Определение № 11 от 05.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 711/2010 г.

Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Т. Р. срещу определение от 01.10.2010 г. по гр.д. № 488 /2010 г. на В. апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 23.07.2010 г. по гр.д. № 97 /2010 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба на Д. Р. срещу действия на частен съдебен изпълнител (нататък ЧСИ) – връчване на покани за доброволно изпълнение и за спиране на производството. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, т.к. съдът не е приложил разпоредбата на чл.213 ГПК предвид наличието на друго изпълнително дело и е насочил изпълнението срещу негово движимо и недвижимо имущество, което е нескеквестируемо и е налице чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Другата страна в това производство – „Техноинженеринггруп” АД оспорва допустимостта и основателността на частната жалба, т.к. пред двете инстанции жалбоподателят е твърдял единствено и само, че не е доволен от поканата за доброволно изпълнение. Настоящият състав намира следното: За да постанови обжалваното определение, апелативният съд е приел, че съгласно чл.435,ал.2 ГПК длъжникът има право да обжалва само изрично посочени действия на съдебния изпълнител, между които не е поканата за доброволно изпълнение и че с оглед недопустимостта на жалбата, няма и основания за спиране на изпълнителното производство в предвидените от чл.432 ГПК случаи. Приетото е в съответствие и с трайната съдебна практика за това, че поканата за доброволно изпълнение не представлява изпълнително действие по смисъла на действащия и отменения процесуалния закон, а действие по подготовка на изпълнителни действия. По основанията за допускане на обжалване: Въпреки дадените му указания, частният жалбоподател не е извел въпроси, които да представляват основание по чл.280,ал.1 ГПК. Дори и да се приеме обратното – че по реда на уточняване и конкретизиране може да се изведе въпрос за това, дали ЧСИ може да извършва изпълнение върху несеквестируемо имущество, то такъв въпрос не е обусловил, нито е трябвало да обуслови обжалваното определение. Този въпрос и не осъществява основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК (отм.), защото нормата на чл.435,ал.2 ГПК (отм.) не е непълна, неясна или противоречива, а това не се и твърди, както не се и твърди, че по приложението и е създадена съдебна практика поради неточно тълкуване, нито се изтъкват настъпили в законодателството или обществени условия, които да налагат осъвременяването и. Ответникът претендира разноски, представил е договор и фактура за уговорено възнаграждение в размер на 720 лева (с ДДС) и платежно нареждане за 1,080 лева, в което не е посочено основанието за плащане, поради което настоящият състав намира, че не е доказано, че е направил разноски за това производство и такива не следва да му се присъждат. Воден от горното съдът