Решение № 86 от 22.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2011 г.

Решение № 86 от 22.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Е., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение от 15.07.2011 г. по в. гр. д. № 2408/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.05.2010 г. по гр. д. № 15777/09 г. на районен съд С. като са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Като счита така постановения въззивен акт за неправилен, желае да бъде отменен, а делото решено по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира направените по делото разноски. С определение № 510 от 4.04.2012 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК само по въпроса допустимо ли е делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение. Като е констатирал, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, настоящият съдебен състав е спрял производството по делото и е сезирал Общото събрание на ГК на ВКС за произнасяне. След приемане на ТР № 6/12 г. на ОСГК на ВКС производството е възобновено с определение № 14 от 21.01.13 г. В съдебно заседание страните не се явяват. К. се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената жалба и желае тя да бъде уважена с отхвърляне на предявените искове. Претендира направените по делото разноски. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: В случая - ищцата е оспорила законосъобразността на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 изр. 2 от КТ със заповед № 2 от 20.01.2009 г., подписана от генералния директор В. и главния счетоводител А. на [фирма] [населено място], с която е прекратено трудовото й правоотношение на заеманата длъжност "продавач в служебен бюфет" в хотел "Д. Принцес С.". С. на директорите на дружеството- работодател единодушно е взел решение за съкращаване на една от съществуващите две щатни бройки за длъжността, за заемането на която /според подписаната от ищцата на 1.04.05 г. длъжностната характеристика/ изискванията са били: притежаване на средно или средно специално образование и минимални познания по един чужд език. Заповедта за уволнение е била подписана от посочените лица, въз основа на издадено им пълномощно, с нотариална заверка на подписа от 16.08.08 г. рег. № 229 от изпълнителния директор на дружеството Х., който видно от представената справка от търговския регистър е представлявал дружеството към момента на издаване на процесната заповед за уволнение. В. съд е счел предявените искове за основателни, като е споделил извода на първата инстанция за невъзможност за упълномощаване на други лица, извън кръга на представляващите дружеството по силата на закона или устава, които да упражняват работодателските функции. Отделно независимо, че е приел, че е налице реално съкращаване в щата, съдът е преценил, че извършеният от работодателя подбор не отговаря критериите по чл. 329 от КТ, защото няма данни да са съобразени допълнителните квалификации на ищцата и познанията й по чужд език /т. е. доказателствата сочат, че тя е имала по-подходяща квалификация да остане на работа/ и в протокола за подбор не е посочено въз основа на какви данни и по какви критерии са поставени оценките относно качеството на извършваната работа. Последното възпрепятства проверката на съда дали осъщественото от работодателя оценяване е добросъвестно. Така постановения въззивен акт е правилен по следните съображения По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, Общото събрание на Гражданска колегия със свое ТР № 6 от 11.01.13 г. по т. д. № 6/12 г. прие, че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ, като разпоредбите на доброволното представителство по чл. 36 от ЗЗД намират съответно приложение. На това основание -мотивите на въззивния съд досежно невъзможността за упълномощаване на други лица са неправилни. При издаване на пълномощното от 19.08.2010 г. управителят на дружеството е разполагал с правната възможност да делегира правомощието си за прекратяване на трудовия договор на подписалите заповедта за уволнение лица, поради което заповедта за уволнение е издадена от компетентен орган. Заповедта за уволнение обаче е незаконосъобразна поради обстоятелството, че представените от работодателя доказателства, не дават основание на съда, при извършване на необходимата съгласно приетото в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/11 г. на ОСГК на ВКС проверка, да направи извод, че подборът е осъществен съобразно критериите на чл. 329 от КТ. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя мотивите на въззивния съд, че представените доказателства за завършено образование, допълнителни квалификации и за познания по чужд език относно уволнената служителка и оставената на работа, сочат, че уволнената ищца е с по-подходяща квалификация. Последната има завършено средно специално, а оставената да заема длъжността има средно образование/, както и е с допълнителни квалификации /каквито не е доказано оставената на работа да притежава/ и има удостоверения за завършени курсове по английски език, за разликата от оставената на работа, за която дори не е установено да покрива изискването за притежаване на познание по чужд език. Отделно - със свидетелски показания по делото е установено, че ищцата се е справяла по-добре с възложената й работа. Свидетелката А. посочва, че единствено тя се е справяла с настройките на касовия апарат в служебния бюфет, а другата служителка не е можела да извършва тази дейност, което е налагало да се викат специалисти. Освен това установява, че по време на смяната на ищцата са идвали повече клиенти. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност изисква пълна проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по посочените критерии. В случая - в представените два протокола за подбор на ищцата Р. В. и на оставената на работа служителка Е. В. са дадени оценки без да са посочени и описани данните, въз основа на които комисията е достигнала до тези изводи. Същевременно са представени доказателства само за ищцата, което не позволява съдът да извърши проверка чрез съпоставяне - доколко дадената от работодателя оценка е обективна и съобразно установения правен режим. Възможността за ново ангажиране на доказателства е преклудирана, поради което единственият възможен извод при наличните доказателства е за незаконосъобразен подбор. При този извод постановеният въззивен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед на горното, на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение