Определение № 76 от 23.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 73/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от И. Й. Б. и М. С. Б. срещу определение № 230/04.10.2021 г. по в.ч.гр.д. № 598/2021 г. наОС-Пазарджик, с което е потвърдено определение № 260395/26.07.2021г. по гр.д. № 827/2020г. на РС-Велинград, с което е оставена без уважение молбата на частните касатори на осн. чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от задължението им за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 260124/27.05.2021г. по гр.д. № 827/2020г. на РС-Велинград. При проверка на допустимостта на частната жалба ВКС констатира, че същата е срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Видно от исковата молба предмет на спора е ввземане в размер на 14 000лв. въз основа на запис на заповед. Последната сделка е абсолютна търговска сделка по см. на чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1, т.8 ТЗ. Следователно делото е търговско с цена на иска 14 000лв. На осн. чл.280, ал.2, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска до 20 000лв. Поради попадащо под посочения праг решението на въззивния съд не би подлежало на касационно обжалване. Ето защо и на осн. чл.274, ал.4 ГПК определение № 230/04.10.2021 г. по в.ч.гр.д. № 598/2021 г. наОС-Пазарджик също не подлежи на касационно обжалване. Частната жалба срещу него е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК, състав на Първо отделение на ТК на ВКС