Определение № 7411 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6529/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по спор за подсъдност между Върховния административен съд и Административен съд – Варна, повдигнат от тричленен състав на І отделение на Върховния административен съд с определение № 7175 от 25.06.2026 г. по адм. дело № 5640/2026 г., с което делото е изпратено на петчленен състав на ВАС за определяне на съда, компетентен да разгледа жалбата за нищожност, предявена от П. Т. Т. срещу заповед № 1424/17.04.2018 г. на кмета на община Варна, с която е одобрен окончателен проект за „Генерален план за организацията на движението на територията на Община Варна“ в частта на ул. „Братя Миладинови“, заключена между улиците „Пирин“ и „Отец Паисий“, съединена с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Община Варна. За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд съобрази следното: Административен съд – Варна е сезиран с жалба на П. Т. Т. с искане за прогласяване за нищожна на заповед № 1424/17.04.2018 г. на кмета на община Варна, с която на осн. чл. 44, ал.1 и ал.2 от ЗМСМА, чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата във вр. с чл.17, т.3 от Наредба 1/17.01.2001 г. за организацията на движението по пътищата, е одобрен окончателен проект за „Генерален план за организацията на движението на територията на Община Варна“ в частта на ул. „Братя Миладинови“, заключена между улиците „Пирин“ и „Отец Паисий“, която жалба е съединена с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Община Варна за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000,00 лв. С отделна молба, оспорващият е направил искане за спиране на изпълнението на обжалвания административен акт. По жалбата е образувано адм. дело № 974/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, който с определение № 4772 от 17.04.2026 г. е прекратил производството и е изпратил делото на Върховния административен съд по компетентност на осн. чл.132, ал.2, т.1 АПК. Прието е, че оспорената заповед, издадена на основание чл. 17, т.3 от Наредба № 1/ 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, с която се одобрява Генерален план за организацията на движението на територията на Община Варна, е нормативен административен акт по чл.75 АПК. Сочи се, че правилата за организацията на движението, предвидени с генералния план имат многократно правно действие, тъй като ограниченията и забраните за преминаване на ППС през съответната територия се прилагат продължително, а и същите налагат трайно и повтарящо се поведение, което следва да се спазва от неограничен брой лица. С горните мотиви и съгласно цитирана съдебна практика, е обоснован извод, че заповедта – предмет на оспорване е нормативен административен акт и компетентен да се произнесе е Върховният административен съд. По жалбата и съединения с нея иск е образувано адм. дело № 5640/2026 г. по описа на ВАС, което е прекратено с определение № 7175 от 25.06.2026 г. на тричленен състав на І отделение на ВАС, с което е повдигнат спор за подсъдност с Административен съд – Варна на осн. чл.135, ал. 4 АПК. Прието е, че оспорената заповед с правно основание чл.17, т.3 от Наредба № 1/17.01.2001 г., завършва производството за одобряване на окончателен проект на генерален план за организацията на движението и не съдържа общи правила за поведение, адресирани до неопределен и неограничен брой субекти, а регламентира елементите, чрез които се осъществява организацията на движението по пътищата. Сочи се, че заповедта е издадена от стопанина на пътя и има еднократно действие - одобрява проект за организация на движението, т.е. действието на акта и правния му ефект приключва с неговото приемане, поради което няма характеристиките на нормативен административен акт. Допълнително според съдебния състав, кметът на общината - издател на заповедта няма нормотворческа компетентност съгласно правилата на ЗМСМА. В подкрепа на изложените мотиви също е цитирана съдебна практика. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, І колегия намира, че компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбата е Административен съд – Варна по следните съображения: Предмет на оспорване е заповед на кмета на община Варна, която е издадена на основание Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата /отм., в сила до 05.11.2023 г./, приета на осн. чл.3, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. По силата на чл. 3, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства, а съгласно чл.3, ал.2 ЗДвП, за организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3, а именно Наредба № 1/ 17.01.2001 г. /Наредбата/, която определя условията и редът за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване. От друга страна, съгласно чл.4, ал.1 от Наредбата стопанинът на пътя, който според дефиницията в §1, т.1 от Наредбата, е собственикът или администрацията, която управлява пътя, възлага проектирането на организацията на движението и отговаря за изпълнението и поддържането й в съответствие с проекта като за тази цел трябва да разработи генерален план за организация на движението / чл.6, ал.1 от Наредбата/, чийто окончателен проект трябва да включва схемни проектни решения за транспортно райониране на населеното място, организация на транзитното движение, режими за движение на определени видове ППС, режими за движение на превозни средства от редовни линии за обществен транспорт, режими за движение на пешеходци и велосипедисти, посочност и предимство на движение, режими за престой, паркиране и изпреварване, скоростни режими за движение и други, както и обобщена схема на основни пътни знаци, необходими за реализирането на описаните схеми / чл.12, ал.1 и 2 от Наредбата/. В Наредбата е предвидено определените с генералния план инженерно-технически мероприятия да са предмет на отделно възлагане и проектиране, а съгласно чл. 15 от Наредбата, окончателният проект на генералния план за организация на движението /ГПОД/ се одобрява от кмета на съответната община (район). От цитираните правни норми, тълкувани систематично, следва, че заповедта за одобряване на окончателен проект на генерален план за организация на движението, каквато е заповедта, оспорена с жалбата на П. Т. Т., не регламентира непосредствено поведението на правните субекти, а установява елементите, чрез които се осъществява организирането на движението по пътищата – съвкупността от светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка по чл. 3, ал. 2 ЗДвП. Тя одобрява еднократно проект за организация на движение и в този смисъл не съдържа абстрактни /общи/ правила за поведение, адресирани до неопределен и неограничен брой субекти и скрепени с държавна санкция. Правата и задълженията на участниците в движението не възникват пряко и непосредствено от одобряването на плана. Те произтичат от предвидените и приведените в действие въз основа на плана пътна маркировка, пътни знаци, светлинни сигнали и други средства за сигнализиране и обзавеждане на пътя, които съгласно чл. 13 от ЗДвП съдържат задължителни предписания и указания към участниците в движението. От друга страна, правният ефект на заповедта приключва с одобряването на ГПОД. Както се посочи, всички забранителни и ограничителни последици възникват и са в резултат на пътните знаци и съоръжения, които са поставени въз основа на одобрения ГПОД. Същата има еднократно действие, доколкото с нея се одобрява проект за организация на движението, който подлежи на прилагане по реда на чл. 3, ал. 2 от ЗДвП. Определяща за характера на процесната заповед е и компетентността на органа, който я е издал, а именно кметът на общината, на който са възложени правомощията за одобряване на окончателен проект за ГПОД с чл.15 от Наредбата. Кметът на община, съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е орган на изпълнителната власт и като такъв ръководи цялата изпълнителна дейност на общината. ЗМСМА не предоставя на кмета на община правомощия за издаване на нормативни административни актове. Органите на местното самоуправление и местната администрация действат единствено и само в рамките на закона, като в компетентността на Общинския съвет е да издава нормативни административни актове, а не в компетентността на кмета на общината. От изложеното следва, че оспорената заповед за одобряване на окончателен проект на генерален план за организация на движението няма характеристиките на нормативен акт по чл.75 АПК и не попада в изключенията по чл. 132, ал. 2 от АПК, поради което родово подсъден да разгледа предявената жалба е административният съд съобразно чл. 132, ал. 1 от АПК. Същият следва да се произнесе и по искането за спиране изпълнението на оспорения акт. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, петчленният състав на Първа колегия на Върховния административен съд,