Определение № 260 от 20.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2792/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-П. срещу решение №1325 от 06.07.2014 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. №1460/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №1182, постановено на 20.03.2014 г. г.по гр.д. № 18376/2013 г. на РС-Пловдив в обжалваната пред ПОС част, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр. София сумата от 20 629,89 лева-стойност на произведена ел.енергия от притежаваната от последния фотоволтаична централа за периода: 18.09.2012 г. -31.05.2013 г. дължима по договор за изкупуване на ел.енергия № 665/18.07.2012 г., ведно със законната лихва от завеждане на ИМ до окончателното плащане, 28,71 лева-лихва по чл.86 ЗЗД и разноски в размер на 2 022,25 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че посоченият от касатора правен въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява сановище за липсата на посоченото основание за допускане до касация.Претендира присъждане на разноските в производството пред ВКС в размер на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 034,78 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска на [фирма] за присъждане стойността на произведена ел.енергия от притежаваната от това дружество фотоволтаична централа в [населено място], [община] за периода: 18.09.2012 г. -31.05.2013 г. като дължима по договор между страните за изкупуване на ел.енергия № 665/18.07.2012 г. съдът е приел, че не е настъпил погасителният ефект за това вземане от извършеното прихващане с насрещно вземане на ответното електроснабдително дружество към ищеца основано на дължимата цена за достъп до електроснабдителната и преносна мрежа и цедирането му в полза на ответното дружество от страна на дружеството-титуляр по закон на същото [фирма]. Това е така, тъй като това насрещно вземане по размер е било определено на основание чл.32 ал.4 вр.с чл.30 ал.1 ЗЕ от ДКЕВР с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа-Е., които да се заплащат ежемесечно от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени,за количествата подадена в ел.преносната мрежа енергия. С решение по ахд №13239/12 на ВАС решението на ДКЕВР в тази част е било отменено като незаконосъобразно. При това положение, след като се е обосновал,че решението на ДКЕВР за определяне на цената за достъп до Е. представлява индивидуален административен акт, съгласно чл.36а ал.2 във връзка с чл.13 ал.2 в ред.ДВ бр.54 от 16.07.2010 г. от ЗЕ и при отмяната му по съдебен ред отпадат с обратна сила последиците му, решаващият съдебен състав е уважил иска на [фирма] за присъждане стойността на произведена ел.енергия от притежаваната от последния фотоволтаична централа в [населено място], [община] за периода: 18.09.2012 г. -31.05.2013 г., доколкото същият се явява доказан по основание и размер, а насрещното вземане, с което е извършено извънсъдебно прихващане е престанало да съществува с обратна сила по изложените вече съображения. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение, отпадат с обратна сила и всички негови последици, все едно,че не е съществувал в правния мир. Твърди се, че този въпрос явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Според т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, касаторът не обосновава наличието на нито една от горните хипотези: налице е практика на съдилищата в страната по въпроса за действието във времето на решението на съда за отмяна на индивидуален административен акт /напр. влязло в сила Р от 07.07.2010 г. по т.д. №202/2010 г. на ОС-Русе /, не се обосновава нужда от изменение или осъвременяване, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито са налице правни разпоредби, които са непълни, неясни или противоречиви и по тях да не е налице съдебна практика. Ето защо, настоящият състав на ВКС,ТК, Второ т.о. счита, че не е налице основанието за допускане до касация,съгласно чл280 ал.1,т.3 ГПК, на което се позовава касаторът. В полза на ответника по касация [фирма]-П. следва да се присъдят разноските в производството пред ВКС в размер на заплатено адвокатско възнаграждение от 1 034,78 лева, доколкото е представен списък по чл.80 ГПК и съответният платежен документ от 14.10.2014 г.. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва основание за допускане до касация, поради което