Определение № 4633 от 16.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3823/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ж. И. Д. срещу определение № 3924/22.08.2025г. по ч.гр.д.№ 1826/25г. по описа на ОС Варна, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и за прекратяване на исковото производство. С обжалваното определение въззивната инстанция е достигнала до еднакъв краен извод с първоинстанционния съд, че подадената от ищцата Ж. Д. искова молба е останала нередовна, въпреки уточненията й, за които съдът е давал многократни указания. Въззивният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство; указанията досежно фактическите им основания са изпълнени от ищцата с позоваването на изтекла абсолютна давност препятстваща възможността за провеждане на наказателно преследване /чл.24, ал.1, т.3 от НПК/, но не са изпълнени съобразените с разрешението на ТР № 20/01.03.1968г. по тълк.дело № 20/1968г. на ВС указания за посочване на надлежните ответници по предявените искове по чл.124, ал.5 от ГПК, доколкото единствени ответници по исковете са „Елемент 9“ ООД и „Алдимар – Гроу“ ЕООД, които следва да участват в производството като лица, на които ще бъдат противопоставени установените с решението престъпни обстоятелства, а не се сочат за ответници извършителите на твърдяните престъпни деяния - лицето, което е представило скица с рег.индекс № 796/16.06.1995г. за делба на недвижим имот № 3322А в местност Сотира и вещото лице, дало определените като неверни експертни заключения по делбеното дело. За първото ищцата твърдяла, че е неизвестно, а срещу в.л. инж.Й. Н. ищцата отказвала за насочи исковете си. Въззивният съд е заключил, че ищцата не е изпълнила в рамките на продължения с един месец срок указанията на съда дадени с разпореждане от 26.05.2025г. за посочване кои са лицата извършители на твърдяните престъпни деяния, срещу които се насочват исковете по чл.124, ал.5 от КТ в качеството на ответници, което е основание за прекратяване на производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК, поради което исковата молба следвало да бъде върната, а изложените в частната жалба обстоятелства за причините, довели до обективната невъзможност на страната да изпълни съдебните указания в удължения срок, били ирелевантни за преценката по чл. 129, ал.3 ГПК. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, без да отрича приетото неизпълнение на дадените указания за насочване на исковете срещу надлежни ответници. Твърди обаче да е неправилно, че причината за неизпълнението, стояща в здравословното състояние на ищцата (операция, усложнения от нея, трудно възстановяване), била ирелевантна. В тази връзка в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1/ „Физическото и психическото здравословно състояние ирелевантно ли е в процеса за своевременното изпълнение на съдебните актове?“ 2/ „При такова лошо здравословно състояние – физическо и психическо вследствие на претърпяна операция, човек в състояние ли е да спазва срок преди изтичане на предходния за подаване на искане за продължаване на срока, поради наличие на уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал.1 ГПК?“ 3/ „При представени медицински документи, от които се прави извод за тежка операция, въззивният съд можел ли е да приеме същите като уважителни за невъзможност на лицето да подаде искане за продължаване на срока?“ 4/ “Въззивният съд можел ли е да приеме изложените аргументи в частната жалба като уважителни причини довели до пропускане подаване искане за продължаване на срока и да върне делото за продължаване на процесуалните действия по изпълнение дадените указания?“ 5/ „Правилно ли е вторият състав на ВОС да игнорира правните изводи на предходния въззивен състав, който, като е отменил предходно прекратително определение на първоинстанционния съд, е дал много подробен отговор от правна страна на отново повдигнатите с обжалваното определение обстоятелства и следвало ли е да се съобрази с правните изводи на предходния въззивен състав?“ Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд с обжалваното определение/ решение по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, каквито жалбоподателката не е посочила. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Нито един от поставените от касатора правни въпроси няма отношение към решаващия извод на въззивната инстанция, който касае редовността на исковата молба, а не предпоставките за продължаване на пропуснат срок. Последните и оплакванията на жалбоподателката във връзка с тях не са обсъждани от въззивния съд като ирелевантни за проверката по чл. 129, ал.3 ГПК. Не са обсъждани и правните изводи в предходно отменително определение на въззивния съд, които по никакъв начин не обвързват новия въззивен състав при осъществяване на дължимата от него проверка за законосъобразност на атакуваното пред него прекратително определение. Предвид гореизложеното, не са налице нито основният, нито някой от допълнителните критерии на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК за селектиране на касационната жалба, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Следва да се отбележи, че оплакванията по частната жалба, инициирала производството по ч.гр.д.№ 1826/25г. по описа на ОС Варна, са относими единствено към производство по чл.64-67 ГПК (за възстановяване срока за изпълнение указанията на първоинстанционния съд от 26.05.2025г.), развитието на каквото е предпоставено от стабилизиране на обжалваното понастоящем въззивно определение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение