Определение № 2674 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4551/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Г. (непълнолетна, действаща със съгласието на своя попечител Т. Д. И.) и Г. К. Г. чрез общия им процесуален представител адв. А. против решение № 132 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 282/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Ответниците по жалба Н. К. С. и Г. В. С. чрез техния процесуален представител адв. З. са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С него се ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 78 от 02.03.2023 г. по гр. д. № 1713/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора за: 1/ отхвърляне на предявения от М. К. Г. - непълнолетна, действаща със съгласието на попечителя си Т. Д. И. и Г. К. Г. против Н. К. С. и Г. В. С. иск по чл. 97 ЗЗД за трансформация на задължението за издръжка и гледане, поето от наследодателите им К. Г. В. и Р. Д. В. по договор от 08.12.1997 г. за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № .., том ..., нот. дело № .../.. г. по описа на нотариус при Районен съд - Стара Загора в парично задължение за издръжка на прехвърлителите и 2/ развален е, по предявения насрещен иск на ответниците Н. и Г. С. против М. и Г. Г. и на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по горепосочения нотариален акт, с който Н. К. С. и Г. В. С. са прехвърлили собствения си недвижим имот – апартамент № .., находящ се в жилищната сграда на [улица](сега - ул. „Е. Г.) № .. на [населено място], квартал.., [жилищен адрес] състоящ се от кухня, дневна, спалня, сервизни помещения, със застроена площ от 53. 99 кв. м., заедно с принадлежащото избено помещение № 41 с полезна площ от 5. 96 кв. м., заедно с 1. 638 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на което е построена сградата - на своя син К. Г. В., починал на 01.11.2019 г., срещу задължението му да гледа и издържа прехвърлителите докато са живи, а така също и да им предостави право на обитаване и ползване в гореописания недвижим имот докато са живи, поради пълно неизпълнение на поетите с договора задължения спрямо прехвърлителите от наследниците на приобретателите - М. К. Г. и Г. К. Г. и последните две са осъдени да заплатят на насрещната страна направените по делото разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че на 08.12.1997 г. между Н. К. С. и Г. В. С. като прехвърлители и К. Г. В. като приобретател, е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, съгласно който първите двама прехвърлят на сина си К. В. собствения си недвижим имот – процесния апартамент № 35 в [населено място], срещу поетото от последния задължение да гледа и издържа майка си и баща си докато са живи, а така също и да им предостави право на обитаване и ползване в апартамента докато са живи. Приобретателят В. е починал на 01.11.2019 г., а неговата съпруга и наследник Р. Д. В. е починала на 23.02.2021 г. като Г. и М. Г. са наследниците по закон на К. В. и Р. В. – техни дъщери. С нотариална покана от 19.07.2021 г. прехвърлителите поканили последните – в качеството им на приобретатели (по реда на наследяването) на правата и задълженията на техните родители, поети с алеаторния договор от 08.12.1997 г., да започнат да ги изпълняват като доставят дължимата грижа и издръжка на първите, която покана е получена от адресата й (сестрите Г.) на 24.08.2021 г. Установено е също, че след предявяване на иска за трансформация на натуралното задължение в парично, ищцата по него Г. Г. е изпратила на 07.03.2022 г. с пощенски запис сумата от 50 лв. до Н. С. с посочено съобщение до получателя „издръжка за Н. и Г. С.“. Сумата не е получена от адресата. Посочено е, че с друг алеаторен договор, оформен в нотариален акт № 39/27.12.1996 г., том IV, нот. дело № 1202/1996 г. на нотариуса при Районен съд – Стара Загора Г. и Н. С. са прехвърлили на другия си син В. Г. В. свой недвижим имот в [населено място] (идеална част от дворно място с 1/2 ид. ч. от западната половина от двуетажната жилищна сграда – близнак, ведно с принадлежности) срещу задължението на приобретателя да ги гледа и издържа докато са живи, а също и да им предостави една стая за обитаване в имота докато са живи. При анализа на събраните по делото доказателства решаващият състав е приел, че приобретателят по алеаторния договор К. В. е предоставял на прехвърлителите грижи (за отделни дейности в домакинството като цепене на дърва и работа на двора), но не в пълен обем (за здравето, хигиената и домакинството), както и не им е предоставял издръжка (храна, режийни разноски, лекарства, дрехи). Неговата съпруга и приобретател на правата и задълженията на този договор - Р. В. също не е предоставяла нито грижи, нито издръжка на прехвърлителите, както и децата им – ищците по иска по чл. 97 ЗЗД, Г. и М. Г.. Развити се съображения, че липсата на дължима престация от последните обхваща един дълъг период от време - от смъртта на Р. В. на 23.02.2021 г. и е продължила в хода на цялото производство по делото, което прави неизпълнението по договора съществено с оглед интереса на кредиторите и обосновава развалянето му изцяло. Изразено е виждане, че несъмнено двамата кредитори имат интерес да получават цялостна и ежедневна грижа и издръжка в размер, съответстващ на уговорените, и че тяхната нужда от издръжка и гледане не може да остане неудовлетворена за толкова дълъг период. Счетено е, че недоставянето на дължимия резултат не е следствие от забава на кредитора, но дори и тогава длъжникът не само следва да поиска трансформация на натуралната престация в парична, но до постановяване на решение е длъжен да осъществи изпълнение в пари, защото приобретателят, съответно неговите наследници, е длъжен да осигури средства за съществуване на прехвърлителите и тази нужда на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. Прието е, че прехвърлителите са вече на значителна възраст и със заболявания, поради което имат нужда и от средства, и от помощ и грижи за ежедневието непрекъснато, но сами поемат всички свои разноски (своята издръжка), като за осъществяване на грижите са ангажирали срещу заплащане домашен помощник. Приобретателите на правата и задълженията по алеаторния договор от 08.12.1997 г. – Г. и М. Г. не са установили някакво изпълнение по него, още по-малко пълно (системно, ежедневно и непрекъснато полагане на грижи и осигуряване на издръжка) изпълнение, покриващо изцяло задълженията им по договора за издръжка и гледане. Според решаващия състав двете дъщери на приобретателя К. В. в значителен период от време не са престирали дължимия резултат като факта, че едната от тях (М. Г.) е непълнолетна, не се отразява на този извод и не оправдава неизпълнението на договора. В тази връзка е изтъкнато, че и двете сестри са на възраст, на която могат да полагат грижи за прехвърлителите. Обстоятелството дали приобретателят разполага с парични средства, за да осъществява грижи и издръжка за прехвърлителите, е без правно значение за изпълнението на задълженията по алеаторния договор, тъй като възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение и липсата на доходи, и пари не го освобождава от отговорност, както е без значение и дали прехвърлителят има собствени средства за издръжка, тъй като издръжката се дължи винаги и в пълен обем. Прието е, че в случая макар задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите С. да е поето и по друг алеаторен договор – този от 27.12.1996 г. от другият им син (третото лице) В. В., този факт не освобождава длъжниците Г. и М. Г. от изпълнение на задължението им по договора от 08.12.1997 г. Изложени са съображения, че това е така, защото кредиторите са прехвърлили с двата договора правото на собственост върху различни свои имоти на различни лица - приобретатели, поради което и насрещна престация се дължи по всеки от двата алеаторни договора от съответния приобретател, по всяко от двете отделни облигационни отношения, и приобретателите по тях не са съдлъжници за престиране на едно и също задължение. Наред с горното е мотивирано и становище, че по делото е останало недоказано цялостно изпълнение на задължението за грижа и издръжка към прехвърлителите, осъществявано от третото лице В. В. по другия алеаторен договор и довело до пълно задоволяване нуждата им от грижи и издръжка, което задължение е единно и неделимо, и да удовлетворява интереса на кредитора като освобождава приобретателите по договора от 08.12.1997 г. от последиците на неизпълнението. Направено е съждение, че е налице пълно неизпълнение от страна на М. и Г. Г. на тяхното задължение по процесния алеаторен договор (от 8.12.1997 г.), поради което предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за развалянето му е основателен и следва да бъде уважен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите обосновават искане за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че поставените правни въпроси обуславят изхода по делото и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (заявява се също, че даденото от въззивния съд разрешение на тези питания се отклонява от практиката на ВКС без да се сочи такава).

Горните въпроси (уточнени и конкретизирани от ВКС съгласно правомощието му по т. 1 от ТР № 1/2010 г., ОСГТК) имат следното съдържание:

1.„Как следва да се изпълнява задължението за издръжка и гледане когато прехвърлителите не желаят да получават грижи и издръжка в натура, а длъжник по правоотношението е непълнолетно лице, което само се нуждае от издръжка и гледане?“;

2. „Точното изпълнение на задължението за издръжка и гледане на същия кредитор от трето лице, поето по друг алеаторен договор не освобождава ли длъжника по друга правна връзка, основана на такъв договор със същия прехвърлител от последиците на неизпълнението по чл. 87, ал. 3 ГПК, предвид единната и неделима престация към последния, чийто интерес се явява удовлетворен?“;

3. „Допустимо ли е да се търси парична издръжка по алеаторен договор от непълнолетен длъжник?“.

Според разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС селектирането на касационните жалби се извършва при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевантен правен въпрос. Той осъществява общо основание за допускане на обжалването и се свързва с произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос е винаги конкретен, включва се в предмета на спора и обуславя решаващата воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Въпросите, които имат значение за правилността на този акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства не удовлетворяват общия селективен критерий. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба - чл. 290, ал. 1 ГПК. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт.

Предвид на изложеното достъпът до касация по повдигнатите въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може да се проведе. Това е така, защото тези питания не притежават характеристиката на общата селективна предпоставка - правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те са изводими от становище на страната по правилността на въззивното решение и изразяват несъгласието й с решаващите изводи за неоснователност на иска за трансформация на натуралното задължение за издръжка и гледане в парично, респ. за основателност на насрещната претенция за разваляне на договора за издръжка и гледане от 08.12.1997 г., но не могат да удовлетворят общо основание за достъп до касация. Дали изводите на въззивния съд са законосъобразни или не, е предмет на проверка в производството по разглеждане на касационната жалба, което обаче се развива след допуснат касационен контрол, предпоставки за което в случая отсъстват.

Предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК също не се откриват. В случая липсват обосновани от страната твърдения за противоречие на въззивното решение с конкретна съдебна практика на ВКС и няма позоваване на такава, т.е. отсъства аргументация за осъществяване на специалното основание за селектиране на касационната жалба.

В обобщение, не се откриват основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което следва да се откаже достъп до касация.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.