Определение № 137 от 01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4177/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Пеликан агро“ ЕООД, гр. Ямбол, чрез пълномощника му адвокат В. К. и на Д. Т. Т. и С. И. Т., чрез пълномощника им адвокат В. К., против решение № 46 от 9.03.2020 г., постановено по гр.д. № 35 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Ямбол, с което е отменено решение № 683 от 3.11.2017 г. по гр.д. № 2248/2015 г. на Районен съд-Ямбол и вместо него е постановено друго за уважаване на предявените от М. Г. В. /починала и заместена в процеса от А. С. С./ против Д. Т. Т., С. И. Т. и „Пеликан агро“ ЕООД, гр. Ямбол иск по чл.42, б.“б“ ЗН за установяване нищожност на саморъчно универсално завещание от 16.01.2015 г. на Г. М. Г. в полза на Д. Т. Т., като е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и завещание № 118, том II, рег. № 4786, дело № 248/27.07.2015 г. на нотариус рег. № 170 и установителни искове за собственост против Д. Т. Т. за 990/1125 ид.ч. от описаните недвижими имоти, против С. И. Т. за 990/1125 ид.ч. от описаните недвижими имоти и против „Пеликан агро“ ЕООД, гр. Ямбол за 1445/1990 ид.ч. от описания недвижим имот. А. С. С. е подал, чрез пълномощника си адвокат М. Й., писмен отговор на всяка от касационните жалби по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК „Пеликан агро“ ЕООД, гр. Ямбол е обосновал теза за недопустимост на въззивното решение, като постановено при липса на валидно учредена представителна власт за предявяване на исковете, като при условията на чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.3 ГПК поставя следните въпроси: 1) подлежи ли на оспорване от ответната страна липсата на представителна власт на пълномощника на ищеца и длъжен ли е съдът да проконтролира въпросното оспорване; 2) може ли да се санира валидно липсата на представителна власт от страна на наследника на починалия в хода на производството ищец; В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Д. Т. Т. и С. И. Т. също се позовават на недопустимост на въззивното решение, като постановено по предявена без представителна власт искова молба, като считат, че следва да се прецени правилността на следните изводи на въззивния съд: 1) че на недействителността на упълномощителните сделки, сключени с представляващия ищеца адвокат, може да се позове само лицето, от името на което е сключена сделката, или неговите универсални правоприемници, но не и трети лица, каквито са ответниците; 2) пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора. Релевантни към наведеното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване са следните процесуални действия на съда и страните: Представителната власт на адвокат Е. С., която е подала исковите молби от името на М. Г. В. /по които са образувани гр.д. № 2248/2015 и № 2348/2015 г. на Районен съд-Ямбол, обединени в едно производство, продължило под № 2248/2015 г./ е удостоверена с представено към исковите молби пълномощно от 4.09.2015 г. и 28.09.2015 г. и договори за правна помощ от същите дати. Представителната власт е оспорена от ответниците във въззивното производство /след възобновяването му с оглед приключване с влязла в сила присъда за признаване на Д. Т. Т. за виновен в съставянето на неистински частни документи – саморъчно завещание от 16.01.2015 г. и автобиография, на които са придадени вид, че изхождат и са подписани от Г. М. Г. и са употребени пред нотариус и РС-Ямбол, за да докажат, че Д. Т. Т. има право да получи цялото имущество на Г. М. Г. по преюдициалното НОХД № 92/2018 г. на Районен съд-Ямбол/ в с.з. на 11.02.2020 г. с довод, че адвокат Е. С. не е упълномощена да представлява ищцата и жалбоподател във въззивното производство, тъй като пълномощията й са до приключване производството пред районния съд. В това съдебно заседание М. В. е представлявана от адвокат М. Й., чиято представителна власт е удостоверена с пълномощно от 5.02.2020 г. и която е приподписала въззивната жалба. Ответниците са оспорили подписа на упълномощителя в пълномощното от 5.02.2020 г., като са навели аргумент, че в наказателното производство М. В. е разпитана като свидетел и е заявила, че не води дела за имотите. Съдът е задължил М. Г. В. да се яви лично и да заяви подписала ли е лично пълномощното на адвокат Й. от 5.02.2020 г., а ако не може да се яви – да представи нотариално заверено пълномощно за представителната власт на адвокат Й.. В срока за изпълнение на указанията М. Г. В. е починала на 13.02.2020 г. и наследникът й по закон А. С. С. е представил нотариално заверено на 19.02.2020 г. пълномощно за адвокат Й., като е потвърдил и всички действия, извършени до момента от адвокат Е. С. и адвокат М. Й.. С молби от 24.02.2020 г. ответниците са оспорили и представителната власт на адвокат Е. С. да предяви исковете с доводи, че пълномощните са за гр.д. № 2015 г., без да са посочени ответниците по делото и правното основание, а и в него е отразено невярно обстоятелство за адреса на ищцата и подписът не е положен от ищцата, от което следва, че пълномщните са по друго дело и без да са конкретизирани страни и предмет, очевидно е че настоящите искове са предявени без представителна власт, като адвокат Й. не може да потвърди действията на адвокат С., тъй като няма пълномощия за производството пред Районен съд-Ямбол /където е подадена и въззивната жалба/, като след смъртта на М. Й. липсата на представителна власт не може да бъде валидирана, тъй като потвърждаването на процесуални действия може да бъде извършено лично от страната или от упълномощен неин представител по реда на чл.101, ал.2 ГПК, но не и от наследник след смъртта на ищеца. Относно наведените доводи за липса на представителна власт на пълномощниците на първоначалната ищца адвокат Е. С. за подаване на исковата молба, процесуално представителство пред първата инстанция и за подаване на въззивната жалба, както и на адвокат М. Й. за представителство пред въззивната инстанция, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Счел е, че оспорените от ответниците по иска договори за правна защита и упълномощителните сделки имат същото правно естество като обсъдените в тълкувателното решение, поради което и за тях важи даденото от ВКС задължително тълкувание, т.е. на недействителността им може да се позове само лицето, от името на което е сключена сделката или неговите универсални правоприемници, но не и трети лица, каквито са ответниците. Посочил е, че същото правно становище е застъпено и в Решение № 296 от 5.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1776/2016 г., IV г. о., постановено по чл. 290 от ГПК, с което е прието, че извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, което се счита за обвързано от тях. Правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. В случая ищцата не се е позовала на липсата на представителна власт, нито това е направил универсалният й правоприемник, конституиран по реда на чл. 227 от ГПК. Напротив, същият е упълномощил за процесуално представителство по делото адв.М. Й. с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 798/19.02.2020 г. на нотариус Т.Д., с което е потвърдил и извършените от адв.Е. С. и адв.Й. процесуални действия по делото. Поради това е направен извод за наличие на представителна власт за пълномощниците. Съдът е посочил, че без значение за редовността на упълномощаването е дали е записан точният адрес на упълномощителя, а относно номера на двете първоначални първоинстанционни дела записването на „2015“ касае годината на образуването им и не опорочава упълномощителната сделка. Дори и да се приеме обратното, на тези обстоятелства, както вече се посочи, може да се позовава само ненадлежно представляваният, което не е налице. Допълнил е и, че цитираните от ответниците решение № 189/26.04.2012 г. по гр.д. № 764/2011 г., I г.о. на ВКС и определение № 287/10.04.2017 г. по т.д. № 60410/2016 г., III г.о. на ВКС се отнасят до съвсем други случаи. По отношение тези изводи на въззивният съд не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Определение № 287/10.04.2017 г. по т.д. № 60410/2016 г., III г.о. на ВКС е постановено в производство по чл.288 ГПК и не съставлява практика на ВКС по смисъла, разяснен в т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Решение № 189/26.04.2012 г. по гр.д. № 764/2011 г., I г.о. на ВКС е дало тълкуване по въпроса обвързан ли е въззивният съд от дадената в исковата молба правна квалификация на иска и може ли тогава, когато съсобственикът претендира, че е добросъвестен владелец, а в производството се констатира, че не е, съдът да разгледа предявения иск на основание чл.74 ЗС, вместо по чл.72 ЗС; решение № 44 от 19.05.2014 г. по гр.д. № 4428/2013 г., I г.о. на ВКС – дали е недопустимо въззивно решение, когато ответникът е починал преди предявяване на иска, но по инициатива на неговия правоприемник, последният е бил конституиран като страна в процеса и делото е продължило с негово участие, а решение № 315 от 23.06.2011 г. по гр.д. № 1591/2010 г., IV г.о. на ВКС – за абсолютните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и чрез спорното право, което предопределя надлежните страни при трудов спор за присъждане на имуществени обезщетения на кадрови военнослужещ при закриване на поделението, в което е служел, поради което са изцяло неотносими към изводите на съда за наличие на представителна власт за ищцата при предявяване на иска и в хода на делото, евентуално кой може да оспорва липсата на тази представителна власт. Следва да се отбележи, че изводите на въззивният съд съответстват на практиката на ВКС, формирана с т.2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС, според което договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, като в мотивите е разяснено, че единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД, а другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. – правен интерес да се позове на недействителността; още по-малко, такъв правен интерес е налице за трети за договора лица. Посоченото тълкуване дава отговор и на поставените въпроси, а именно, че служебното задължение на съда да следи за редовността на извършените процесуални действия на страните, включително и за наличие на представителна власт на процесуалния представител-адвокат, се изразява в преценката налице ли е писмено пълномощно /доколкото упълномощаването не е извършено устно пред съда/ и обема на представителната власт в случаите, в които законът изисква изрично пълномощно. Когато представителната власт е удостоверена съобразно изискванията на чл.33 ГПК, само представлявания може да се позовава на липса на надлежно учредена представителна власт. С оглед изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.второ ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение, както и по чл.280, ал.1 и ал.3 ГПК. При този изход на производството по чл.288 ГПК „Пеликан агро“ ЕООД следва да възстанови на А. С. С. направените по повод касационната му жалба разноски, представляващи заплатено на адвокат М. Й. възнаграждение в размер на 600.00 лв. А. С. С. не е представил доказателства за направени разноски по касационната жалба на Д. Т. Т. и С. И. Т., поради което такива не следва да му се пръсъждат.. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение