Определение № 104 от 10.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5282/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба вх. № 88833/04.10.2023 г. на Д. Б. Г., чрез адвокат В. Я., срещу определение № 10528 от 08.09.2023 г. по в. ч. гр. д. № 9016/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 2702 от 31.01.2022 г. по гр. д. № 42449/2021 г. на Софийския районен съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е посочил, че производството по делото е образувано по искова молба на Д. Б. Г., чрез пълномощника му и негова майка В. В. К., срещу Етажна собственост с адрес: [населено място],[жк], [улица], бл. № 5-Б, с която е предявен иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети на Общо събрание на ЕС от 01.06.2021 г., както и за прогласяване нищожност на договор, сключен с „Триумф Консулт 2000“ ЕООД. С разпореждане от 21.07.2021 г. съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да посочи кое лице е ищец по делото - единствено Д. Б. Г. или/и В. В. К., в който случай В. К. да обоснове правен интерес от предявяване на иск по чл. 40 ЗУЕС; да представи акт за раждане на Д. Г., от който е видно, че В. К. е негова майка (лице, посочено в чл. 32, т. 2 ГПК); да посочи кое лице представлява етажната собственост и адрес за връчване на книжа на законния представител на ответника; да посочи на коя дата е получил копие от протокола от проведеното на 01.06.2021 г. Общо събрание на етажните собственици на етажната собственост; да индивидуализира претенцията си за прогласяване нищожност на договор, сключен с „Триумф Консулт 2000“ ЕООД, като посочи кога е сключен договорът, с какъв предмет, както и да уточни правния си интерес от предявяване на самостоятелен иск по чл. 26 ЗЗД с твърдения за липса на представителна власт за сключването му, с оглед заведения иск по чл. 40 ЗУЕС; както и да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Софийския районен съд в размер от 80 лв. На 27.07.2021 г. е постъпила нова молба от Д. Г. с искане да бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да изиска от кмета на район „Триадица“, Столична община да му се издадат заверени преписи и/или да бъдат посочени конкретни данни, което искане е уважено с разпореждане от 30.07.2021 г., като съдебното удостоверение е получено от него на същата дата. Препис от разпореждането от 21.07.2021 г. е получен от ищеца на 15.09.2021 г. С молба от 24.09.2021 г. Д. Г. е посочил, че след среща с кмета на района е получил уверение, че ще бъдат изготвени посочените в съдебното удостоверение книжа. На 01.10.2021 г. е постъпила молба от Д. Г. във връзка с разпореждането на съда, в която е посочено, че ищец по делото е Д. Б. Г. и е представено удостоверение за гражданско състояние, от което е видно, че майка на ищеца е пълномощникът, подал исковата молба. Уточнено е, че ответници са всички собственици и ползватели на индивидуални имоти. Относно процесуалното представителство на ответника е посочено, че е внесено искане с молба от 06.08.2021 г. до кмета на район „Триадица“, Столична община. Уточнена е датата, на която е получил копие от протокола от проведеното на 01.06.2021 г. общо събрание на етажните собственици. В молбата се съдържа искане съдът да определи нов срок за изпълнение на указанията, дадени по точка трета от разпореждането, и е посочено, че ищецът не е виждал договора, сключен с „Триумф Консулт 2000“ ЕООД, поради което иска да му бъде дадена възможност да индивидуализира претенцията си за прогласяване на неговата нищожност, като посочи кога същият е сключен, с какъв предмет, както и да уточни правния си интерес от предявяване на самостоятелен иск по чл. 26 ЗЗД с твърдения за липса на представителна власт за сключването му, с оглед заведения иск по чл. 40 ЗУЕС. Направено е и искане съдът да удължи срока за внасяне на държавна такса в размер на 80 лв., поради временни финансови затруднения. С определение от 04.10.2021 г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 21.07.2021 г., до 20.10.2021 г. С молба от 03.11.2021 г. Д. Б. Г., чрез неговата майка В. К., е посочил, че моли съда да възстанови срока за внасяне на държавна такса от 80 лв. поради заболяване, като към молбата са представени доказателства за платена държавна такса и два болнични листа. Направено е искане съдът да удължи срока за представяне на документи от регистъра на район „Триадица“, с оглед изясняване на обстоятелството кое лице представлява ответниците, както и да бъде продължен срокът за изпълнение на указанията по т. 5 от разпореждането. С определение от 08.11.2021 г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 21.07.2021 г., до 30.11.2021 г. На 30.11.2021 г. е постъпила нова молба от ищеца за продължаване срока за изпълнение на указанията на съда, която съдът е уважил, продължавайки го до 05.01.2022 г., включително. На 05.01.2022 г. е постъпила молба от Д. Г., в която е посочено, че има уверение от заместник-кмета на район „Триадица“, че посочените в съдебно удостоверение с изх. № 6572/30.07.2021 г. документи ще бъдат предоставени във формат на първоначален оригинал, след като бъдат изтеглени от компютъра. Посочено е, че с предходна молба от 30.11.2021 г. ищецът е уведомил съда, че първоначално издадените му от служителите на общината документи са били със заличени данни и са негодни да послужат за изпълнение на указанията. Поради тези причини е поискано ново удължаване на срока за изпълнение на указанията по т. 3 и т. 5 от разпореждане от 21.07.2021 г. С оглед на така установената по делото фактическа обстановка, за да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, въззивният съд е приел, че предоставеният на ищеца период (от 30.07.2021 г. до връщането на исковата молба на 31.01.2022 г.) е бил достатъчно дълъг за изпълнение на указанията, като същевременно при последното си искане по чл. 63, ал. 1 ГПК ищецът не е посочил нови факти и обстоятелства, нито е представил доказателства, които да обосновават необходимостта от ново, четвърто поред продължаване на срока. С оглед на това правилно Софийският районен съд е отказал да уважи молбата от 05.01.2021 г. за продължаване на срока и поради тяхното неизпълнение законосъобразно е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят счита определението на въззивния съд за нищожно, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. Допустимо ли е съдебното дело в СГС да се разглежда от незаконно създаден като постоянно действащ тричленен съдебен състав; 2. Допустимо ли е съдебното дело в СГС да се разглежда от тричленен съдебен състав, от който законно е избран само един съдия, а останалите двама са незаконно назначени; 3. Допустимо ли е съдебното дело да се разглежда и по него да се постановява съдебно решение от трима съдии от САС, които потъпкват демонстративно основни принципи на правото и основни императивни правни норми: принципа на независим и безпристрастен съд и императивни правни норми. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна. Същата е допустима в частта, с която се обжалва въззивното определение относно иска по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор, сключен между етажната собственост и „Триумф Консулт 2000“ ЕООД. В останалата част жалбата е недопустима и не подлежи на разглеждане на основание чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, предвид правната квалификация на другия обективно съединен иск по чл. 40 ЗУЕС, и производството по нея следва да бъде прекратено. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. ВКС не е задължен да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Въз основа на изложеното по-горе, настоящият съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. По поставената с тях проблематика настоящият съд изцяло споделя възприетото в определение № 2730/29.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3202/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о. становище. Съгласно същото правилото за разпределение на делата и преписките на принципа на случайния подбор е закрепено в чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Целта на разпоредбата е да се избегнат възможностите за оказване на натиск върху съдиите, да се гарантира тяхната безпристрастност, както и да изключи предположения у наблюдателите за въздействие и предубеденост на съдията и съдебния състав. Съблюдаването на установения ред, по който се разпределя делото на съдия-докладчик, е съответно на принципа за справедлив процес и конкретно на изискването по чл. 6, § 1 КЗПЧОС делото на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения, да се гледа от съд, създаден в съответствие със закона, каквато е и трайната практика на Съда по правата на човека. За ефективно приложение на принципа на случайния подбор, регламентиран с разпоредбата на чл. 9 ЗСВ, Висшият съдебен съвет на Република България е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища. Методиката регламентира реда за разпределение на съответното дело по електронен път и ограничава приложението на принципа до случаен подбор само на съдията-докладчик, съобразно поредността на постъпването на делата по материя и видове, и в рамките на съответното отделение. Определянето на останалите членове на тричленните съдебни състави (когато в закона е предвидено правораздаването по делата да се осъществява от такива), е функция на организационно и административно ръководство в съответния орган на съдебна власт, която не е нормативно регулирана. Прилагат се различни практики, съобразно изработените вътрешни правила, приети от общото събрание на съдиите, или утвърдени от административния ръководител на съда. При липса на изричен регламент за случаен избор на участващите в състава съдии, освен докладчика, е достатъчно тяхното определяне да е извършено по начин, осигуряващ необходимата прозрачност при разпределението, гарантиращ безпристрастност и обективност на правораздаването, които не предизвикват съмнение за специален подбор на съдиите. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, второ гражданско отделение намира, че разпределението на въззивното частно гражданско дело пред Софийския градски съд е извършено при спазване на Единната методика за разпределение на делата на ВСС и вътрешните правила за разпределение на делата на съда. Обжалваното въззивно определение е постановено от законен (надлежен) състав, тъй като същият е формиран в съответствие с правилата за разпределението на делата на принципа на случайния подбор (чл. 9 ЗСВ). Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за нищожност и недопустимост на постановеното от въззивния съд определение. Както последователно приема ВКС в своята практика, един съдебен акт е нищожен, когато не отговаря на изискванията за валидност. Съдебното решение е нищожно, когато не е постановено от надлежен състав на съда; когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда; когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано; когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В тази връзка следва да се отбележи, че надлежен е онзи съдебен състав, който е формиран от лица, имащи качеството „съдия” в съда, на когото делото е подсъдно по правилата на родовата и местната подсъдност, и които са участвали при провеждане на последното съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото (чл. 235, ал. 1 ГПК). Същевременно, според постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 161/06.11.2023 г. по гр. д. № 4782/2022 г. на ВКС, ІV г. о., след влизане в сила на измененията в ГПК ДВ, бр. 110/29.12.2020 г., не е нищожно съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно. То е валидно, също както и подписаното с ръкописен подпис писмено решение. Изложеното се отнася и до останалите съдебни актове - определения и разпореждания. Нито една от посочените по-горе хипотези на нищожност в случая не е налице. Обстоятелството, че съдията-докладчик или друг член на съдебния състав не е бил определен за такъв при спазване на принципа на случайния подбор, не обуславя нищожност на постановеното решение (така: решение № 346/30.11.2011 г. по гр. д. № 1556/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.). Въззивният акт не страда и от порок, водещ до неговата недопустимост. Недопустимо ще е, например, определение, постановено по нередовна, просрочена или оттеглена частна жалба, или при липса на жалба; когато е налице пререшаване на правния спор или произнасяне свръх петитум; когато спорът не е подсъден на съответния съд и пр. Същото не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното определение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,