Определение № 495 от 20.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4356/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. В. против определение № 409/01.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 3422/2019 г. от състав на ІІІ гр.отд. на ВКС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на ВКС е оставил без разглеждане подадена частна касационна жалба против определение на въззивен съд, с което се е произнесъл по частна жалба против определение на първоинстанционен съд, доколкото е предявен иск за присъждане на обезщетение под 5 000 лева, като в останалата част е прието, че не са налице основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не е допуснато. В частта, с която не е допуснато касационното обжалване, определението на ВКС не подлежи на обжалване и е влязло в сила и не е предмет на обжалването пред настоящия състав на ВКС. На касационно обжалване подлежат решения на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лева, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, като съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, определенията, постановени по дела, по които касационното обжалване е недопустимо на това основание, също не подлежат на касационно обжалване. Доколкото цената на предявения иск за присъждане на обезщетение е под 5 000 лева, правилно и законосъобразно състав на ВКС е оставил в тази част без разглеждане частната касационна жалба. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, като постановеното определение следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС