Определение № 615 от 22.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2113/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 263 466/01.12.2020 година, подадена от Р. Д. Д., срещу определение № 260 041/26.08.2020 година на Окръжен съд Плевен, постановено по ч. гр. д. № 6503/2018 година. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 711/18.02.2020 година на Районен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 3810/2014 година, с което е върната подадената от нея, срещу решение № 1466/23.10.2015 година на Районен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 3810/2014 година, въззивна жалба с вх. № 1963/23.10.2020 година. В частната касационна жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана същото и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъдат отменени, като делото се върне на първоинстанционния съд за администриране на подадената въззивна жалба. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Р. Д. Д. твърди, че са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Ответникът по частната касационна жалба „УМБАЛ Д-р Г. С.“ ЕАД [населено място] е подало отговор на същата с вх. № 260 722/03.02.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 260 041/26.08.2020 година на Окръжен съд Плевен, постановено по ч. гр. д. № 6503/2018 година, поради което такова не следва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна като е поискано оставянето й без уважение и потвърждаване на оспорваното с нея определение. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и отговаря на 1 изискванията за форма и съдържание по чл. 284 от ГПК, но е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Производството по гр. д. № 3810/2014 година по описа на Районен съд Плевен, е било образувано по повод на искова молба подадена Р. Д. Д., с която е поискано „УМБАЛ Д-р Г. С.“ ЕАД [населено място], на основание чл. 49 от ЗЗД, да бъде осъдено да й заплати сумата от 1499.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконното й уволнение. Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията посочени в т. 1 и т. 2 на същата и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. Допустимостта на касационното обжалване на определенията е поставена в зависимост от възможността за касационно обжалване на постановените в същото производство решения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване, било поради ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК, било поради това, че законът изрично е предвидил, че производството е двуинстанционно, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. И в двата посочени случая производството приключва окончателно след произнасянето на въззивната инстанция. Затова постановените в тях решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд и разрешените с тях въпроси не могат да бъдат пререшавани по пътя на касационното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения, като води до недопустимост на касационното производство за тях. В разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела и до 20 000.00 лева-за търговски дела. От това следва, че ГПК е предвидил двуинстанционно съдебно производство по гражданските и търговските дела с посочената цена на иска, като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. С оглед на това и предвид чл. 274, ал. 4 от ГПК на касационно обжалване няма да подлежат и постановените в същото производство въззивни определения, каквото в случая е обжалваното. Предвид горното подадената от Р. Д. Д., срещу определение № 260 041/26.08.2020 година на Окръжен съд Плевен, постановено по ч. гр. д. № 6503/2018 година, частна касационна жалба с вх. № 263 466/01.12.2020 година е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение