Определение № 905 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3427/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт И. П. Л. срещу определение № 2018 от 27.05.2013г. по ч. гр. дело № 312/2013г. на Окръжен съд Благоевград, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение № 910 от 27.02.2013г. по гр. дело № 1209/2012г. на Районен съд Разлог, с което съдът е прекратил производството по образуваното гражданско дело и е върнал исковата молба. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „следва ли извършеното в хода на изпълнителния процес плащане да намери отражение в петитума на исковата молба на иск по чл. 422 ГПК, респективно в диспозитива на решението по предявения иск по чл. 422 ГПК”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в указания с определението срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 910 от 27.02.2013г. по гр. дело № 1209/2012г. на Районен съд Разлог, с което съдът е прекратил производството по образуваното гражданско дело и е върнал исковата молба, въззивният съд е приел, че въпреки предоставения от първоинстанционния съд срок ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба – претенциите на ищеца относно размера на дължимата главница не са прецизно уточнени, не е посочено каква част от нея е била частично изплатена от длъжника след издаването на заповед за изпълнение от съда, като не са докрай изяснени обстоятелствата от обективна страна, а лихвите за забава не са ясно и точно определени нито по основание, нито по период. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е релевантен за делото. С разпореждане от 11.02.2013г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по множество процесуалноправни въпроси по заповедното производство и производството по иска на основание чл. 422 ГПК, по които е постановена противоречива съдебна практика, решаването по един от които ще има значение за преценката за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а именно: към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл. 422 ГПК. Обстоятелството, че посоченият въпрос – предмет на разглеждане по т. 9 на тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е преюдициален по отношение на релевантния за настоящия спор процесуалноправен въпрос, обосновава извод за спиране на производството по делото до постановяване на окончателен съдебен акт от ОСГТК на ВКС, имащ задължителен за съдилищата характер. Мотивиран от горното и на основание чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 292 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение