Определение № 54 от 26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 610/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Е. П. срещу решение №275/26.11.2019г. по в.т.д.№260/2019г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение. С него е потвърдено решение №236/29.05.2019г. по т.д.№40/2018г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от касационната жалбоподателка срещу „Н. – П.“ ЕООД /н./ и Искрен Л. А. иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Н. – П.“ ЕООД /н./ на възмездна сделка по прехвърляне на собствеността на следния недвижим имот: самостоятелен обект, с идентификатор 65766.702.1725.1.2, с предназначение съгласно схема № 15-76476-17.02.16г. на АГКК – за търговска дейност, магазин № 2, при описани граници и съседи, ведно със съответните идеални части от поземлен имот с идентификатор 65766.702.1725, с описани граници и имоти, като административният адрес на имота е [населено място], [улица], ет.1, на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.01.2018г. по изп. дело №614/2016г. на ЧСИ М. Г., по силата на което Искрен Л. А. е придобил от търговското дружество имота за сумата от 42 690 лв. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касационната жалбоподателка счита, че въззивният съд недопустимо е подменил петитума на исковата молба, като е приел, че предмет на иска е постановлението за възлагане на недвижим имот, а не самата възмездна сделка по прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот. Поддържа, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че имотът е прехвърлен при силно занижена продажна цена, както и представения в тази връзка нотариален акт за продажба на съседен имот в същата сграда. Твърди, че разноските по делото са й възложени неправилно. Счита, че същите се дължат от синдика, тъй като поддържа иска. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а като значим за изхода на делото е формулиран следният материалноправен въпрос: „Могат ли да бъдат прогласени за недействителни спрямо кредиторите продажби, осъществени от частен съдебен изпълнител, а не от длъжника във връзка с безспорно положение в правната теория, че принудителното изпълнение е сурогат на доброволното изпълнение?“. Касационната жалбоподателка счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът Искрен Л. А. оспорва жалбата, като твърди липса на посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, а също и че обжалваното решение е правилно. Ответникът „Н. – П.“ ЕООД /н./ и синдикът на дружеството Т. Н. не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че с решение № 71/02.03.2017г. по т.д. № 49/2016г. на Великотърновски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „Н. – П.“ ЕООД при начална дата на неплатежоспособността – 15.12.2014г., като с решение от 31.07.2017г. дружеството е обявено в несъстоятелност на осн. чл.710 от ТЗ и е постановено започването на осребряване на имуществото му. Констатирал е, че по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД от 28.12.2015г. е образувано изп. дело № 614/2016г. по описа на ЧСИ М. Г. за удовлетворяване на вземането към В. Е. П., Н. П. П. и „Н. – П.“ ЕООД; принудителните действия са насочени върху имуществото на длъжниците, включително и върху самостоятелен обект с идентификатор 65766.702.1725.1.2 – магазин № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, който към датата на образуване на изпълнителното дело и до 22.02.2016г. е бил собственост на В. Е. П. и Н. П. П.; в резултат на проведени публични продани с постановление от 31.01.2018г. процесният имот е възложен на Искрен Л. А.. Въззивният съд е установил още, че след образуване на изпълнителното дело и вписване на възбрана недвижимият имот е продаден от В. Е. П. и Н. П. П. на „Н. – П.“ ЕООД /н./. Изтъкнал е, че независимо от посоченото в исковата молба и в останалите изявления на ищцата по делото за атакуване на възмездната сделка за прехвърляне на собствеността върху процесния имот, предмет на предявения отменителен иск по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ е Постановлението от 31.01.2018г. за възлагане на недвижимия имот по изп. дело № 614/2016г. на ЧСИ М. Г.. При позоваване на съдебна практика на ВКС, решаващият съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.647, ал.1, т.3 от ГПК, предвид претендираната недействителност на действия по принудителното изпълнение на задължения на длъжника. Изложил е съображения, че постановлението за възлагане не представлява „възмездна сделка“ по смисъла на чл.647, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като е акт на съдебния изпълнител. С оглед на това въззивният съд е заключил, че предявеният иск е неоснователен, като липсва необходимост от обсъждане на доказателствата относно пазарната стойност на имота. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. В случая обуславящият въпрос относно възможността да бъдат прогласени за недействителни спрямо кредиторите по реда на чл.647 от ТЗ продажби, осъществени от частен съдебен изпълнител, /макар и според касационната жалбоподателка относим към основателността на иска/ налага касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт. На основание чл.649, ал.6 от ТЗ предварително внасяне на държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от ТДТССГПК не се дължи, с оглед на което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд