Определение № 4781 от 07.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3573/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. Д., чрез адв.Д. Д. и М. С. от САК, срещу определение №925/22.06.2026г., постановено по в.ч.гр.д.№622/2026г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение №575/23.3.2026 година по гр.дело № 349/2025 година по описа на Районен съд – Разлог, с което е била оставена без разглеждане исковата молба на Д. В. Д., ЕГН [ЕГН], и е прекратено производство по гр.дело№349/2025година по описа на Районен съд – Разлог поради недопустимост на предявения иск от Д. В. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], общ. Столична, [улица] против Етажната собственост на адрес: Сграда С - „Жасмин" от апартаментен комплекс „Уайт Фър Вали“/ново наименование „Мурите Клуб Хотел“/, находяща се в [населено място], [улица]с правно основание чл.40, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост за отмяна на решения по т.1 до т.11 от общо събрание на Етажната собственост, проведено на 21.10.2023година. Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като се поставят следните въпроси: 1/Може ли пълномощно, дадено от собственик на самостоятелен обект в сграда за участие, гласуване и подписване на документи във връзка с общо събрание по чл. 14 ЗУЕС, да се тълкува като овластяване за извършване на действията по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС - поставяне на съобщение за изготвен протокол от проведено ОС на ЕС и съставяне на протокол за поставянето му, когато в пълномощното не е обективирана воля упълномощеното лице да действа от името на управителя/председателя на управителния съвет на етажната собственост. Навеждат се доводи, че са налице предподставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. 2/ Когато искът по чл. 40 ЗУЕС е прекратен като просрочен, длъжен ли е съдът при проверката за допустимост да установи дали съобщението за изготвен протокол и протоколът за поставянето на съобщението по чл. 16, ал, 7 ЗУЕС са подписани от лицата, на които законът възлага тези действия. Твърди се, че и по този въпрос са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. 3/ Започва ми да тече срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС от датата на поставяне на съобщение по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, когато е оспорено и не е установено по несъмнен начин, че съобщението и протоколът за поставянето му са съставени от председателя на управителния съвет/управителя или от лице, действащо от негово име въз основа на надлежно овластяване? Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като определението на въззивния съд е постановено в отклонение решение №94 от 25.04.2016г. по гр.д.№ 197 /2016г. на ВКС, I г.о., решение №8 от 24.02.2015г. по гр.д.№4294/2014г. на ВКС, I г.о. и решение №54 от 27.04.2015г. по гр.д.№5237/2014г. на ВКС, І г.о. 4/Изисква ли чл. 13, ал. 2 ЗУЕС собственикът, който не ползва самостоятелния си обект, да направи изрично формализирано изявление, че конкретен електронен адрес служи за получаване на покани и протоколи по ЗУЕС, или „посочването“ на електронна поща може да се установи и от писмена електронна кореспонденция относно управлението на етажната собственост, когато този адрес е бил използван от управлението/поддръжката за кореспонденция със собственика. Твърди се, че са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че пред Районен съд – Разлог е бил заявен иск с правно основание чл.40, ал.1 от Закона за управление на етажните собственици, като исковата молба е депозирана от Д. Д. на 24.2.2025 година с искане да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията от т.1 до т.11 от Протокол от Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в етажна собственост на сграда „С“, „Жасмин“, в [населено място], Апартаментен комплекс „Мурите клуб Хотел“, с адрес [населено място], [улица], проведено на 21.10.2023година. От анализа на доказателствата е прието за установено от фактическа страна, че на 21.10.2023 година е проведено Общо събрание на етажните собственици в Етежна собственост на сграда С – Жасмин.Поканата за свикване на това общо събрание е поставена на входната врата на сградата на 12.10.2023 година – в срока по чл.13, ал.1 от ЗУЕС, което се потвърждава и от показанията на свидетеля И. А..Изготвена е покана за общо събрание, от съдържанието на която се установява, че посоченият в нея дневен ред е съответен на дневния ред в протокол от проведено общо събрание от 21.10.2023 година.На събранието са присъствали Р. М., като пълномощник на апартамент Ц1 „Уай фър вали“ ООД, и на „Прада Пропърти Къмпани България“ ЕООД, както и е присъствал адвокат Д. Р., като пълномощник на „Маркан Асет Мениджмънт“ ЕООД.В указания час на поканата – 12.00 часа не са се явили други собственици, а явилите се формират общо 35.82 % идеални части от общите части в сградата, поради което събранието е отложено за провеждане в 13.00часа.Размерът на притежаваните от „Уай фър вали“ ООД, „Прада Пропърти Къмпани България“ ЕООД, както и „Маркан Асет Мениджмънт“ ЕООД се доказват от приетите пред районния съд като писмени доказателства документи за притежаваните от тези лица самостоятелни обекти в сградата в процесната етажна собственост. Относно оспорваните от ищеца пълномощия на лицата, присъствали на общото събрание от една страна, както и на лицето изготвило поканата – С. С. пълномощник на „Прада Пропърти Къмпани България“ ЕООД се установява от същите пълномощни, приети като писмени доказателства пред районния съд, че: С. С. е упълномощен от собственика на „Апартамент Ц1 „Уайт фър вали“ ООД – С. У. и от собственика на „Прада пропърти къмпани България“ ЕООД А. Прада.С пълномощните на С. С. са предоставени права да представлява двамата собственици за пред следващо общо събрание на етажните собственици, като гласува от името на пълномощниците по свое усмотрение и преценка при вземането на решения по всички точки от дневния ред на общото събрание, като в текста на пълномощните са и изброени конкретни правомощия на пълномощника при участие в общо събрание на етажната собственост.Доказва се, че С. С. е преупълномощил Р. М. с всички права дадени му като пълномощник на „Прада Пропърти къмпани България“ ЕООД.По отношение на адвокат Д. Р. се установява, че управителят на „Маркан Асет Мениджмънт“ го е упълномощил да представлява дружеството пред следващо общо събрание на собствениците в етажната собственост като гласува от името на дружеството по свое усмотрение и преценка при вземането на решенията по всички точки от дневния ред. Въззивният съд е изложил съображения, че по отношение на спорния момент в процесния случай – предявен ли е иска в срок е без правно значение оспореното упълномощаване относно провеждането на общото събрание и начина на гласуване от пълномощниците на проведеното такова на 21.10.2023 година.Наличието на редовно упълномощаване или не касае спора по същество относно законосъобразното участие на пълномощниците и формиране на кворума при взимане на решенията.За неоснователно е прието и оплакването на ищеца, че районният съд не е обсъдил, заявеното възражение, че протоколът за неговото поставяне, е подписани от лице, което не е разполагало с представителна власт, предоставена от управителя на етажната собственост „Прада Пропърти Къмпани България“ЕООД.Представените пълномощни в полза на свикалите общото събрание и провели процедурата по поставяне на съобщение по чл. 16 ЗУЕС са общи такива, като в т. 2 от същите е изрично предоставена възможност упълномощените лица да подписват всякакви документи, свързани с провеждането на следващото общо събрание в ЕС.Законът не изисква изрично пълномощно за упълномощаване относно свикване, провеждане и гласуване на общо събрание на собствениците, поради което се налага и извода, че упълномощените лица са разполагали с действителна /доколкото това не е оспорено/ представителна власт по силата на нотариално заверените пълномощни.Съставеният протокол по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, съдържащ съобщение за проведеното общо събрание, е съобщен на съсобствениците още през 2023 година – 21.10.2023 година, за което свидетелства и разпитания свидетел И. А.. Въззивният съд е приел за безспорно, че ищецът не е ползвал постоянно притежаваните от него самостоятелни обекти в ЕС.От доказателствата по делото не се установява твърдението на същия, че е уведомил управителя на етажната собственост като е посочил електронен адрес, на който да бъде уведомяван за провеждането на общите събрания и съответно на който да му бъдат изпращани документите свързани с тези общи събрания.Ищецът Д. Д. е изпращал и получавал на електронен адрес - [електронна поща]– писма от И. А. с прикачени файлове, но от нито едно от изпратените електронни писма, представени по делото с дати 18.5.2022 г., 3.6.2022 г., 22.1.2025г. не става ясно ищецът да е заявил по смисъла на чл.13, ал.2 от Закона за управление на етажната собственост тази електронна поща за такава за кореспонденция от рода на покани за свикване на общо събрание, или изготвени протоколи за проведено общото събрание.Вярно е, че ищецът е получил копие на обжалвания протокол от общото събрание на същата електронна поща, но след като изрично е поискал такова – на 22.1.2025 година по повод на отправена на същата ел.поща покана за заплащане на задължения към етажната собственост.С оглед на горното са приети за правилни изводите на районния съд, че с разпоредбата на чл. 16, ал. 7, изр. последно от Закона за управление на етажната собственост - изрично е посочено, че когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. Въззивният съд е изложил съображения, че искът за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС /чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС/. Съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС председателят на управителния съвет, респ. управителят в седемдневен срок от провеждане на събранието поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвяне на протокола от общото събрание, за което се съставя протокол от председателя на управителния съвет, респ. управителят и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната.Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер.Когато лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението /чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС/.В настоящия случая се установява, че ищеца не твърди и не сочи да ползва, съответно не пребивава постоянно в собствените му самостоятелни обекти, доколкото последните се намират в курортен комплекс и се ползват като ваканционни обекти, респ. че е посочил електронен адрес на който да му се връчват поканите за общи събрания. Исковата молба е постъпила в съда на 24.2.2025 година след изтичането на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, което налага извода, че искът е недопустим като просрочен и правилно производството по него е било прекратено от първоинстанционния съд. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.Нормата на чл.280, ал. 3, т.2 от ГПК изключва от касационен контрол решенията по въззивни дела с предмет искове по чл. 40 ЗУЕС.Следователно и определението, с което е прекратено производството по иск с това правно основание, не подлежи на касационно обжалване.Частната касационна жалба против определението на въззивния съд е недопустима, и следва да се остави без разглеждане. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение