Определение № 193 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 879/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Р. срещу въззивно решение от 12.01.2011 г. по въззивно гр.д. № 365 /2010 г. на Кърджалийския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 23.08.2010 г. по гр.д. № 255 / 2010 г. на Момчилградския районен съд, в частта, с която е променено фамилното име на ищцата от Р. на Улусу и вместо това е постановено друго, с което искането на А. Н. Р. срещу [община] и С. община с правно основание чл.19 от Закона за гражданската регистрация е отхвърлено. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. [община] и С. община не изразяват становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искането е неоценяемо. Молителят иска промяна на трите си имена с туркоезични – собствено и бащино като по акт за раждане, а фамилно - с каквото твърди, че е известна, като това, което носи като гражданин на Р. Турция. С необжалваната и влязла в сила част от решението на районния съд е допусната промяна на имената на собственото и бащиното имена на молителя от А. Н. на А. У. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че материално-правната норма, която трябва да приложи е правилото на чл.19,ал.1,предл. последно ЗГР – т.е. следва да установи дали събраните по делото доказателства очертават важни обстоятелства, които да налагат промяна на фамилното име на ищцата и по-точно дали тя е известна в обществото с друга фамилия, различна от притежаваната от нея и дали това налага големи неудобства за нея. Съдът е установил, че: рожденото фамилно име на молителя, вписано в акта за раждане и предхождащо административната промяна на имената, е Р.; в издаден от СУ „Св. К. О.” диплом за висше образование молителят е записана като гражданка на Р. Турция с имената А. У.от приложени легализирани справки и извлечения от граждански регистри в Р. Турция се установява,че пристигналата от Р. България като бежанец А. Н. Р., родена през 1977 г., е записана в турските регистри като А. У., съдът е приел и че от показанията на свидетеля Г. О., колега на молителя в университета се установява, че тя е използвала фамилното име У., когато се е представяла за гражданин на Р. Турция. Така съдът е формирал крайния извод, че не са налице важни обстоятелства, които да налагат промяна на фамилното име на ищцата. И. от жалбоподателя въпрос: представлява ли важно обстоятелство, което да обосновава смяната на фамилията на молителя по смисъла на чл.19,ал.1 ЗГР, случаят, при който собственото и бащиното име са туркоезични, а фамилията, противно на волята на лицето, е сменена от съда с българска, за който се твърди, че има значение за точното прилагане на закона за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не е обуславящ, защото съдът не е променил фамилното име на молителя, а обратното - отказал е да направи това. Също така: отказът на съда не е с оглед етническия произход на молителя, не се основава на това, че не е зачетена традицията, а защото съдът е установил, че рожденото турско фамилно име на молителя е Р., т.е. произходът и не е свързан с името У., и защото съдът е приел,че молителят не е станала известна в обществото като българска гражданка с фамилното име У.. От което следва извод, че не са осъществени основания по 280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а другите страни не претендират разноски, нито са доказали, че са направили такива. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът