Определение № 390 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2778/2020 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частната жалба на И. И. Д., с адрес в [населено място], представляван от адв. С. А., против определение № 361 от 30 април 2020 г., постановено по гр.д. № 4446/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба вх. № 6893/31.07.2019 г. против въззивно решение № 186 от 11 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 239/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Враца], с което е отменено решение № 261 от 3 август 2018 г., поправено и допълнено с решение № 15 от 30 януари 2019 г., постановени по гр.д. № 141/2017 г. по описа на районния съд в гр. Мездра, и вместо това са отхвърлени предявените от И. И. Д. против Г. Х. Д.-С. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, и против Д.-С. и Х. Н. С. иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

С частната жалба се оспорва изводът на постановилия обжалвания акт състав на Върховния касационен съд, че исковете по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД не са искове за право на собственост или за вещно право върху недвижим имот, доколкото предмет на процесните договори били сделки за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, с които пряко се засягат собственическите права на ищеца, които той би получил в наследство съобразно наследствените си права. Поддържа се, че предвидените в чл. 280, ал. 3 ГПК ограниченията за достъп до касационно разглеждане противоречат на Конституцията на Република България и на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

С обжалваното определение се приема, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като исковете по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД не са искове за собственост или за вещно право върху недвижим имот, а за упражняване на облигационни потестативни права по съдебен ред, като всеки от обективно съединените искове е с цена под 5000 лева.

Обжалваното определение е законосъобразно.

Предмет на производството са предявени от И. И. Д. против Г. Х. Д.-С. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне до размера на наследствените права на ищеца (1/6 ид.ч.), на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 51, том I, н.д. № 135/1984 г. на РС Мездра, по силата на който Х. И. Д. (наследодател на ищеца) е прехвърлил на ответницата първи етаж от двуетажна жилищна сграда, както и предявените при условията на евентуалност искове за прогласяване недействителността по отношение на ищеца на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 40, т. V, рег. № 3958, н.д. № 612/2011 г. на нотариус Б. М., с рег. № *-НК, с който Г. Д.-С. е дарила на сина си Х. С. жилище, със застоена площ от 76 кв.м., както и 1/6 ид.ч. от жилище, със застоена площ от 39.70 кв.м., находящи се на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в УПИ - парцел , пл. № ***, кв. 3 по плана на [населено място].

Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК размерът на цената на иска за съществуването, унищожаването или развалянето на договор, както и за сключването на окончателен договор, е стойността на договора, т.е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижим имот, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава - пазарната цена на правото, т. е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК.

В случая по първия иск се претендира разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като данъчната оценка на имота е 8831 лева, от което следва, че цената на иска е 1471,83 лева, тоест под 5000 лева. Освен него са предявени и искове за прогласяване относителната недействителност на сделки за дарение на два недвижими имота, инкорпорирани в един нотариален акт, поради което и цената на всеки от обективно съединените искове се определя от данъчната оценка на съответния имот. Видно от приложеното на л. 17 по гр.д. № 141/2017 г. по описа на районния съд в гр. Мездра удостоверение, данъчната оценка на първия имот по договора за дарение е 8831 лева, а на втория - 5869,30 лева. Предвид размера на наследствените права на ищеца (1/6 ид.ч.), следва да бъде споделен изводът на състава на III г.о. на касационния съд, че цената на всеки от тези искове е под законоустановения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК праг за допустимост на касационното обжалване.

Неоснователни са и твърденията за нарушение на КРБ и КЗПЧОС. Касационното производство по граждански дела в Република България е уредено като трето редовно инстанционно производство, при което определени видове дела, изрично посочени в закона, в т.ч. и в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, са изключени от касационен контрол. Конституцията не предвижда задължително триинстанционно разглеждане на гражданските дела - това е прерогатив на процесуалното законодателство. Тази уредба съответства и на международните стандарти, доколкото съгласно практиката на ЕСПЧ предвиждането в процесуален закон на условия, при които даден акт не подлежи на касационна проверка поради изключването му по силата на закона от касационен контрол, не съставлява нарушение на правото на справедлив съдебен процес, прокламирано в чл. 6 КЗПЧОС. ЕСПЧ вече се е произнесъл с решение по обединените за общо разглеждане жалби № 47450/11, 26659/12 и 53966/12 (Valchev and Others v. Bulgaria), че въведените с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. ограничения по отношение на достъпа до касационно обжалване, включително производството по чл. 288 ГПК за селекция на касационните жалби, не нарушават чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, IV г.о.,