Определение № 432 от 28.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3369/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение от 09.07.2018г., постановено по гр.д. № 2143/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. №56374 от 23.04.2018 г. на [фирма] срещу определение №7638 от 02.04.2018 г. по ч. гр. дело №1167/2016 г. на Софийския градски съд. Частният жалбоподател – Н. О. К.“ О. поддържа доводи за неправилност на определението и моли да бъде отменено, каточасната касационна жалба бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение от 09.07.2018г., постановено по гр.д. № 2143/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. №56374 от 23.04.2018 г. на [фирма] срещу определение №7638 от 02.04.2018 г. по ч. гр. дело №1167/2016 г. на Софийския градски съд. За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., е приел че производството по първоинстанционното гр. дело № 71828/2014 г. на Софийския районен съд, е образувано по искова молба от [фирма] срещу [фирма] и Р. И. Р., като е предявен отрицателен установителен иск срещу първия ответник и осъдителен иск срещу втория ответник, а цената на предявените искове е 788,46 лева. При тези данни съдът е счел, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение, с което е потвърдено определение за прекратяване на делото, решението по което не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като предявеният осъдителен иск по делото, с ответник Р. И. Р., е с цена на иска 788,46 лева. Изложени са съображения, че съгласно изричната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл.280, ал.3, т.1 ГПК (изм. ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал.2, бр.86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С оглед на тези съображения е прието, че частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното определение е правилно. Изричната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК предвижда, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, какъвто е конкретния случай. Ето защо обжалваното определение, с което е прието, че разглеждането по същество на частната касационна жалба е недопустимо, следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, съдът