Определение № 289 от 12.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1642/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 1 вр. с ал.1 т.1 и по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] и [фирма], чрез общ процесуален представител - адв.М.Т., против определение № 126 / 14.01.2013 год. по ч.т.д.№ 54 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено постановеното по гр.д.№ 102 / 2012 год. от Хасковски окръжен съд определение от 15.02.2012 год. в частта, в която със същото е допуснато обезпечение на исковете на Л. Б. Г. против [фирма], чрез наложени обезпечителни мерки - запор върху вземания на другия конституиран ответник - [фирма] към трети лица и възбрана върху недвижими имоти - негова, а не на [фирма], собственост. Със същото определение е прекратено производството по подадената от [фирма] частна жалба срещу допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение, поради оттеглянето й. Жалбоподателите оспорват правилността на постановеното определение с доводи, изцяло относими към правните последици на заявеното оттегляне на частната жалба от „ Х. поляни „, предвид обстоятелството, че заявилото го лице – И. Г. С., вписан в търговския регистър като управител на [фирма] към момента на волеизявлението за оттегляне и понастоящем - не е избрано в резултат на законосъобразно проведено ОС на дружеството [фирма] от 04.12.2012 год., на основание решенията на които е извършено вписването му като управител. Представено е изложение по чл.280 ал.1 ГПК по въпроса: при взето незаконосъобразно решение на ОС на съдружниците за избор на управител ,следва ли да се зачетат като редовни и процесуално допустими всички негови / на избрания управител / действия от името и за сметка на дружеството. Ответната страна - Л. Б. Г. - оспорва частната жалба като недопустима, тъй като в частта по отмяна на допуснатите от първоинстанционния съд обезпечителни мерки определението на Пловдивски апелативен съд е окончателно, а в частта в която се атакува прекратяването на производството по частната жалба на [фирма], частната жалба на [фирма] е лишена от правен интерес, тъй като в тази си част атакуваното определение не засяга негови права и интереси. Частната жалба срещу въззивното определение в цялост, като изходяща от [фирма] ответната страна намира недопустима, поради липса на доказана представителна власт за [фирма] на подалото я лице - М. Т.. В евентуалност твърди необосновано основание за касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, но като изходяща от [фирма] е нередовна и следва да се върне ,а като изходяща от [фирма] е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: Не са представени доказателства за упълномощаване лицето М.Т. да подаде частната жалба и да представлява дружеството [фирма] в настоящото производство, като се съобрази и че в молбата вх.№ 5 / 02.01.2013 год. за оттеглянето на въззивната частна жалба е изрично заявено и оттегляне упълномощаването на адв. М .Т., т.е. релевантно би било ново упълномощаване след тази дата, каквото въпреки дадените на страната указания, с разпореждане на Пловдивски апелативен съд № 396 / 30.01.2012 год., не е представено. Неотносими към настоящото производство са доводи относно незаконосъобразно взето решение на ОС на [фирма] за избор на управител и представляващ същото - И. С., предявил оттеглянето на жалбата и на упълномощаването на адв. Т., в обосноваване процесуалната легитимация на подалия частната касационна жалба пълномощник. Доводите предпоставят интерес от предявяване на иск по чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на ОС, конститутивния ефект на решението по който би могъл да се съобрази досежно представителството на дружеството, при това само занапред .По начало [фирма] се легитимира като страна, с правен интерес от обжалване само на определението в частта по прекратяването на въззивното производство по частната й жалба срещу първоинстанционното определение, в която част настоящото производство е по чл.274 ал.2 пр. 1 вр. с ал.1 т.1 ГПК и изложение по чл.280 ал.1 ГПК не би било необходимо. Представеното, с оглед формулирания въпрос, е по начало неотносимо към въззивното определение в останалата му атакувана част - за отмяна на допуснатото обезпечение на исковете на Л. Б. Г. срещу [фирма]. Следователно, частната касационна жалба на [фирма] следва да се върне, на основание чл. 275 ал.2 вр. с чл. 262 ал. 2 т.2 вр. с чл. 261 т.2 ГПК, поради недоказана представителна власт на подалото я от името на дружеството лице. Частната жалба на [фирма], по отношение която не е спорна представителната власт на подалия я пълномощник – адв. М.Т., по преупълномощаване от адв.М Д., упълномощен от представляващия и към момента [фирма] управител - Б. Д., в частта в която се атакува произнасянето на въззивния съд по допуснатото срещу дружеството, с първоинстанционното определение, обезпечение следва да се остави без разглеждане, поради липса на правен интерес. С атакуваното определение не е допуснато за пръв път обезпечение на предявените срещу [фирма] искове, поради което и с оглед предмета на производството - обезпечително - касационното му обжалване ,при наличие на абсолютната процесуална предпоставка - правен интерес - би било недопустимо, на основание чл.396 ал.2 пр. 2 ГПК, съгласно изменението й / ДВ бр.100 от 2012 год./, възпроизвело тълкуването, дадено с предходно на изменението ТР № 1/ 21.07.2010 год. по тълк.дело № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС. С атакуваното в тази му част въззивно определение, допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение на исковете на Л. Б. Г. срещу [фирма] въззивният съд е отменил, поради което и въззивното определение не обуславя за дружеството правен интерес от обжалването. Отделно стои въпроса за правния му интерес от обжалване и на първоинстанционния акт в тази му част, по допустимостта на който, обаче, настоящият състав би могъл да се произнесе само при допустима частна касационна жалба, което условие, с оглед преждеизложеното, не е налице. Срещу обжалване определението на Пловдивски апелативен съд в частта, в която производството е прекратено поради оттегляне частната въззивна жалба на [фирма], частната касационна жалба на [фирма] е недопустима, поради липса на процесуална легитимация, тъй като дружеството не е адресат на определението в тази му част, а спрямо [фирма] няма процесуално качество, предпоставящо обвързването му с произтеклите, в резултат на процесуалните действия на последното, като съответник, правни последици. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение