Определение № 2006 от 05.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2696/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10520/09.05.2023 г. на М. Д. Д., чрез съпругата му М. Г. - Д., срещу въззивно определение № 1000/10.04.2023 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 852/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение № 1305/31.01.2023 г. по гр.д. № 6082/2022 г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК като заведено по-късно от гр. д. № 6081/2022 г. по описа на Софийския градски съд със същия предмет и страни. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено. В изложението си касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като сочи, че „в нарушение на правото на Съда на ЕС е нарушено правото му на справедлив съдебен процес от безпристрастен съд и в нарушение на чл. 6 ЕКПЧ“. Конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Поддържа се, че решението е постановено от незаконен състав, поради безспорния факт, че съдиите от състава са се отвеждали по множество дела на касатора, а сега не са се отвели и са разгледали делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: Производството по гр. д. № 6082/2022 г. по описа на Софийския градски съд е образувано по искова молба на М. Д. против Прокуратурата на РБ, с която са предявени искове по чл. 2в ЗОДОВ. Ищецът претендира заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на нарушение на европейското право, както следва: сумата 350 000 лв. (частичен иск от 760 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди; сумата 350 000 лв. (частичен иск от 1 250 000 лв.) – мораторна лихва за забава, сумата 450 000 лв. (частичен иск от 3 750 000 лв.), представляваща обезщетение за пропуснати ползи и печалби; и сумата 35000 лв. (частичен иск от 150 000 лв.) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Посочено е, че са извършени нарушения от съдебни изпълнители и прокурори. По идентична искова молба с вх. № 36399/10.06.2022 г., която е със същото съдържание и заявени претенции като настоящата искова молба, е образувано гр.д. № 6081/2022 г. по описа на Софийски градски съд. При тези данни въззивният съд е приел, че с разпоредбата на чл. 126, ал.1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат едни и същи страни и спорен предмет, и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. В случая, при съпоставяне на двете искови молби е установено, че същите са напълно еднакви, поради което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно заведеното дело е прекратено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В конкретния случай в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсва изведен от касатора конкретен правен въпрос, липсва и обосновка на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – касаторът не се позовава на конкретни актове на СЕС и не обосновава в какво се състои твърдяното противоречие на обжалваното определение с такива актове на СЕС. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК преповтаря оплакванията на касатора по съществото на спора и несъгласието му с крайния решаващ извод на съда. Съгласно приетото разрешение по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е ВКС да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Бланкетното позоваване в изложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос не може да обуслови селектирането на жалбата. Извън това следва да се посочи, че наличието на основание за отвод на съдията по едно дело, не е абсолютно основание за отвод и по друго дело с участието на същата страна. Предходни отводи на съдебния състав, доколкото са обусловени от конкретните обстоятелства по съответното дело, не са автоматично относими и не съставляват сами по себе си основание за отвод и по настоящото дело. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение