Определение № 50191 от 22.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1209/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на синдика на „СК 13 Пътстрой“АД/н/ Р. Р. чрез адвокат Т.Н. от САК срещу решение № 12 от 10.01.2022г. по в.т.д.№ 489/2021г. на Софийски апелативен съд, 15 търговски състав, с което е потвърдено решението от 29.10.2020г. на Окръжен съд Перник по т.д.№ 59/2019г. за отхвърляне на исковете, предявени от синдика срещу „СК 13 Пътстрой“АД/н/, [населено място] и „Команс 2000“АД, [населено място] за обявяване за недействителна на основание чл.647,ал.1,т.6 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СК 13 Пътстрой“АД/н/, извършената на 23.06.2016г. между първия ответник като продавач и втория ответник като купувач продажба на движими вещи. Отхвърлен е и евентуалният иск за обявяване за недействителна на основание чл.135,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.649,ал.1 ТЗ същата сделка; Отхвърлен е и кумулативно съединеният обусловен осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1, предложение трето ЗЗД с петитум осъждането на втория ответник да предаде на дружеството в несъстоятелност движимите вещи, предмет на обявената за недействителна сделка. Отхвърлен е и предявеният в условията на евентуалност осъдителен обусловен иск по чл.57,ал.2 във вр. с чл.55,ал.1, предл. трето ЗЗД за осъждане на втория ответник да заплати на несъстоятелното дружество равностойността им. В касационна жалба е въведен довод за неправилност поради нарушение на материалния закон - погрешно прилагане от въззивния съд на правните норми: относно фактическия състав на отменителните искове и конкретно относно увреждането като елемент от този фактически състав; относно естеството на последващите действия, чрез които длъжникът може на преодолее последиците от увреждането. Касаторът счита, че при правилно формиран правен извод, че атакуваната сделка от 23.06.2016г. поначало уврежда кредиторите, неправилно са зачетени последиците на последваща сделка за покупко-продажба на същите вещи от 07.10.2016г., в резултат на която, те отново са в патримониума на дружеството в несъстоятелност, при съобразяването на което обстоятелство въззивната инстанция е формирала краен извод, че тя няма увреждащ характер. Касаторът счита, че за да преодолее последиците на предходно увреждащо действие или сделка и да погаси възникналото материално преобразуващо право по чл.647,ал.1,т.6 ТЗ, съответно по чл.135,ал.1 ЗЗД, длъжникът трябва да извърши действия, които да заличат тези последици, поради което без правно значение е обстоятелството дали след увреждащото действие е предприел други действия, които по силата на собствените си правни последици са компенсирали увреждането, така, че съвкупният ефект от двете действия (увреждащото и поправителното), да е неутрален или положителен спрямо интересите на кредиторите на несъстоятелността. По тези съображения касаторът акцентира, че предмет на предявения иск по чл.647,ал.1,т.6 ТЗ и на евентуалния по чл.135,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ е единствено договорът за продажба от 23.06.2016г., а последващата „обратна продажба“, не би могла да ретроагира към датата на договора от 23.06.2016г., който единствено е предмет на предявените отменителни искове. Касаторът счита, че последващото действие на длъжника не преодолява последиците от увреждащото действие по смисъла на мотивите към ТР №2/2019г. на ОСГТК на ВКС, а е отделна нова сделка, която поражда изцяло нови насрещни права и задължения. Излага съображения, основани на третата хипотеза от разпоредбата на чл.8,ал.1 ЗЗД - законовата дефиниция на договора като съглашение за унищожаване на правната връзка между две лица, която визира случаите, при които страните по взаимно съгласие развалят с обратно действие сключен договор и унищожават по общо съгласие създадената правна връзка, възстановявайки положението отпреди сключването на разваления договор и задълженията им се уреждат чрез дължимата съгласно чл.55,ал.1, предл.трето ЗЗД двустранна реституция, при което не възникват нови насрещни задължения за заплащане на цена, предаване на продадена вещ, нови отговорности за евикция и за недостатъци. Според касатора, обратен е случаят, ако вместо разваляне на продажбата, страните сключат нов договор за продажба - тогава се сключва нова сделка, която попада в първата хипотеза на чл.8,ал.1 ЗЗД - да се създаде правна връзка при която възникват нови задължения за плащане на цена, за предаване на продадената вещ, нова отговорност за евикция и за недостатъци на новия продавач (предходен купувач). От тези аргументи касаторът извежда тезата си, че отношенията по новия договор за продажба не санират увреждането, причинено от предходната продажба; това увреждане като елемент от фактическия състав на предявените отменителни искове продължава да е налице и неговите последици не са заличени и не са преодолени по смисъла на мотивите към ТР №2/2019г. на ОСГТК на ВКС. В подкрепа на тезата си излага и съображенията, че правнорелевантният момент, към който се преценява действителността на сделката и този, към който следва да се определи стойността на насрещните престации при възмездна сделка с имущество от масата на несъстоятелността, е моментът на сключване на сделката, когато се поражда нейното вещно-прехвърлително действие, а настъпилите впоследствие промени в пазарните стойности на даденото и полученото не могат да я санират. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса „Кои действия на длъжника, преодоляващи последиците на предходното увреждащо действие или сделка, погасяват възникналото материално преобразуващо право по чл.647,ал.1,т.6 ТЗ, респ. чл.135,ал.1 ЗЗД. Необходимо ли е последващото действие да заличи последиците (евентуално с обратно действие) или е достатъчно съвкупният ефект от двете действия - увреждащото и поправителното, да е неутрален или положителен спрямо интересите на кредиторите на несъстоятелността“ с аргумента, че исковете са отхвърлени само и единствено поради това, че въззивната инстанция е съобразила последващата сделка по покупко-продажба на същите вещи от 07.10.2016г., в резултат на което е отхвърлила исковете по съображения за отсъствие увреждане за кредиторите. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по съображения, че по поставения въпрос отсъства практика, която да запълни съдържанието на мотивите към ТР № 2/2019г. на ОСГТК на ВКС (в които, във връзка с въпроса за действието на цесията спрямо правото на иск по чл.135 ЗЗД, е прието, че възникналото материално преобразуващо право по чл.135,ал.1 ЗЗД не се погасява с цесията, а само с последващи действия на длъжника, преодоляващи последиците на предходното увреждащо действие или сделка). Посочва, че въпросът какво следва да е правното естество на последващите поправителни действия на длъжника, не е разгледан и не е получил отговор в тълкувателното решение и следва да бъде даден при допускане на касационното обжалване по настоящото дело. Счита, че от значение за поставения въпрос е трайната практика на ВКС, според която, законът дава възможност за разваляне на договори по взаимно съгласие, включително и чрез конклудентни действия, закрепена в определението по ч.гр.д.№ 413/2010г. на 2 г.о. на ВКС (в случаите, когато страните по своя воля искат да се откажат от договора, те могат да направят това с последващ договор, който има характер на спогодба). Застъпва тезата, че това определение изяснява правния характер на сделката, с която се преодоляват последиците от сключена предходна сделка в хипотезата на чл.8,ал.1, предл.трето ЗЗД (да се унищожи една правна връзка). Счита, че доколкото в решението на въззивната инстанция е възприето виждането, че последиците могат да се преодолеят и с друга сделка, то е в противоречие с даденото в цитираното определение разрешение, поради което поддържа като алтернативно основанието по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Според касатора, от цитираното тълкувателно решение и определението на второ г.о. на ВКС следва, че увреждащото действие, което поражда материалното преобразуващо право на синдика и кредиторите по чл.647,ал.1,т.6 ТЗ, респ. чл.135,ал.1 ЗЗД, може да бъде поправено чрез последващи действия на длъжника, преодоляващи неговите последици; че последващото поправително действие може да е договор, който има характер на спогодба, с който страните по своя воля се отказват от договора и който заличава изцяло и с обратно действие последиците на увреждащото действие; че заличаването на последиците на увреждащото действие погасява материалното преобразуващо право на синдика и кредиторите по чл.647,ал.1,т.6 ТЗ, респ. чл.135,ал.1 ЗЗД. Поддържа, че липсва практика на ВКС по въпроса дали същият погасителен ефект има и действие на длъжника, което не заличава последиците от увреждащото действие, а по някакъв друг начин ги неутрализира; липсва практика чрез какви последващи действия длъжникът може да преодолее последиците от увреждащото действие; необходимо е да се изясни чрез определяне на съответни критерии кое действие е поправящо увреждането; нужно е да се дефинират критерии за необходимата и достатъчна взаимовръзка между увреждащото действие и последващото поправително действие, при чието изпълнение следва да се приема, че последиците от увреждането са преодолени. Според касатора, при възприетия от въззивния съд отговор, поправителното действие се откъсва от увреждащото. В писмен отговор ответникът „Команс 2000“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването. Излага подробни съображения за същността на увреждащото кредиторите действие съгласно установената практика на ВКС. Акцентира на даденото с ТР № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС разрешение, съгласно което, защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135,ал.1 ЗЗД за недействителност, не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Според „Команс 2000”АД, от това разрешение следва по аргумент за противното, че крайният резултат - увреждащ или не, не може да се преценява на база селективен анализ само на част от поредицата от правни действия или сделки, извършени с имуществото на длъжника; че изолираното разглеждане на конкретна сделка не може да доведе до обективна оценка на крайния резултат. Счита, че поставеният от касатора въпрос е без практическо значение, тъй като за основателността на отменителния иск е релевантно наличието на увреждане, а не начинът и средствата, чрез които това увреждане е постигнато, както и, че изясняването на въпроса за характера на последващите действия на длъжника, преодоляващи последиците на предходното увреждащо действие, ще внесе прекалена казуистика в правната норма, а оттам и предпоставки за неправилното й приложение. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела за безспорно установено между страните, че на 23.06.2016г. (в изпълнение на предварителен договор от 14.03.2016 г. между „СК-13 Пътстрой" АД като продавач и „Команс 2000" АД като купувач) е сключен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, по силата на който продавачът прехвърля правото на собственост и предава на купувача „Команс 2000” движими вещи по 63 позиции за сума в размер на 315 252 лв. с ДДС. За установено е прието и подписването на приемо-предавателни протоколи за вещите с нотариална заверка на подписите от същата дата. Обсъдено е, че съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, пазарната цена на движимите вещи е 1 453 320лв.; издадените фактури за цената са осчетоводени по сметка 406 (разчети със свързани лица), сумите са платени с банкови преводи и чрез прихващане със споразумителни протоколи. За установено е прието и, че на 07.10.2016г. между „Команс 2000" АД като продавач и „СК-13 Пътстрой" АД като купувач е сключен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, по силата на който продавачът прехвърля правото на собственост и предава на купувача същите движими вещи по 63 позиции, при цена от 315 252 лв. с ДДС; в чл.2, ал. 2 от договора, продавачът е декларирал, че задължението на купувача за плащане на сумата в размер на 283 726. 80 лв. с ДДС е погасено при условията на сключения помежду им предварителен договор от 07.09.2016 г., а съгласно чл. 3, оставащата за плащане сума в размер на 31 525. 20 лв. с ДДС, купувачът изплаща в срок до шест месеца, считано от датата на подписване на договора и след издаване от страна на продавача на данъчна фактура; подписани са два приемо-предавателни протокола с нотариална заверка на подписите от същата дата - 07.10.2016г.; за част от активите вещото лице е установило, че са налични в база на длъжника и са обявени за продажба от синдика. За установено е прието от правна страна, че при начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2016г., на 23.06.2016г. процесните вещи са били продадени от длъжника в двегодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ. При пазарна цена на всичките движими вещи в размер на 1 453 320 лв., същите са били продадени на повече от четворно по-ниска цена от 315 252лв., която не е била изплатена изцяло в пари, а част от нея е погасена чрез прихващане и при отсъствие на данни, че с тях са погасени задължения именно на "СК - 13 Пътстрой"АД. С оглед на тези факти въззивната инстанция е приела, че атакуваната сделка от 23.06.2016г. е в състояние да увреди кредиторите на „СК-13 Пътстрой" АД /н/, доколкото длъжникът се е лишил от свое имущество, затруднявайки удовлетворяването на кредиторите си, но е подложила на преценка (по аргумент от разпоредбата начл.235,ал.3 ГПК) извършената сделка по покупко-продажба на същите вещи от 07.10.2016г., имаща за последица връщането на същите вещи в патримониума на длъжника. При съобразяването на този счетен за правнозначим, релевантен факт, е обоснован извод за отсъствие на увреждане за кредиторите на „СК-13 Пътстрой“ по съображения, че вещите, предмет на атакуваната сделка, могат да послужат за удовлетворявяне на вземанията им, още повече, че синдикът е извършил продажба по реда на 717а ТЗ на част от тях. При неустановяване на основен елемент от фактическия състав на чл.647,ал.1,т.6 ТЗ - увреждане на кредиторите на несъстоятелността, е споделен изводът за неоснователност на предявения от синдика отменителен иск. Настоящият състав счита, че искането за допускане на касационното обжалване по поставения в изложението въпрос не следва да бъде уважено. Въззивният съд е разгледал двете сделки в тяхното единство - като краен резултат, водещ до връщане на имуществото в патримониума на длъжника три месеца и половина след първоначалното им отчуждаване. Съставът на САС не е използвал правната конструкция „заличаване на последиците от увреждането“, а е изложил съображенията, че движимите вещи, предмет на атакуваната от синдика като увреждаща кредиторите сделка, са върнати в имуществената маса на длъжника. Съдилищата не са разсъждавали по въпроса относно правния способ, чрез който този резултат е постигнат, а са дали отговор, че увреждане като краен резултат за кредиторите отсъства, т.е. не са изложили правни аргументи с какъв правен способ „увреждането може да бъде заличено“, дали това може да стане само чрез разваляне или чрез друг договор. Поради това поставеният въпрос (по отношение на който настоящия състав споделя становището в отговора на касационната жалба, че се явява и лишен от практически смисъл) не е разрешаван по съществото от състава на апелативния съд. Не аргументите, изложени по отношение на него, са послужили като основание за отхвърляне на исковете, следователно той има хипотетичен и теоретичен характер. Обусловеният осъдителен иск е правният способ, имащ за резултат попълване на масата на несъстоятелността. Поставеният в изложението материално правен въпрос от гледна точка на възможността за уважаването на този иск, също е без правно значение, тъй като след като вещите са преминали отново в масата на несъстоятелността (приет от съдилищата за установен факт, който не се оспорва от касатора), иск за връщането им, респ. за заплащане на тяхната равностойност срещу втория ответник не би могъл да бъде успешно реализиран. Настоящият състав не счита, че е обосновано и приложното поле на въведените от касатора допълнителни предпоставки за допускане на обжалването. Уместно е позоваването от страна на ответника в касационното производство „Команс 2000“АД, че съгласно установената съдебна практика, искът по чл. 135 ЗЗД следва да бъде насочен срещу всички увреждащи сделки по веригата. При поредица от сделки несъмнено релевантно е увреждането на кредитора - Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него, не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат - т.3 Тълкувателно решение № 2/2017г. от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС, каквото увреждане в настоящия спор несъмнено не е налице. Ответникът „Команс 2000“АД претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба, въз основа на приложен списък по чл.80 ГПК - сумата 7 000лв. съгласно договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане. Искането за присъждането им следва да бъде уважено, тъй като възнаграждение е договорено и заплатено. При подаване на касационната жалба държавната такса е внесена. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.