Определение № 60822 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.Е. М. срещу решение № 46 от 31.3.2021 г, постановено по в.гр.дело № 29/21 г на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 260304 от 23.10.2020 г, като П. Т. П. е осъдена да заплати на В. Л. М. сумата 10 000 лв-цена на лек автомобил „Шевролет Каптива“, рег. [рег.номер на МПС]. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Ответницата по касационната жалба В. Л. М. оспорва същата, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й адв.В. И. от АК-Русе.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в настоящото производство в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 20.3.2018 г между страните е сключен предварителен договор, по силата на който П. се е задължила да прехвърли на М. правото на собственост върху процесния лек автомобил за сумата 10 000 лв, която е заплатена от купувача изцяло и в брой при подписване на предварителния договор.В този момент приобретателката е получила владението върху лекия автомобил.Безспорно е, че страните не са сключили предварителен договор и, че лекият автомобил е бил предмет на принудително изпълнение, като с възлагателно постановление в сила от 6.2.20 г е автомобилът е възложен на М..При това положение въззивният съд е намерил за основателен искът й по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за връщане на продажната цена в размер на 10 000 лв.Прието е, че сумата е получена от П. на отпаднало основание /несключен окончателен договор за продажба на МПС/,поради което се дължи връщането й.Възражението за прихващане с обезщетение за ползване на вещта е прието за неоснователно. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се подържа, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС: 1/За служебните задължения на съда във връзка с изготвяне на доклада по делото и даване на указания на страните за разпределение на доказателствената тежест. 2/За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, доводи е възражения на страните и да изложи собствени мотиви по предмета на спора с оглед разпоредбите на чл.12 ГПТ, чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК. 3/За правомощията на въззивната инстанция да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. 4/Приложими ли са правилата на евикцията към предварителния договор за продажба и какви са правата на недобросъвестния купувач при евентуална евикция. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Относно първия от поставените въпроси, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като липсва противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС.Първоинстанционният съд е направил доклад по делото и е разпределил доказателствената тежест /л.46/ като е указал на ответницата какви са правно-релевантните факти, които следва да установи.Страната е заявила, че няма възражения относно доклада.Въззивният съд, потвърждавайки първоинстанционното решение е анализирал подробно елементите от фактическия състав на чл.55 ал.1 т.3 ЗЗД за връщане на сумата 10 000 лв, платена на отпаднало основание, поради което неоснователен е доводът, че не е ясна правната квалификация на иска, разгледан от съдилищата. Вторият от поставените въпроси също не може да обоснове приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.В ъззивната инстанция е изпълнила задълженията си, регламентирани с разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като е основала решението си на установените по делото с надлежни доказателствени средства факти и след обсъждането им в тяхната съвкупност и по свое вътрешно убеждение, като тази преценка е намерила отражение в мотивите на съдебния акт.Твърдението на касатора, че горното задължение не е изпълнено е само бланкетно, без да се сочи кои доказателства, доводи или възражения са останали необсъдени от съда Относно третия от формулираните въпроси.Посочените от касатора норми на чл.190 и чл.191 /л.13 от изложението/, не са императивни, а са диспозитивни. / 190. купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите. Чл. 191. Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.Продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.Когато купувачът е избягнал съдебното отстранение или е освободил вещта от правата, които трети лица са имали върху нея, чрез заплащане на парична сума, продавачът може да се освободи от отговорност, като заплати на купувача тази сума, лихвите върху нея от деня на плащането и разноските./ Поради това за съдът не съществува служебно задължение за приложението им, в случай че нарушението им не е въведено като основание за обжалване.Поради това поставения въпрос № 3 по никакъв начин не може да обоснове достъп до касационен контрол.Същото се отнася и до последния от повдигнатите въпроси.Същият няма отношение към предмета на настоящия спор.Въпросът не е бил обсъден от въззивния съд, не е обусловил или подготвил мотивите му.Не е налице противоречие на въззивния акт с представените от касатора решения.Същите касаят различни фактически и правни хипотези /връщането на капарото в двоен размер/ и са неотносими към спора. Не е налице и касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поставеният въпрос № 4 няма характера на такъв по т.3 ГПК, не е обосновано значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което не може да обоснове достъп до касационен контрол. Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответницата направените от нея разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.