Определение № 2829 от 04.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д. И. от [населено място] срещу определение № 1073 от 12.05.2023 г., постановено по гр. д. № 4068/2022 г., на Върховния касационен съд, I г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на жалбоподателя срещу решение № 202 от 23.05.2022 г. по в. гр. д. № 105/2022 г. на Плевенския окръжен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, поради което иска отмяната му. Ответниците по жалбата В. И. Г. и Т. Т. Г. са подали писмен отговор, в който са изразили становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като предмет на касационно обжалване е въззивното решение по иск с правна квалификация чл. 66, ал. 1, във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС, който иск е оценяем и цената му се определя от стойността на вещното право предмет на искането за изкупуване. Съгласно представена по делото данъчна оценка стойността на имота, който ищецът е поискал да изкупи, е 4783,80 лв., а посочената в договора за продажба от 26.02.2021 г. данъчна оценка е 4939,80 лв. При тези данни е прието, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея дело – да се прекрати. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Обжалваното определение е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на касационната жалба срещу въззивното решение е в съответствие с процесуалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Искът по чл. 66, ал. 1, във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС за упражняване правото на изкупуване е оценяем като цената му се определя съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК и е в размер на данъчната оценка на имота, която в конкретния случай е под 5000 лв. Въз основа на данъчната оценка е определена цената на иска и от първоинстанционния съд и е събрана дължимата държавна такса. Предявеният иск не е вещен, нито в конкретния случай е съединен с вещен иск, поради което постановеното по него въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на отвениците по жалбата сторените тях разноски в настоящото производство в размер на 400 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,