Определение № 308 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5035/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. С. Пенкова чрез адв. Д. Г. срещу въззивно решение от № 143/09.05.2013 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 143/2013 г. Излага доводи за неправилност. Насрещната страна Районно управление С. централен регион П., Б. пощи ЕАД, представлявано от директора на районното управление – П. К., чрез юрисконсулт И.Д. И., е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд е отхвърлил претенциите. Приел за установено, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя поради намаляване обема на работа. От събраните по делото доказателства установил, че посоченото в заповедта основание е било налице към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В изложението към касационната жалба е поставен въпроса: „Налице ли е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение намаляване обема на работа и съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ в случаи на закриване по щата заеманата от служителя длъжност и създаване на нейно място на нова длъжност, в трудовите функции на които са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и нови”. Въпросът е неотносим към постановеното от съда, който е приел, че е налице основанието „намаляване обема на работа” при работодателя, поради което и уволнението се явява законосъобразно. Ясно е и никога не е имало съмнение, че е възможно в резултат на намаления обем работа, работодателят да предприеме и организационни промени, включително намаляване броя на служителите или съвместяване на трудови функции от различни длъжности в една и т.н. По този начин, в следствие на намалената работа, може да се стигне и до съкращаване на щата в предприятието, но това е още една възможна причина за прекратяване на трудовото правоотношение, която не изключва основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Няма съмнение нито в съдебната практика, нито в правната теория, че е възможно да съществува повече от едно основание, даващо право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Вторият въпрос, повдигнат в изложението от касатора, е процесуалноправен и той е, има ли задължение съдът да изследва и коментира всички представени по делото доказателства. Въпросът е принципно значим, но при тази формулировка и бланкетното оплакване, че съдът не бил преценил „всички доказателства”, не е възможно да се прецени дали разрешаването му е от значение за постановения резултат по спора. Следва да се посочи, че никъде няма оплакване срещу извода на съда, че е налице намаляване обема на работа при работодателя. В тази връзка, не е ясно какви други обстоятелства е следвало да вземе предвид съда, а не го е сторил, защото не е обсъдил „всички доказателства”. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът