им състояние, в рамките на срока, за който се поддържало от А. И. Ц., че било налице неизпълнение. В сключения между наследодателите на А. И. Ц. и В. И. Ц. В. И. Ц. договор, нямало конкретизация на необходимите грижи, поради което въззивният съд приемал, с оглед събраните доказателства, че се касаело за обем от грижи, които да осигуряват на прехвърлителите нормален стандарт на живот, необходимата им издръжка, както и осигуряване на грижи за здравословното им състояние. От разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, можело да се направи обоснован извод за изпълнение на поетото от В. И. Ц. задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите през целия период от сключването на договора до момента на смъртта им, като били престирани грижи с оглед нуждите им. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. И. Ц. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Русе да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това следва ли и издръжката да включва храна, режийни разноски, дрехи, издръжка и други, според нуждите на прехвърлителя (без оглед на възможностите му да се издържа сам от имуществото и доходите си) и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя, според неговите нужди?, както и за това следва ли съдът да съобрази практиката на ВКС, в смисъл, че задължението за гледане и издръжка има за предмет продължителна във времето престация, като за пълно изпълнение на задължението е без значение, дали поетото задължение е изпълнявано пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторно задължение за гледане и издръжка се приравнява по последици на пълно неизпълнение? Вторият от така поставените в изложението на А. И. Ц. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не обосновава допускането на исканото касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Русе. Съгласно установената практика задължението на приобретателя по договор за издръжка и гледане е неделимо както по отношение на времето, за което се дължи, така и за обема. Издръжката и гледането се дължат точно за времето, за което са необходими и то в обема необходим за задоволяване нуждите на прехвърлителя. Затова те не могат да бъда предоставяни непълно (в намален обем) или забавено, тъй като такова изпълнение ще е безполезно за кредитора. Поради това непълното, неточното или забавеното изпълнение на задължението на приобретателя по договор за издръжка и гледане не приравнява на пълно неизпълнение на договора, което е основание за неговото разваляне. В случая въззивният съд е приел, че задълженията на В. И. Ц. и по двата договора за издръжка и гледане са изпълнявани пълно, поради което не са налице основания за развалянето им поради неизпълнение. Не е приемано, че е налице непълно, неточно или забавено изпълнение по двата или по един от договорите, което да е било приравнено на пълно изпълнение, вместо на пълно неизпълнение, каквото е изискването на установената съдебна практика. Първият от въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на А. И. Ц. също не обосновава допускането на въззивното решене на Окръжен съд Русе до касационно обжалване. Съгласно установената практика договорът за издръжка и гледане е ненаименован договор, за който липсва нормативна уредба. С него се цели нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните и разумни граници, като доколкото престацията която дължи приобретателят не може бъде точно определена договорът има алеаторен характер. Поради липсата на нормативна уредба съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определят от постигнатото между страните съгласие, като по силата на чл. 9 от ЗЗД те са свободни да определят това съдържание свободно, доколкото не противоречи на закона и добрите нрави. Съдържанието е различно с оглед на конкретиката на всеки един отделен случай и зависи от конкретните жизнени и битови нужди на прехвърлителя, както и с възможността му да се справя сам. Това води до различен обем на поеманите от приобретателя по договор за издръжка и гледане задължения за всеки отделен случай. Затова при спор относно този обем изразената от страните воля подлежи на тълкуване при спазване на изискванията на чл. 20 от ЗЗД. При това се тръгва от правилото, че ако страните не са уговорили ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, то се дължат всички необходими такива. Поемането на други задължения, като това да се установи общо домакинство и други такива не може да се предполага, а следва да бъде направено с договора. Ако това не е направено наличието на такива задължения би могло да бъде изведено с оглед на обстоятелствата, при които е сключен договора, а и от възникналата впоследствие промяна на обстоятелствата, ако тя налага съществуването на такива задължения, с оглед задоволяването на променените нужди на прехвърлителя. Задължението на приобретателя по договора за издръжка и гледане (ако не е ограничено от постигнатото между страните съгласие) включва както осигуряването на цялостната издръжка на прехвърлителя, независимо от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си, така и полагане на необходимите грижи за него, според нуждите му и възможностите да се справя сам. Изпълнението на приобретателя е надлежно, когато отговаря на действителните нужди на прехвърлителя. Приобретателят обаче не може да натрапи на прехвърлителя грижи, които той не е готов да приеме или да му наложи начин на живот, който той не е готов да следва. Също така приобретателят не може да задължи прехвърлителят да не полага сам грижи да себе си и домакинството си, като използва за това собствени средства, за да изпълнява надлежно. В този случай обема на дължимото се по договора ще трябва да бъде установен по пътя на тълкуването. Ако предложеното от приобретателя изпълнение е било прието от прехвърлителя, който се е считал удовлетворен последният или неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. Приобретателят не може да задължи прехвърлителя да отказва грижи и издръжка от трети лица, нито пък може да ограничи тези лица да му предоставят такива. В този случай, за да се прецени дали договорът е изпълнен надлежно, ще следва да се преценява поведението на прехвърлителя-дали предоставяните от третите лица грижи и издръжка не са от такова естество и обем, че да заместят изцяло дължимото се от него и какви са причините за това. Във връзка с това преценката за обема на задълженията на приобретателя по договора за издръжка и гледане следва да се прави и с оглед на това дали към момента на сключването му прехвърлителят получава грижи и издръжка от трето лице и дали това състояние ще продължи и след този момент. Допустимо е сключването на последващ договор за издръжка и гледане с първоначалния или с друг приобретател, а съгласно ППВС № 4/03.08.1983 г. такива договори са допустими и между съпрузи с имущество индивидуална собственост на единия от тях. В случай, че даването на издръжка и предоставянето на грижи от третото лице продължат след сключването на договора, със съгласието на прехвърлителя, то обема на задълженията на приобретателя ще зависи от това дали договорът е сключен за пълния обем грижи и издръжка, които да бъдат предоставяни заедно с третото лице или само за допълване на предоставените от това лице грижи и издръжка. Обичайно договорът за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на длъжника и той следва да осъществи изпълнението на задълженията си. Това обаче не изключва възможността изпълнението да бъде осъществено от трето лице, както и че третото лице може да освободи приобретателя като изпълни вместо него, но само ако това е станало по поръчение на последния. Възможността задължението да бъде изпълнявано от трето лице може да бъде уговорена в самия договор. Ако това не направено прехвърлителят не може да бъде задължен да приеме изпълнение от трето лице, освен в случаите когато са необходими специални знания или умения, с които приобретателят не разполага. Прехвърлителят трябва да приема грижите и издръжката от членовете на семейството на приобретателя или евентуално от неговите наследници, както и инцидентни грижи от трето лице, когато длъжникът е възпрепятстван от непредвидени обстоятелства да положи същите. При това е без значение дали третото лице е натоварено да изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля. Извършените от третото лице действия трябва да са от името и за сметка на приобретателя и този факт трябва да е известен на прехвърлителя, като приемането на тези действия от негова страна ще освободи длъжника от задължението му до обема на приетата престация. Ако откаже без основание да приеме изпълнението прехвърлителят ще изпадне в забава, което би било пречка за ангажиране на отговорността на приобретателя. Обратното ако приетите от прехвърлителя грижи и издръжка са предоставени от третото лице не от името и за сметка на приобретателя приобретателят не се освобождава от отговорност за неизпълнение. Ако прехвърлителят е приел извършеното от третото лице, но от името и за сметка на приобретателя изпълнение, като не е възразил срещу неговата надлежност, то неговите правоприемници не могат да оспорват това изпълнение твърдейки, че то е неточно или непълно. Решението на въззивният съд е съобразено с така установената практика относно вида и обема на задълженията на приобретателя по договор за издръжка и гледане като е изследвана волята на страните по двата договора за обема на задълженията на приобретателя по тях, вследствие на което е прието какъв точно е той, както и, че е налице пълно изпълнение на задълженията. Поради това не са налице предпоставките за допускането на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Русе по така поставения въпрос. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. И. Ц. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Русе да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от А. И. Ц. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Русе. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 336/06.10.2023 година на Окръжен съд Русе, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 449/2023 година, по подадената против него от А. И. Ц., касационна жалба с вх. № 10 458/09.11.2023 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото А. И. Ц. ще трябва да заплати на В. И. Ц. сумата от 1500.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение