Определение № 74 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 481/2022 г.
ВКСIII гражданско отделение28.02.2022 г.докладчик Маргарита Георгиева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 60370 от 17.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3790/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение. ОСЪЖДА П. В. Н., с ЕГН - [ЕГН], да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, разноски в размер на сумата 50 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 100/07.01.2022 г. на П. В. Н., чрез адв. Т. Т., срещу определение № 60370/ 17.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3790/2021 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на страната за отмяна на решение № 260603/28.04.2021 г. по гр. д. № 318/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и моли за неговата отмяна. Ответната страна – „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. П., е представила писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: За да постанови обжалваното определение, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303 или чл. 304 ГПК. Посочил е, че не е налице поддържаното основание за отмяна по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като изложените доводи на страната, основани на постановеното решение № 15147/08.12.2020 г. по адм. д. № 172/2019 г. на ВАС, с което е отменено решение Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР, представляват обстоятелство изтъкнато от молителя при въззивното обжалване, обсъдено и взето предвид от съда, постановил решението, чиято отмяна се иска. Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като във въззивното решение, в отговор на оплакванията и доводите на въззивния жалбоподател, изрично е посочено, че отмененото решение Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР не е прилагано при ценообразуването за процесния исков период. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. С разпоредбите на чл. 303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по нейната допустимост. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство (каквито законодателят е въвел с чл. 280 ГПК за касационното обжалване), съдебната практика приема, че проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на мотивирано изложение с конкретни и надлежно формулирани основания за отмяна от изчерпателно посочените в чл.303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. С обжалвания съдебен акт е извършена такава проверка и правилно е прието, че не са налице конкретни и надлежни твърдения, обосноваващи наличието на поддържаните от молителя основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК приложеното решение № 15147/08.12.2020 г. по адм.д. № 172/2019 г. на ВАС, с което е отменено решение Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР, тъй като същото е било представено и обсъдено във въззивното производство. Доводите в изложението на молителя не обосновават и наличието на второто сочено основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в мотивите си въззивният съд е посочил, че отмененото решение Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР не е прилагано при ценообразуването на задължението на страната за изследвания период и е неотносимо за спора. Преразглеждане на изводите на решаващия съд по тези въпроси е недопустимо, тъй като в извънинстанционното производство съдът по отмяната не проверява правилността на решението, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл.303, ал.1, т.1 – т.7 или чл.304 ГПК. По изложените съображения обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника по частната жалба се дължи присъждане на разноски в размер на сумата 50 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение