Определение № 360 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 891/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. В. Й. и И. А. Й., чрез процесуалния си представител адвокат Х. М. от АК-Б., срещу решение №908 от 30.10.2024г. по в.гр.д.№1448/2024г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение №141/02.07.24г. по гр.д.№963/24г. по описа на РС – гр.Карнобат, с което съдът е отхвърлил предявения от тях иск против „Ролинг стоун“ЕООД, ЕИК 147146461 представлявано от управителя Ч. У. Д., за приемане на установено в отношенията между страните, че ищците са собственици по давност на следния недвижим имот: дворно място, с площ 550 кв.м., представляващо УПИ ***, кв.*** съгласно действащият дворищнорегулационен на село /гара/ З., [община], при граници: от юг-улица, от запад - УПИ ***, от изток - УПИ ***, ведно с изградените в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 49 кв.м., лятна кухня със застроена площ 39 кв.м. и гараж със застроена площ от 25 кв.м. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, по въпросите: 1.Необходимо ли е собственикът да бъде осведомен за намерението за своене на владелеца, при условие, че последният не е съсобственик. Навеждат се доводи, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с решение №262/29.11.2011г. по гр.д.№342/2011г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №109/16.10.2023г. по гр.д.№3708/2022г. на ВКС, ІІ г.о. 2.Кога владението следва да е изрично демонстрирано пред собственика, за да бъде придобит един имот по давност. Твърди се, че решаващите изводи на въззивния съд са в отклонение на решение №2/11.04.2019г. по гр.д.№1117/2018г. на ВКС, ІІ г.о. 3.Кога едно владение следва да бъде определено като явно и какви трябва да са действията на владелеца. Въззивното решение противоречи на решение №50094/21.10.2022г. по гр.д.№4321/2021г. на ВКС, ІІ г.о. 4.Следва ли владелецът, който упражнява явна фактическа власт върху чужд имот, който е собственост на търговец, изрично да извършва действия, с които да демонстрира намерението си за своене, както и да отблъсква правата на собственика, както и в двата случая да го информира за това/завишено изискване спрямо търговците да полагат допълнителна грижа за имотите си/. Ответникът по касация „Ролинг стоун“ЕООД не е депозирал отговор на подадената касационна жалба. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по искова молба на Х. В. Й. и И. А. Й. срещу „Ролинг Стоун“ ЕООД, гр.Бургас, с която е предявен установителен иск за собственост върху дворно място, с площ от 550кв.м., представляващо УПИ/ ***, кв.*** съгласно действащият дворищно- регулационен на село/гара/ З., [община], при граници: от юг-улица, от запад - УПИ ***, от изток - УПИ ***, ведно с изградените в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 49 кв.м., лятна кухня със застроена площ 39 кв.м. и гараж със застроена площ от 25 кв.м. Ищците са навели фактически твърдения, че през 2007г. процесният имот е закупен от ответното дружество, като непосредствено след закупуването е изоставен.Като собственици на съседен и граничен с процесния имот, друг такъв имот, двамата въззивници го завладели около година след това.Започнали да обитават постройките, нанесли се в жилищната сграда и лятната кухня, извършили ремонти и подобрения, монтирали ел.уреди и обзавеждане, започнали да паркират автомобила си в гаража, да обработват двора, да канят роднините си в имота.Вече 15 години упражняват явно, несмущавано и непрекъснато владение и са го придобили по давност. От фактическа страна въззивният съд е приел, че от събраните гласни доказателства се установява, че двамата ищци ползват процесния имот, понеже след закупуването му собственикът се дезинтересирал от него.След като разбрал, че англичанинът не се интересува от имота, Х. изчистил двора, оправил покрива на къщата, понеже щял да падне и започнали заедно със съпругата си да обработват двора.Поставили надуваем басейн и през лятото го ползвали, като канели и гостите си там, децата играели в двора, гостите паркирали колите си там.Постройката била малко ремонтирана, като се твърди, че къщата „се обслужва“ от двамата въззивници, от 2008-2009г., когато сменили дограмата, обзавели я със стари мебели, печка и легла.Според св.Д. и св.Х. ползва се дворът – там е поставен басейнът, там се събират приятели, но освен св.К., другите свидетели не установяват да се ползва къщата, т.е. да се обитава - св.Д. е заявил, че макар и често да е посещавал имота – т.е. да е посещавал двора, никога не е влизал в къщата и други роднини не са идвали в къщата да я обитават. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че придобивната давност не тече срещу лице, което не може да се защити.При положение, че собственикът няма представа, че трето лице има собственически намерения към неговия имот, не може да се направи обоснован извод за установено явно владение, съответно – за придобиване на имота, след изтичане на 10 годишно упражняване на фактическа власт.Въз основа на това е формиран извод за неоснователност на предявения иск за собственост. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първите три въпроса, които са сходни по съдържание и по тях следва да се даде общ отговор, тъй касаят предпоставките при които едно лице, което е завладяло чужд имот може да го придобие по давност.В постоянната си практика ВКС приема, че за да е годно да породи последиците на придобивната давност, владението следва да се осъществява по начин, който да позволи на третите заинтересовани лица не само да възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е конкретното лице, което владее имота / решение № 50094/21.10.2022г. на ВКС по гр.д.№4321/2021г., ІІ г.о., решение № 50068/26.10.2023 г. на ВКС по гр.д.№ 3238/2022 г., II г. о, решение № 685/13.11.2025 г. на ВКС по гр.д №4971/2024 г., I г. о. и др./.В хипотеза, при която се завладява чужд имот, не се изисква наличие на уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно/не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/.Последното е продиктувано от това, че не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност да се защити/ решение № 145/14.06.2011 г., постановено по гр. д. № 627/2010 г. на І г. о. на ВКС/.С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил. В процесния случай решаващите мотиви на въззивния съд да отхвърли предявения иск са тези, че ищците не са установили упражняването на фактическа власт да е явно и демонстрирано по начин, че собственикът да е имал възможността да го възприеме и предприеме защита на накърненото си право.Прието е въз основа на анализ на разпитаните по делото свидетели, че е ползвано само дворното място и то през лятото, когато ищците са поставяли надуваем басейн и са канили гости там.Не се установява постройките да са ползвани от ищците.Поради липсата на осъществени действия, с които да се внесе видима промяна в облика на имота, собственикът не би могъл да установи обективно, че трето лице го е завладяло.Именно поради това не се прилага презумпцията на чл. 69 от ЗС, според която се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си. Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по последния въпрос, тъй като неговия отговор не би допринесъл за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Разпоредбите на чл.79 - чл.85 от Закона за собствеността са ясни, по тяхното приложение е формирана константна практика, която не предвижда различен режим за придобиване по давност на имоти, които са притежават от физически лица или търговци.Изключение е налице само по отношение имоти, които са публична държавна или общинска собственост/чл.86 от ЗС/. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение