Определение № 50683 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1152/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Б. П. Г., подадена чрез адв. К. Т., срещу решение № 659/22.11.2021 г. по в. гр. д. № 6695/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20046427 от 18.02.2021 г. по гр. д. № 29216/2020 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката срещу „НИКМИ” АД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно на извършеното със заповед № 72/08.05.2020г. на изпълнителния директор и председателя на Съвета на директорите на ответното дружество уволнение, като е реализирана и отговорността на ищцата за съдебно – деловодни разноски. Жалбоподателят - ищец поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде уважен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. „Има ли право въззивният съд да кредитира показания на свидетел /Й. Г./ относно проверката на начина на изпълнение на служебните задължения на ищцата, въпреки че те са вътрешно противоречиви?“; 2. „Бил ли е длъжен въззивният съд, при наличието на противоречиви свидетелски показания, да призове свидетелите и да проведе с тях повторен разпит?“; 3. „Следва ли въззивният съд да обсъди направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на двете инстанции?“; 4. „Ако поставените от работодателя оценки при подбор не съответстват на действителното положение, то може ли да се приеме, че е налице законосъобразен подбор?“; 5 „Ако заповед за уволнение е немотивирана, това прави ли я незаконосъобразна?“; 6. „Ако критериите за подбор са неясни, това прави ли уволнението незаконосъобразно /“начин на изпълнение на трудовите задължения“ и „справяне с работата“, …. не могат да бъдат различни критерии, но за тях са давани различни оценки/?“; 7. „Неправилното оценяване на работника при подбор от страна на работодателя незаконосъобразност ли е на уволнението или нецелесъобразност? Ако се приеме, че е нецелесъобразност, то работодателите под привидно законосъобразни формални процедури при подбор биха могли до извършват незаконосъобразни уволнения.“, и 8. „Невключването в подбора на всички длъжности, заемащи сходни или еднакви функции, прави ли подбора незаконосъобразен?“. Счита, че въззивното решение противоречи на ТР № 3/2011г. на ОСГК на ВКС. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът по касационната жалба - „НИКМИ” АД, представлявано от адв. А. А. и адв. С. С., подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно - деловодни разноски в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт - въззивно решение по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради което е допустима. Въззивният съд е приел въз основа на съвкупен анализ на всички приети в процеса доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „пазач, невъоръжена охрана“ в ответното дружество, което със заповед № 72/08.05.2020 г. е прекратено, след извършен подбор, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ - поради намаляване обема на работа. Счел е, че работодателят е доказал реалното осъществяване на соченото уволнително основание. За да достигне до този извод, решаващият съд е обсъдил приетите по делото писмени доказателства и свидетелски показания на Д. П. – „главен счетоводител“ в ответното дружество и Й. Г. – пряк ръководител на ищцата, от които е намерил за установено, че поради обявеното извънредно положение в страната по повод „ковид 19“, работата по строителните обекти /основната дейност на ответника/ е била преустановена, както и че служителите, работещи в централния офис, в който е изпълнявала трудовите си функции ищцата, са започнали работа дистанционно и посещаемостта в офиса е спаднала значително. Въз основа на заповед № 40/16.03.2020г. и заповеди № 40а и 40б, е приел за установено, че работодателят е ограничил свободния достъп на външни лица, работници и служители в централния офис на дружеството в [населено място], [улица]; намалил е дневната смяна на пазач на входа на офиса на дружеството от двама на един служител и е установил дистанционна форма на работа. Относно законосъобразността на извършения подбор, въззивният съд е констатирал, че със заповед № 40а/17.03.2020г. е била назначена комисия по провеждане на подбора, посочени са били лицата, които следва да участват в него и са били определени критериите, по които същият следва да бъде извършен, а именно – квалификация, резултати от работата, начин на изпълнение на трудовите задължения и справяне с работата. Констатирал е също, че комисията по подбора е изготвила протокол, в който е отразила резултатите от преценката си, като след проведено обсъждане по отделните показатели и оценяване на всеки от участвалите в подбора по всеки от критериите, е предложила да бъде уволнена именно ищцата, получила най – нисък брой точки. Посочил е, че районният съд е следвало да се произнесе само дали подборът е извършен въз основа на критериите, посочени в закона, а не да проверява качеството на работата и изпълнението на поставяните задачи. Счел е, че съгласно ТР №3/16.01.2021г. на ОСГК на ВКС предмет на съдебна проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на подбор, а не по целесъобразност. Съдът не дължи преповтаряне на работата на работодателската комисия по подбор, като сам повторно да извършва подбор, събирайки доказателства за професионалната квалификация и нивото на извършваната работа от участниците в подбора. Последните качества на работниците и служителите са преценка на работодателя, която се прави в интерес на съответната структура, без тя да подлежи на съдебен контрол. За законността на уволнението е достатъчно подборът да е извършен въз основа на критериите в КТ, които да са разгледани така, че да се постигне равнопоставеност при оценяването, т.е. да се преценяват едни и същи умения и качества на лицата – участвали в подбора, което е осъществено по процесното правоотношение. С оглед липсата на констатирани пропуски в процедурата по извършване на подбора от ответника, които да водят до нейната незаконосъобразност, ведно с реалното осъществяване на процесното уволнително основание – намаляване на обема на работа, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първите два въпроса, относно това има ли право въззивният съд да кредитира показания на свидетелят Г. и бил ли е длъжен въззивният съд, при наличието на противоречиви свидетелски показания, да призове свидетелите и да проведе с тях повторен разпит, настоящият съдебен състав намира, че не са правни въпроси. Съгласно дадените в т. 1 ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС указания, материално- правният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл. 288 ГПК касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Така поставени, въпросите представляват довод по правилността на обжалваното решение и са основание за касационна отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Същите следва да се преценяват от съда, ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в производството по чл. 288 ГПК, каквото е настоящото. Обстоятелството, че въпросите не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е нужно да се обсъждат допълнителните основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. По третия поставен въпрос, относно това следва ли въззивният съд да обсъди направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на двете инстанции, следва да се приеме че същият не е обуславящ за изхода на делото, доколкото не се отнася до разглеждането на спора по същество, а касае размера на присъдените разноски, за чието оспорване е предвиден специалния процесуален ред по чл. 248 ГПК. С оглед изложеното не се установява наличието на основание за допускане до касация и по този въпрос. Останалите въпроси (от четвърти до осми) също не са обуславящи за изхода на конкретното дело, доколкото не се основат на установени по делото обстоятелства. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд не е приел, че поставените от работодателя оценки при подбор не съответстват на действителното положение, нито че заповедта за уволнение е немотивирана, нито че критериите за подбор са неясни или че е налице неправилно оценяване или невключване в подбора на всички длъжности. Напротив, приети са за осъществени противоположните на горепосочените факти. Затова поставените въпроси не биха могли да имат значение за крайния изход на конкретния спор и не притежават характеристиките на правни въпроси. Липсата на въпрос, който да удовлетворява основния селективен критерий за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, изключва необходимостта от преценка налице ли са въведените допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1– т.3 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. В настоящия случай, касаторът не обосновава подобни основания. На основание гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1 200 лв., съставляваща хонорар за един адвокат за касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение