Определение № 2017 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4270/2023 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на Министерството на правосъдието, чрез пълномощника му юрк. И. Т., срещу Решение №531 от 20.04.2023 г. по в. гр. д. №393/2023 г. на Окръжен съд- Бургас, с което е било потвърдено Решение №189 от 22.11.2022г., постановено по гр.д.№380/2022г. на Районен съд- Поморие, с което Министерството на правосъдието е било осъдено да заплати на Д. К. П., ЕГН [ЕГН], сумите от 1253,48 лв.- разлика между заплатеното и дължимото на ищцата, в качеството й на държавен съдебен изпълнител при Районен съд- Айтос, допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 01.08.2021г. до 08.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.06.2022г. до окончателното й заплащане, и 114,01 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва. Постъпил е отговор на касационната жалба от насрещната страна по нея- Д. К. П., ЕГН [ЕГН],, чрез пълномощника й по делото адв. З. Н., в който се изразява становище, че е недопустима и се иска оставянето й без разглеждане като такава. При условията на евентуалност се поддържа, че касационната жалба е неоснователна, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по искове за заплащане на допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и на обезщетение за забавено плащане на същото с цена съответно 1253,48 лв. и 114,01 лв. Така постановеното въззивно решение с оглед цената на исковете е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.3 от ГПК, независимо че в същото съдът е посочил, че може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Предвид горното касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея, следва да бъде прекратено. С оглед направеното от ответната страна по жалбата искане жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV- то г. о.,