Определение № 2701 от 19.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1458/2025 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Алфа 2000“ ЕООД срещу определение № 778 от 12.03.2025г. по т.д. № 2451/2024г. на друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение № 362 от 24.10.2023г. по в.гр.д. № 471/2023г. на Окръжен съд - Русе. С въззивното решение е потвърдено решение № 550 от 24.04.2023г. по гр.д. № 2154/2022г. на Районен съд – Русе в частта му, с която „Алфа 2000“ ЕООД е осъдено да заплати на Я. Р. Я. суми в общ размер от 13 901 лева, със законната лихва за забава от 21.04.2022г., датата на исковата молба, до окончателното плащане. Сумите са приети като дължими по договор от 30.06.2021г. за реставрация на фасадни декоративни елементи, сключен във връзка с Договор за СМР № 341 от 10.06.2021г. между дружеството и [община], имащ за предмет ремонт на покрив и фасади на общественообслужваща административна сграда, намираща се на [улица], [населено място], по проект „Красива България“. Касационната жалба е оставена без разглеждане, тъй като цената на иска, предмет на жалбата, е в размер, който не надхвърля законодателно определения праг от 20 000 лева за необжалваемост на въззивните решения, предвиден в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Според предходния състав на ВКС, ТК се касае за търговско дело, тъй като негов предмет са права по договор за изработка, сключен от касатора - възложител в качеството му на търговец (чл. 286 от ТЗ), а Я. Р. Я., изпълнител по договора, няма качеството потребител. Той е извършвал професионална дейност по чл. 164 от Закона за културното наследство (дейност по консервация, реставрация, както и по адаптация на недвижими културни ценности), като е вписан в регистъра по чл. 165 от същия закон. Оплакванията на жалбоподателя са, че неправилно делото е квалифицирано като търговско. Търговското дружество не се е намирало в договорни отношения с ищеца, а той е подизпълнител на Сдружение „Дружество на художниците – Русе“, което е страна по договора. Ищецът не е уточнил какви дейности е извършил, както и необосновано е прието, че ищецът е вписан в регистъра по чл. 165 от ЗК като лице, имащо право да извършва дейности по реставрация. От насрещната страна Я. Р. Я. не е подаден отговор на частната жалба. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. Обжалваното от „Алфа 2000“ ЕООД въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на предявените искове до 20 000 лева и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на въззивното решение, то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Характерът на делото като търговско е с оглед на неговия предмет – права, произтичащи от търговска сделка по чл. 286 от ТЗ, каквато е договорът от 30.06.2021г. за реставрация на фасадни декоративни елементи, сключен от „Алфа 2000“ ЕООД и свързан с упражняваното от дружеството занятие като търговец. Касаело се е за възложена дейност по реставрация на недвижима културна ценност, осъществявана по правило от лице или под непосредственото ръководство на лице, вписано в регистъра по чл. 165 от ЗКИ - ищецът Я. Р. Я., изпълнител по договора срещу уговорено възнаграждение. Осъществяването на тази дейност по занятие, въз основа на вписване в регистъра по чл. 165 от ЗКН, изискващо определена образователно-квалификационна степен и професионален опит, изключва качеството на Я. Р. Я. „потребител“. В този смисъл са разпоредбите на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съответно член 2, буква “б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Качеството „потребител“ има обективен характер и се преценява по функционален критерий. Като страна по договора с търговец потребителят е физическо лице, целящо задоволяването на свой личен, а не търговски или професионален интерес. В случая се касае за осъществявана дейност по занятие, при което не е налице иск на потребител чл. 113 от ГПК, който да се разглежда като гражданско дело. В този смисъл относно характера и целта на договора от 30.06.2021г. са изложените в исковата молба на Я. Р. Я. обстоятелства, възприети от въззивния съд. Те са определящи за предмета на делото, при което са без значение възраженията на жалбоподателя – ответник в жалбата му, че страните не са обвързани от договора от 30.06.2021г., а ищецът е подизпълнител на Сдружение „Дружество на художниците – Русе“, че в исковата молба не са уточнени конкретните извършени от Я. Р. Я. работи, както и че не е имало основание той да бъде вписван в регистъра по чл. 165 от ЗК като лице, имащо право да извършва дейности по реставрация. Възраженията, свързани с правилността на въззивното решение, са по същество на спора. Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК обаче касае всички оценяеми искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. С оглед изложеното оплакванията на „Алфа 2000“ ЕООД срещу обжалваното определение са неоснователни. Частната жалба по делото следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът