Определение № 1128 от 03.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3088/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2270 от 06.12.2013г, поправено с реш. №75 от 20.01.2014г по гр.д № 801/2013г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 11.01.2013г на Софийски градски съд ,по същество е отхвърлен иск на касатора да му бъде присъдено обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в това, че в продължение на пет месеца финансов актив на дружеството в размер на 446 000 евро е бил задържан в банка ,вреди притендирани до размера на законната лихва, за посочения период .Тъй като ответниците са договорили покупко-продажба на свой недвижим имот с предварителен договор ,във връзка с изпълнението на който сумата е била внесена от дружеството по специални „ексроу сметки” на името на ответниците, а последните не са дали съгласие сумата да бъде освободена в полза на ищеца вносител при положение ,че между страните по предварителния договор не е бил сключен окончателен договор - в който случай и според условията на договора при откриване на специалната сметка е следвало да има споразумение, т.е съгласие на ответниците.. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и се формулират въпроси какво е отношението между сключените предварителни договори и договорите за специална „ексроу сметка”, правилно ли би било да се приеме ,че отношението е на главни (предварителните договори) към акцесорни (договорите за откриване на сметка). Въпросът е обоснован с тезата, че предварителните договори са главни, а вторите- акцесорни, която обосновка е също по относимостта на формулираните по- нататък въпроси, първият от които е: правилно ли е когато съществуващи облигационни и вещно- правни връзки между страните са прекратени и тогава когато след прекратяването им една от страните извърши увреждащо действие, да се приема договорна отговорност, а не деликтна. Според защитата правилно би било съдът да приеме основанието на иска по чл. 45 ЗЗД: прекратените договори не пораждат действие занапред, договорната отговорност приключва при прекратяването им .Следователно, с прекратяване на главните договори ,се прекратяват акцесорните договори и от тук следва, че основанието за отговорността е деликтно. Следващият въпрос е след като по договорите за „ексроу сметка” възникват двустранни отношения от една страна между банката и вносителя и от другая странат между банката и ответниците ,защо двете инстанции приемат, че е налице „договорна отговрност”Никъде в договорите за сметка не са уредени преки отношения между вносителя- ищец и ответниците ,а изплащането на сумите с функция от осъществяване на конкретни факти ,от представяне на точно определени документи. Четвърти въпрос: Правилно ли е съдът да квалифицира вредоносните действия на ответниците като „неефактивни”, допустима ли е подобна квалификация, не е ли достътъчно да се установи причинна връзка .Защитата има предвид отправена от ответниците заплаха за водене на съдебни дела срещу банката, което е изтъкнато от ищеца като противоправно врединосно действие, станало причина да не се освободят своевременно парите, в полза на вносителя. Поставя се и въпрос за доказателствената сила на частните документи като „съдържащи данни за резултати от вредоносно действие и според закитата доказателствената им сила следва да е”по-висока”, тъй като издателят им, в случая банката, е имала роля на арбитър и в сфирата на нейната дейност се е проявил вредоносния резултат. В отговор ответниците К. И. З. и и Д. З. изтъкват ,че не е отговорено на изискванията към изложението за допускане до касационно обжалване. На ВКС се предлагат неверни твърдения като ” възможности за развитие на правото”. Не е вярно, че предварителните договори са били прекратени, както и че са липсвали преки правоотношения между страните. Има анекси към договорите, с оглед встъпването на ищеца в правата на купувача. Неотносими към съображенията на съда по фактите и решаващите изводи са последните два въпроса Претендират се разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложението действително формулира неотносими към решаващите съображения на съда въпроси, отговорът им не може да доведе до друга решаваща преценка на обстоятелства по делото. При установените факти съдилищата са разгледали иска на предявеното деликтно основание за да намерят, че липсват две от комулативно необходимите и трайно установени в практиката предпоставки за уважаването му. Това са решаващите мотиви на съда, а не съображението ,че ищецът разполага с право на иск, основан на договорен източник на правоотношенията, какъвто не е предявил в този процес .Горното е изтъкнато от съда в обосновка на извод ,че пряка причинна връзка между трактуваното като противоправно поведение на ответниците и посочения с иска вредоносен резултат няма, че пасивното поведение на ищеца спрямо съконтрагента му - в лицето на банката, не може да обоснове причинна връзка между поведението на ответниците и претендираната щета. Решаващ е и изводът на съда за липсата и на друга комулативна предпоставка за уважаване на иска, а именно че не е доказано противоправно поведение на ответниците. Формулираните от защитата въпроси нямат връзка с тези решаващи изводи, основани на възприетата фактическа обстановка Фактическият състав, към който нормата на закона привързва претендираните правни последици, не е бил установен по настоящето дело.По сключени предварителни договори ответниците са имали качеството на продавачи, поели задължение за прехвърляне на ид. части от имот с купувач друго дружество и за обезпечаване заплащането на цената, в У. К. Б. АД е била открита специална сметка, като на 25.03.2008 е съставен тристранен договор между банката и страните в материалното правоотношение. Условията за депозиране, блокиране ,съхранение, освобождаване в полза продавачите или в полза на вносителя, ( който може да е трето лице - в случая ищецът ) включително с натрупаните лихви, са уговорени в този договор. Оттделно от това, изразените чрез въпросите правни тези на защитата са несъстоятелни и в стълкновение с основни принципи на облигационното право. Разрешенията, които дават основание в теорията и практиката определени вземания да бъдат определяни като главни или акцесорни, нямат пряка мултипликация при източниците на задълженията, каквито са договорите, без това да означава ,че договорите нямат връзка едни с други. Несъстоятелно от правна гледна точка е твърдението, че щом поетите задължения по предварителния договор не са били изпълнени на уговорената дата, същият се е прекратил и тъй като договорът за банкова сметка обслужвал изпълнението, последният също се е прекратил. Непонятни - като довод за друг изход на делото при поддържания от защитата отговор на въпросите, са съображенията за категоризация на договорите като „главни и акцесорни”, за доказателствената сила на частните писмени диспозитивни документи ( в случая кореспонденция между банката и ответниците по повод искането на ищеца парите да бъдат освободени ). Тезата, че съдът вместо да установи причинната връзка, квалифицира част от наведените вредоносни действия на ответниците като „неефактивни” е интерпретация на мотивите на съда, която няма опора в съдържанието им и не представлява правен въпрос. Освен че липсва относимост към решаващо произнесен от въззивния съд въпрос, от който да зависи изходът на делото, в изложението липсва и обосновка по наведеното конкретно основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, предвид правното съдържание на поставените въпроси .Дължат се разноски ,естановени в размер на 340 лева. Ето защо касационно разглеждане не следва да се допуска и ВКС ІІІ г.о.